Бил ли е Иисус Христос в Индия

Иво Братанов

В св. Евангелие не се описва подробно животът на Господа Иисуса Христа от дванадесетгодишната до тридесетгодишната Му възраст. Обстоятелството, че за 18 години от земния живот на Господа липсват изчерпателни сведения, дава повод на някои да твърдят, че през тези години Той е бил в Индия, където усърдно е изучавал будистските свещени книги и се е запознал с учението на индийските йоги. По този начин необикновените възгледи и дела на Спасителя "се обясняват" като естествено следствие от онова, което Той е "научил" в Индия. В такъв случай е очевидно, че у Иисус Христос няма нищо свръхестествено и божествено.

Ето и два примера, извлечени от текстове с противохристиянски замисъл и смисъл:

1. "Като подрастващ Иисус е бил предаден на сектата на есеите - чисти последователи на Моисей. От есеите Христос е възприел Великото посвещение в същността на езотеричните знания. На около 20 години с група единомишленици от тази секта той предприема дълго пътешествие - обхожда Персия, Индия, Хималаите, Тибет. Прекрасно познавал учението на йогите, будизма, тибетската медицина." (Николай Методиев. Животът, смъртта и възкресението на Христос. - Във: в. "Феномен", год. IХ, бр.18; 7.V. - 13.V.1998 г., с. 4, кол. 1);

2. "Той (Иисус Христос - в с.м. - И.Б.) отишъл в Индия и разговарял с някои от техните мъдри мъже." (Долорес Кенън. Исус и есеите. С., Аратрон, 1998, с.349).

В друга книга на същото издателство "Изгубените години на Исус" от Елизабет Профит (С.1998 г.) са събрани множество очевидно новонаписани и твърде неграмотни текстове с претенцията да са древни и автентични: "Животът на свети Исса", "Исус Христос, водачът на хората. Както е написано в ръкописа от манастира Химис", "Вашият Исус беше тук" и пр.

Достига се дори дотам, щото Иисус е нареден в редицата на бележитите духовни учители и мислители, каквито са например Буда, Лао Дзе и Конфуций (вж. Лариса Дмитриева. Карма. Вестник-книга. Беседа 2. Издава ЕТ "Оленка" - Варна.1997 г., с.15).

Ясно е, че от такава гледна точка Той не е единородният Син Божий, единственият Спасител на човеците (Деян.4:10-12).

И така, бил ли е Иисус Христос в Индия? Наистина ли Той е ученик на будистските монаси? Може ли християнството да бъде изведено като обикновено следствие от будизма?

Нека с Божията помощ да отговорим на тези въпроси в предложената компилативна статия, като при това използваме изцяло разсъжденията на проф. Б. Маринов и Ал. Величков върху въпроса "Где е бил Иисус Христос от 12 до 30-годишната Си възраст?"* Към наблюденията, заимствани от това ценно пособие, прибавяме и наши разсъждения. Така ще доизясним аспектите на разглежданата проблема и ще направим изложението по-достъпно за читателите.

* Вж. проф. Борис Маринов и добров. ас. Александър Величков. Наръчник на апологета. Кн. I. - В: Год. ДА "Св. Климент Охридски". С., Т. IV, 10, 1954 - 1955. С., 1955, с. 332-336.

Преди всичко трябва да напомним, че единствено Новият Завет е меродавен по отношение на земния живот на Господа Иисуса Христа. Наистина, сведенията за живота на Спасителя от дванадесет до тридесетгодишнината Му не са подробни - може би защото този период от Неговия живот не е пряко свързан с по-сетнешната Му обществена дейност или пък защото новозаветните писатели по този начин подчертават голямото смирение, с което единородният Син Божий се явява на Земята при Своето Първо пришествие (нека да обърнем внимание, че самият Господ Иисус Христос се самоописва в Мат.11:29 като "кротък и смирен по сърце"; срв. "Колкото си велик, толкова се смирявай, и ще намериш благодат у Господа" - Сир. 3:18).

Все пак в св. Евангелие се откриват пасажи, въз основа на които може да се даде сигурен и еднозначен отговор на въпроса бил ли е Спасителят в Индия?

1. В св. Евангелие от св. евангелист Лука е включен и разказ за отиването на дванадесетгодишното Дете Иисус Христос в Иерусалимския храм по случай празника Пасха. На връщане, след свършването на празничните дни, св. Иосиф и Пресветата Дева изгубват Отрока Иисус и след тридневно тревожно и напрегнато търсене Го намират в храма между иудейските учители. На въпроса на Пресветата Дева "Чедо, защо ни направи тъй? Ето, баща Ти и аз твърде много се измъчихме да Те търсим" (Лука 2:48) Детето отговаря: "защо сте Ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми?" (Лука 2:49). След това св. Семейство се прибира в Назарет, където живее и Иисус и където Той "се покоряваше" на Пресвета Богородица и на праведния Иосиф" (Лука 2:51).

От този кратък пасаж се вижда какви големи вълнения и какво безпокойство изпитват Пресветата Дева и св. Иосиф, докато намерят Детето Иисус - макар и да знаят, че Спасителят е в светия град Иерусалим, в Своята родина. Прочее невъзможно е те да са Му разрешили да замине за чужда, далечна страна, при непознати хора, та даже и да предположим, че Той би пожелал да предприеме подобно пътешествие. И Той действително не е ходил никъде извън Палестина, защото такова странствуване би нарушило волята на Пресвета Богородица и на праведния Иосиф. При това св. евангелист Лука изрично посочва какво е отношението на Спасителя към тях: "и им се покоряваше" (Лука 2:51). Цитираната кратка забележка изключва всякакви допускания, че Господ е бил в Индия. Имаме предвид следното: Ако Той действително е пребивавал в тази далечна страна, то очевидно не би могъл да се покорява на Пресветата Дева и на св. Иосиф. Ясно е, че Иисус Христос е живял в Назарет. Там Той преуспява "в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците" (Лука 2:52).

2. В св. Евангелие от св. ев. Лука се съобщава във връзка с учителската дейност на Господа в Галилея: "И дойде в Назарет, дето бе възпитан, и по обичая Си влезе един съботен ден в синагогата, и стана да чете" (Лука 4:16). Вижда се, че Господ Иисус Христос е живял в Назарет и е възпитан в този град. Там редовно посещава местната синагога и това посещение става Негов навик, Негов обичай.

3. В св. Евангелие от св. ев. Марк се цитира следната реплика на съгражданите на Спасителя: "Не е ли Той дърводелецът, Марииният Син?" (Марк 6:3). Тази реплика показва, че до Своята тридесетгодишнина Спасителят е занаятчия, дърводелец. Като такъв Той е известен на Своите съграждани.

В оригинала на Марк 6:3 съществителното име дърводелец е членувано. Едно от значенията на члена в гръцкия език е индивидуализиращо, т.е. членът изтъква даден предмет или лице и го отделя от множеството други подобни предмети и лица. Следователно Господ Иисус Христос не е някакъв случаен занаятчия - Той е добре познатият на всички дърводелец, майстор с отлична репутация. Но за да се изучи дотолкова съвършено занаят като дърводелството, е необходима продължителна, дългогодишна практика. Очевидно е, че преди Своята дванадесетгодишнина Спасителят не би могъл да усвои до такава степен добре занаята. Напротив, съвсем приемливо е предположението, че тъкмо тогава Той започва да изучава дърводелство под ръководството на праведния Иосиф, който също е дърводелец (Мат.13:55), и упражнява тази професия до тридесетгодишната Си възраст. Според едно древно предание, засвидетелствано от св. Иустин Философ (най-значителният християнски апологет от II в., завършил мъченически живота си в Рим ок. 165-166 г.), Спасителят е изработвал плугове и яреми.

Разбира се, ако Господ Иисус Христос е бил в Индия в продължение на 18 години от земния Си живот, Той в никакъв случай не би имал възможност да изучи дърводелския занаят. А щом като, както бе показано по-горе, Той е майсторът с име сред Своите съграждани, очевидно е, че е пребивавал в Назарет, в работилницата на праведния Иосиф, а не в Индия.

При това е съвсем неприемливо предположението, че Иисус Христос е усвоявал дърводелството в Индия, защото според разглежданата тук хипотеза Той отива в тази далечна страна, за да изучава будизма и практиката на йогите, а не да се подготвя за занаятчия.

Но нека да допуснем, че Иисус Христос е изучил в съвършенство дърводелството и след това е заминал за Индия. В такъв случай обаче е психологически неправдоподобно, че след толкова дълго отсъствие от родината Си Той все още може да се ползува с репутацията на дърводелец, както Го наричат съгражданите Му. А те Го наричат така, защото знаят, че Той идва на проповед от работилницата на праведния Иосиф, а не от Индия.

Тук липсва текст, който изяснява, че

4. Иисус не се учи на човешка мъдрост;
5. учението Му е от Бога Отца;
6. учението Му представлява развитие на богооткровената религия, засвидетелствана във Ветхия Завет;
7. Иисус Христос се чувствува тясно свързан с Божия храм и се изявява като Месия.

8. Между будистката и християнската етична система съществуват някои прилики. Такива отделни сходства можем да открием и между най-различни морални системи. Но ние използваме термина морална система, тъй като моралът не е механичен сбор от различни нравствени принципи, а е стройна
система, в която отделните нравствени правила са взаимно свързани помежду си и едно нравствено положение зависи от друго. При това нравствеността се обуславя от общия светоглед, към който спада дадената етична система.

Затова нека да обърнем внимание и върху множеството принципни различия, които съществуват между будизма и християнството. Тези различия също така ясно свидетелстват, че Спасителят не е изпитал никакво влияние от страна на будистката религиозна и философска мисъл.

1. Първоначално будизмът не проповядва учение за никакъв Бог. Едва по-късно будистите обожествяват личността на Буда. Обожествяването се извършва под влияние на естествения човешки копнеж по свръхестественото. Християнството е преди всичко проповед за Живия, за Личния Бог и е учение за Него.

2. Будизмът приема, че съществуват много буди. Самото име буда (санскритски и пали buddha, сродно с бълг. буден) означава просветлен, пробуден. Вероятно в началото така е наричан Шакямуни, създателят на будизма, но още в ранните текстове на "Типитака" (сборник от канонични будистки текстове, които започват да се записват за пръв път през I в. пр.Хр. на о. Цейлон) се споменава за шестима буди, живели преди създателя на будизма. Според представите на будизма буда е оня човек, който е достигнал най-високия възможен предел на духовното развитие. Разбира се, това учение няма нищо общо с християнството, което признава само един Христос.

3. Будизмът отрича съществуването на човешка душа като субстанция. Християнството не само утвърждава съществуването на душата, но дори и подчертава, че тя е по-ценна от богатствата на целия свят. Спасителят изтъква този факт например чрез следния риторичен въпрос: "защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?" (Мат.16:26).

4. Будизмът е преди всичко аристократичен. Той се ориентира главно към господстващите класи, които са преситени и отегчени от живота. Християнството е религия, предназначена за целия свят - за бедни и за богати, за учени и за необразовани, за царе и за роби, за хора от всички социални прослойки и класи. Затова и св. апостол Павел казва, че в Църквата Христова "няма ни елин, ни иудеин, ни обрязване, ни необрязване, ни варварин, ни скит, ни роб, ни свободник, а всичко и във всичко е Христос" (Кол.3:11).

5. Според Буда човешкият живот, копнеж и стремеж към живот са източници на злото и на страданието в света. Според богооткровената религия злото иде от дявола, "защото открай време дяволът съгрешава" (I Иоан 3:8).

6. Като лек срещу злото в живота будизмът препоръчва равнодушието към всичко и към всички. Християнството се бори против злото, като се стреми да прероди човешката същност чрез Божията благодат и чрез възпитание (срв. Иоан 3:1-11). Така се изкоренява егоизмът и у човека се пробужда любов към Бога и към хората.

7. Будисткото изкупление от злото предполага аскетизъм, т.е. човек трябва да напусне своето семейство, своите близки, своята работа и да живее като просяк, като при това умъртвява всички свои желания. Християнското изкупление от злото е достъпно за всекиго, защото към всички хора са адресирани думите на Господа Иисуса Христа: "Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя" (Мат.11:28). За да постигне това изкупление, човек трябва точно да следва учението на св. Източноправославна Църква и да извършва добри дела, които свидетелстват за вярата, защото "вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва" (Иак.2:17).

8. Будизмът забранява омразата към човека, а християнството заповядва любов към ближния и дори към враговете (срв. Мат.5:44-47).

9. Будисткият светоглед и морал са пасивни, а християнството е религия на действието, динамично и културно развитие на хората.

10. Едно от основните учения в будизма е учението за прераждането. Преражданията се извършват многократно през по-дълги или по-кратки интервали от време. Богооткровената религия, представена в Св. Писание и в Св. Предание, не приема учението за прераждането, защото "на човеците е отредено да умрат един път, а след това - съд." (Евр.9:27).

11. В будистките религиозни представи съществува учението за сансара (санскр. samsara - блуждаене, преход през различни състояния, кръговрат). Сансара означава битието, което е неизбежно свързано със страданията и с преражданията на живите същества. В сансара по начало съществуват шест различни вида същества - богове, асури (висши същества, воюващи с боговете), хора, животни, прети (духове, които не могат да удовлетворят своите желания) и обитатели на нарака (т.е. на ада). След смъртта си съществата се прераждат или в своята предишна сфера, или в по-благоприятна сфера, или пък в по-неблагоприятна. Видът на прераждането се определя от кармата, т.е. от делата, които живото същество е извършило в преходната си форма на живот. Веригата на преражданията може да има край, който се нарича нирвана (санскр. nirvana - угасване). Единствено хората са способни да достигат до нирвана и затова раждането в човешки облик е особено благоприятно. Според будизма целта на човешкия живот е тъкмо достигането до нирвана. Съвсем различна е целта на християнския живот, срв. "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога" (Мат.5:8).

12. В будизма няма понятие за първородния грях. Затова е естествено, че в тази религия липсва и учение за Спасител. В християнството учението за Спасителя е изключително важно, вж. "И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина" (Иоан 1:14) и "Чеда мои! Това ви пиша, за да не съгрешавате; и ако някой съгреши, то пред Отца имаме ходатай Иисуса Христа Праведника" (I Иоан 2:1).

Посочените принципни различия между будизма и християнството показват, че е невъзможно Спасителят да е заимствал Своето учение от Индия.

Тогава изниква закономерният въпрос: Каква е целта на тези твърдения? На подобен въпрос най-добре бихме отговорили с въпрос: А каква е целта на атеизма? Очевидно с други средства (и на друго ниво) се преследва една и съща цел - да бъде разколебана вярата в Христа Иисуса като въплътен Син Божий, Изкупител, Спасител и Съдия.

Впрочем една и съща цел лукавият преследва откак съществува човешкият род.

В предложената статия разгледахме евангелски пасажи, които доказват, че Спасителят е живял в Назарет; там е възпитаван и там посещава местната синагога; там изучава дърводелския занаят и в продължение на години работи като дърводелец; не се учи на човешка мъдрост; учението Му е от Бога Отца; учението Му представлява развитие на богооткровената религия, засвидетелствана във Ветхия Завет; Иисус Христос се чувствува тясно свързан с Божия храм и се изявява като Месия. Макар и накратко, разгледахме коренната разлика между будизма и християнството.

Всички факти, които изложихме по-горе, са добре обосновани от достоверни документи и няма данни, които да им противоречат. От друга страна, нека подчертаем, че хипотезата за пребиваването на Спасителя в Индия не е подкрепена с нито едно сигурно свидетелство, а се крепи единствено върху недоказани - и недоказуеми! - предположения. Затова тази хипотеза е лишена от всякаква научна стойност и решително трябва да бъде отхвърлена като несъстоятелна.

Заб. При написването на настоящата компилативна статия сме използвали изданието Проф. Б. Маринов и Добров. ас. Ал. Величков. Наръчник на апологета. Кн. I, в Год. ДА "Св. Климент Охридски", Т.IV, 10, 1954-1955. С., 1955.

Препечатано от вестник "Духовен дом", Кърджали.