Естир се представя на цар Артаксеркс; пир в чест на брака с Естир; разкриване на заговора; плачът на Мардохей. Илюстрация към библейската книга Естир от неизвестен художник от втората половина на XIX в. Днес в Държавния исторически музей в Москва. Източник: bibliotekar.ru
Естир - историческо описание на живота на друга
героиня-еврейка, чието име (Астир - звезда) носи книгата. Заради неземната й красота персийският цар Артаксеркс (485-465) отстранил "непослушната" царица Естир и се оженил за
еврейката Хадеса (мирта), която живеела при братовчед си Мардохей, пленник на Артаксеркс, спечелил благоволението му с разкриване на заговор срещу него, и я обявил за царица под
името Естир.
Великият везир Аман, мидиец по произход, планира избиване на пленените евреи, но Естир ще осуети плана му: Аман подготвил всичко и наредил да се хвърли жребие (пур) за определяне деня на покушението. Мардохей узнава това и праща Естир при царя да го моли да спаси от гибел народа й (2-4 глави). Царят я приел благосклонно и се съгласил да присъствува на гощавка у нея, придружен от Аман. Тук Мардохей не се поклонил на Аман, който ядосан издигнал бесилка да го обеси и помолил царя да разреши. Но през нощта сън не идвал на царя и той се зачел в "паметната книга", дето пишело за разкрития от Мардохей заговор протиив него. Вместо бесилка, той наредил да се награди Мардохей.
На друго угощение, устроено пак от Естир, царят отново е с Аман. Пред него Естир моли царя да пощади народа от гибелта, подготвяна от Аман. Ядосан, царят излиза в градината. Аман на колене при дивана на царица Естир я моли за милост. Влиза царят:
- "А, иска дори да насили царицата в дома ми! (7:8) и заповядал да обесят Аман на бесилката, която той издигнал за Мардохей (7-8:2)".
По молба на Естир, Артаксеркс разпоредил да се позволи на иудеите на 13 адар да погубят всички, възстанали против тях. Наказанието продължило до 15 адар, а в тия дни евреите ликували. Оттогава е установен празникът Пурим - двудневна радост.
Авторът на книгата не е установен. По данни в книгата Естир едни приемат за такъв Мардохей. В Талмуда се казва: "Мъжете на Великата синагога съставили свитъка Естир". Великата синагога се състояла от 70 члена. Създадена е от Ездра. За съставянето й авторът е ползувал персийските държавни кондики, писмата на Мардохей и някои устни предания.
Статията е глава от книгата "За Библията" от Бивш Неврокопски митрополит Пимен 
© Синодално издателство, София, 1988
Рецензент † Ловчански митрополит Григорий. Редактор проф. к.б. Тотю Коев
Книга Естир - в еврейската Библии влиза в раздела на Писанията, в
славяно-руската Библия е поставена сред историческите книги на старозаветния канон. В синодалния превод има десет глави. Септуагинта и Вулгата включват редица допълнения, които не
се срещат в еврейския текст.
Съдържанието на Книга Естир се свежда до следното. Иранският цар Ахашверош (в гръц. и рус. прев. "Артаксеркс", исторически съответстващ на Ксеркс I - 486-465), се развежда с непокорната си съпруга Астин и встъпва в брак с младата юдейка Естир, дъщеря на Мардохей (Според гръцката добавка към 1:1 Мардохей попада във вавилонски плен през 597 г.).
Царедворецът Аман, който ненавижда Мардохей, получава с интриги указ от царя за унищожаването на всички юдеи. Естир го разобличава и Аман е екзекутиран. Тъй като царските едикти в Персия не се отменяли, Ксеркс разрешава на юдеите "да защитят живота си" и да окажат въоръжена съпротива.
Според първата интерпретация (митр. Йосиф Петров) книгата се разглежда като историческа, написана от самия Мардохей. Другата интерпретация е обоснована от познавача на библейската археология Де Во, който вижда в Книга Естир "празнична легенда със светски произход" (в еврейския текст не е споменато дори Божето име). Според тази интерпретация легендата е възникнала на основата на по-ранни предания в годините на гоненията, водени от Антиох Епифан. Във всеки случай книгата е сходна с разказа за Йосиф (Битие) и свидетелства за Промисъла, който в най-безнадеждни обстоятелства спасява Старозаветната църква.
Споменатите в гръцкото допълнение (Ест. 10) "години, когато царства Птоломей" говорят, че празникът е пренесен в египетската диаспора ок. 114 г. пр.Хр. За него споменава и Йосиф Флавий в "Юдейските древности", XI, 6.
За чуждия произход на празника говори и думата пур, която на акадски означава "жребий", а също и имената на Мардохей и Естир, съзвучни с вавилонските имена Мардук и Иштар. Някои историци го свързват с новогодишните тържества.
Възможно е наставниците на общините от диаспората да са се опитвали да придадат на празника, който е бил заимстван от езичниците, свещено-исторически смисъл. И за обяснение на празника служи мидрашът за Естир. Макар че в книгата може да се намери "жизнен контекст", свързан с диаспората, живяла на територията на Иран, приведените в нея факти не намират потвърждение в документите и летописите. Може обаче да се допусне, че в основата на мидраша лежат спомени за действителни събития.
Александр Мень
Словарь по библиологии
Превод Павел Б. Николов
Виж също:
www.Pravoslavieto.com