"Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня.
Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята,
ни една йота, или една чертица от закона
няма да премине, докато всичко не се сбъдне" (Мат. 5:17-18).
Доста често сред православните християни съществува подценяване и недооценяване значението на Стария Завет. За да разберем правилно отношението между Стария и Новия Завет, тук ще направим бегла съпоставка на двата Завета.
Старият Завет е Завет на обещанията, дадени от Бог на патриарсите, царете и пророцита, на целия Израил. Той е "сянка на бъдещите блага" (срв. Евр. 10:1) и учи старозаветното човечество на еднобожие (монотеизъм) - истинско богопочитание и вяра само в един Бог. Най-вече чрез пророците и тяхното служение Бог известява идването на Избавителя от греха и смъртта - Господ Иисус Христос. Пророчествата за Месията (машиях) са около 250 и всички са се изпълнили в лицето на Господ Иисус Христос, въплътилия Се Бог Слово. Старият Завет е "възпитател" в Христос (срв. Гал. 3:24), без него ние не бихме познали Христос като обещания още на Адам и Ева в рая (вж. Бит. 3:15) Изкупител от греха. Старозаветните Писания са се изпълнили в Христос и известяват както Неговото дело, така и настъпването на Нов Завет (берит хадаша) - вж. Иер. 31:31.
След Възкресението Си Спасителят се явява на пътуващите към Емаус Негови ученици и им открива смисъла на Стария Завет: "ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите" (Лук. 24:44). Старият Завет намира своето изпълнение – Господ Иисус Христос. Думата "изпълнение" (pleroma) означава пълнота, завършеност, постигане на всичко, което е било цел. Затова и Христос говори, че не е дошъл да наруши Закона или пророчествата, но да ги изпълни - именно в Него те намират своето изпълнение, своята цел и своя смисъл.
И именно защото Законът (тора – поучение, наставление) се изпълнява в Христос, Христос като Законодател и на двата Завета обновява Стария и дава нови заповеди (вж. Мат. 5-7 гл.). Тези нови Христови заповеди не са отрицание на старозаветните, напротив те са одухотворяване на старозаветните. Така нaпример, докато в Стария Завет се забранява само прелюбодеянието като акт, то в Новия дори съгласието със помисъла за прелюбодеяние вече е грях (Мат. 5:28). Така Христос от една страна изисква вече пълно очистване на човека, а от друга – чрез своето Възкресение и чрез Тайнствата на Църквата, дава възможност на Своите последователи да победят всички страсти и нечисти помисли и да станат съвършени (в което се състои и целта на земния ни живот).
Новият Завет превъзхожда Стария както тялото – своята сянка, но това не трябва да ни води до мисълта, че Старият Завет вече ни е непотребен, че е "остарял" и че след като имаме Нов Завет ние вече изобщо не се нуждаем от Стария. Но без Стария Завет Новият не може да бъде разбран и стои някак си откъснат и фрагментарен. Изпълнението както на Стария Завет, така и на Новия е Христос. Той е Целта, Средоточието и Смисъла на цялото Писание (старозаветно и новозаветно). Отношението между Стария и Новия Завет правилно е схванато и изказано от св. Августин, който пише: "Новият Завет е скрит в Стария, Старият се разкрива чрез Новия".
Анна Маринова
Виж също:
www.Pravoslavieto.com