Истините на православната вяраДогматите на Православната църква
Истините на православната вяраИеромонах д-р Антим Шивачев
Съдържание на книгата (frames)
"И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан; и възкръсна в третия ден според Писанията; и се възнесе на небесата, и седи отдясно на Отца; и пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край." Символ на вярата
След като научи хората на истината, Иисус Христос, Синът Божий, бе разпнат на кръст и пострада по времето на Понтия Пилата, римски управител на Иудея. Той предаде на смърт своето човешко естество, за да оживотвори така и да възсъздаде човечеството за един възроден и възобновен живот. Спасителят наистина извърши великото дело на спасението. Той бе разпнат и претърпя смъртта си доброволно, като прие върху себе си по волята на Бога Отца и по своето милосърдие греховете на целия свят, а с това и отговорността за тях.
Страданията и смъртта на Иисус Христос, Който бе не само безгрешен човек, но и Син Божи, имат безкрайна цена пред Божието правосъдие и надминават всяка отговорност, която лежеше върху човеците за техния първороден грях. Защото Спасителят преизобилно удовлетвори Божието правосъдие за човешките грехове през всичките времена и напълно примири нас, хората, с Бога.
Не трябва обаче да се забравя, че макар Иисус Христос и да заглади със страданията Си нашите грехове, всеки един човек частно се освобождава от тях само тогава, когато се съедини с Христа чрез жива вяра в Него; чрез такава любов, от която да се вижда изпълняването на Неговите заповеди, и чрез такива дела, когато взема живо участие в учредените от Него таинства.
Иисус Христос възкръсна на третия ден след смъртта Си, както за това бе предсказано в пророческите книги. Новото възкръсване от гроба бе знак за това, че сме помилвани, тъй като Неговата смърт и погребение бяха наказание за нашите грехове.
Спасителят след смъртта Си, преди още да възкръсне, слезе в ада - в обществото на отхвърлените от Бога души, проповяда им и всички, които повярваха в Него, въведе със Себе Си в рая.
Господ Иисус Христос, след като извърши нашето спасение чрез смъртта и възкресението Си, в 40-ия ден се възнесе с тялото Си на небето и седна отдясно на Бога Отца, т. е. не само като Син Божи, но и като Богочовек възприе първата Си слава и участва с Отца в управлението на света.
При свършването на света Спасителят пак ще дойде със слава да съди живите и мъртвите. На този съд на всекиго ще въздаде според делата му, ще отдели праведните, ще образува Своето царство, което не ще има край. Видимият свят ще бъде разрушен и самата земя ще бъде стопена от пламък (2 Петр. 3:12).
[ ОБРАТНО ГОРЕ ]
До последните няколко столетия Римската Църква беше в съгласие с Изтока относно догмата на Изкуплението. Днес обаче съвсем не е така. Между католическите богослови в това отношение владее една голяма неразбория. Едни се придържат към учението на древната Църква, а други са измислили други нови учения. Категорията на последните е по-голяма от първите и те се съгласяват повече с папските були. Затова учението на втората категория богослови можем да смятаме като меродавно и автентично учение на днешната Римска Църква. Ето по-главните точки, по които се различава Рим от източната Православна Църква.
1) Нашите дела са основата на нашето оправдание, защото ние заслужаваме първата благодат. С други думи, нашето оправдание зависи от собствената наша воля, а не от благодатта Божия, която ни се дава даром чрез заслугите на Иисуса Христа. Това латинско учение, което е полупелагианизъм (от Пелагий, стар еретик, осъден с Несторий на Вселенския събор в Ефес през 413 г.), се основава на булата Unigenitus (Първородни), която Римската Църква приема за правило на вярата.
2) Според учението на католиците светиите имат преизобилни (свръхдлъжни) заслуги или добри дела, които съставят едно съкровище. Последното се намира в ръцете на папата, който го разпределя и раздава както си иска било на живите, било на мъртвите посредством отпущенията на греховете, или така наречените индулгенции (indulgences). Това католическо учение противоречи на православното вселенско начало, според което никой няма пред Бога лични заслуги и всяка наша заслуга се заключава просто в заслугата на Иисуса Христа. Последната се прилага и на нас. Чрез нея само ние получаваме и спасението си.
3) Пресветата Дева Мария, която според католиците не била зачената с първородния грях, съставлявала изключение от човечеството. Тя съдействувала за нашето изкупление. Тя е и нашата ходатайница точно така, както и Иисус Христос е ходатай. Тя при това е допълнение на Св. Троица.
Чудовищно е това заблуждение на Рим, който е отстъпил от православното понятие за изкуплението. А знае се какво е учението на древната Църква, което гласи:
1) Иисус Христос е единственият наш ходатай.
2) Той е бил изкупител на целия човешки род без никакво изключение.
3) Ние получаваме оправданието си чрез съединяването си с Него във вярата.
4) Началото, както и края на нашето спасение ние дължим на благодатта Божия, дадена ни даром.
5) Добрите ни дела не са нищо друго освен дар Божи, т. е. прилагането върху нас на заслугата на Иисуса Христа.
6) Светиите са намерили спасението си само чрез заслугата на Иисуса Христа. Следователно католическото предполагаемо мнимо съкровище на преизобилните им дела и заслуги е лъжлива измислица на папския черен трибунал.
Учението на Англиканската Църква относно догмата на Изкуплението и оправданието е почти напълно съгласно с учението на Православната Църква. Това се вижда от изложението на вероучението й член. 9, 10, 11, 12, 13, 14 и 15, които се допълват един друг. От тях изхожда точно и пълно учението за оправданието чрез вярата и делата, които се раждат от вярата и без които тя би била мъртва и не би била вяра оправдаваща.
Протестантите признават, че човек се оправдава без дела на закона само чрез вярата или чрез едната вяра. Още Лютер с лукава цел повредил смисъла и порядъка на думите в Свещеното Писание, които изобличават заблужденията на протестантите. Когато този реформатор срещнал голямо противоречие на своето новоизмислено учение - за оправданието чрез едната вяра без добрите дела на християнската любов - в думите на свети апостол Иакова (Иак. 2:14-26), тогава той се осмелил да изхвърли цялото това послание от канона на Светите книги. Това е станало, когато нито разместването на думите, нито повреждането на смисъла могло да помогне.
Тази тактика следват и българските протестанти, които променят смисъла на цели понятия в Свещеното Писание, там където те могат да бъдат изобличени в заблуждение (напр. църковната одежда фелон те са превели с япанджак, понеже не признават никакви църковни одежди). В славянската Библия - 2 Тим. 4:13, е казано: "Фелон, егоже оставих в Троаде у Карпа, грядый принеси и книги, паче же кожания." А в протестантската Библия, Цариград, печат. Матеосян, 1914 г., е казано: "Когато дойдеш, донеси япанджака, който съм оставил в Троада при Карпа, и книгите, а най-паче кожените."
Ето прочее как учи за оправдаването на човека пред Бога апостол Иаков, брат Господен, посланието на който протестантите така безогледно отхвърлят:
"14. Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата?
15. Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна,
16. а някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се и насищайте се, пък не им даде, що е потребно за тялото, - каква полза?
17. Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.
18. Но ще рече някой: ти имаш вяра, пък аз имам дела; покажи ми вярата си без твоите дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.
19. Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш; и бесовете вярват, и треперят.
20. Но искаш ли да разбереш, о суетни човече, че вярата без дела е мъртва?
21. Нали с дела се оправда Авраам, нашият отец, като положи върху жертвеника сина си Исаака?
22. Видиш ли, че вярата съдействуваше на делата му, и чрез делата вярата стана съвършена?
23. И изпълни се Писанието, което казва: "повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание", и той бъде наречен приятел Божий.
24. Видите ли, че човек се оправдава с дела, а не само с вяра?
25. Също тъй нали с дела се оправда и блудницата Раав, като прие съгледвачите и ги изведе по друг път?
26. Защото, както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва" (Иак. 2:14-26).
Тия боговдъхновени думи на свети апостол Иаков съвършено опровергават новоизмисленото учение на протестантите - за оправданието на човека изключително с вярата. Те са така ясни и положителни, че не допускат никакви претълкувания.
А какво е направил Лютер? Той не е мислил дълго, не се е побоял да отхвърли истинността на цялото послание на апостол Иакова и с тая своя дързост отстъпникът на дело е поставил началото на това възмутително и оскърбително за божествената Христова религия обстоятелство, което вършат днес неговите последователи. А знае се как се отнасят те сега със Свещеното Писание. Знае се какъв е резултатът в това отношение на възникналата в Германия така наречена Ново-Тюбингенска школа на протестантските богослови-рационалисти, които вече имат последователи навсякъде. Известно е, че тая немска школа е отхвърлила истинността и на самото Четвероевангелие.
[ ОБРАТНО ГОРЕ ]
Истините на православната вяра - Иеромонах д-р Антим Шивачев
Кратко изложение на основните истини на Православието с оглед
различията, които се срещат в другите християнски църкви
Тавор прес © София
www.Pravoslavieto.com