Афарим – шпиони.

Атедрон – заден вход (Мат. 15:17).

Атинеи – атиняни, жители на Атина.

Африкия – Африка.

Аще – ако; макар; или; ли.

Аще убо – тъй като, защото.

Б

Баалник – вълшебник.

Баба – жена, която помага при раждане.

Бабити – (да) помагам при раждане.

Багряница – тъкан от тъмночервен цвят; порфира, пурпурна одежда на високопоставени особи.

Балия – магосница, вълшебница.

Баня пакибития – тайнството св. Кръщене.

Баснословити – (да) разказвам небивалици; (да) лъжа.

Басн – лъжливо и безполезно учение.

Бдение – бодарстване; продължително нощно богослужение.

Бденно – без да се заспива, бодърствено.

Бденний – незаспиващ.

Бдети – (да) бодърствам; (да) не спя.

Бедне – трудно; несносно; тежко.

Бесоватися – бесувам, лудувам.

Бедник – инвалид; сакат човек.

Бедний – понякога: сакат човек; инвалид.

Безведрие – лошо, мрачно, дъждовно време.

Безвидний – който няма вид, образ.

Безвиновний – който няма начало или причина за своето битие. Едно от определенията на Божеството.

Безвозрастное – младенец.

Безвременне – не на време; неблаговременно.

Безгласие – немота; мълчание.

Безгодие – бедствие; нещастие; тежък период в живота.

Безквасний – неквасен.

Безкнижний – неук.

Безлетно – безкрайно; вечно; преди всички времена.

Безматерен – който няма майка.

Безмездник – за когото няма награда.

Безмилостивний – който не чувства и не оказва милост, безжалостен.

Безмолвник – пустинник; отшелник.

Безмолвний – понякога означава: безопасен; спокоен.

Безневестний – безбрачен; девствен.

Безочство – нахалство; безсрамие; наглост.

Безпрестани – винаги; непрекъснато.

Безпреткновенний – за когото няма спънки, съблазън, препятствия.

Безпутие – отклоняване от път; развращаване.

Безсквернен – който няма не е безнравствен, няма пороци.

Безсловеснство – скотство; глупост; безумие.

Безсловесние – животни, говеда.

Безсребреник – човек, който работи даром, безплатно.

Безстудие – безсрамие.

Безцарний – който няма над себе си цар.

Безчадие – бездетие.

Безчаствовати – да лишавам от полагаща ми се част.

Безчестен – обезчестен.

Безчиние – безпорядък; липса на устройство; смесване.

Безчинновати – да водя безпорядъчен живот.

Безчислство – безбройно множество.

Бервенний – дървен.

Бесний – бесен.

Бийца – който обича да се бие.

Било – вж. Клепало.

Благий – добър.

Благовест – удари с камбана, които призовават християните за молитва в храма.

Благовестити – възвестявам добро; проповядвам.

Благоверний – изповядващ правата вяра; православен.

Благовещение – добра вест.

Благоволити – (да се) отнасям добре към някого; (да) вземам участие в нещо.

Благовоние – благоухание, аромат.

Благовременне – в удобно време.

Благогласник – проповедник на Божето слово.

Благодатний – преизпълнен с Божа благодат.

Благоделие – добро, богоугодно дело.

Благодушествовати – (да се) радвам.

Благоискусний – който има знание за полезни неща.

Благокласний – който носи обилна жътва.

Благоключимий – който се е случил навреме.

Благокрасний – много красив.

Благолепие – красота; великолепие; богати одежди.

Благолепно – красиво; прилично.

Благолозний – който носи обилни, добри плодове.

Благолюбец – склонен към добро.

Благомилостивий – вж. Благоутробие.

Благомощие – здравина; сила.

Благомужство – благоразумна храброст, доблест.

Благонаказателний – който насочва към благонравие.

Благоодеждний – украсен с изящна одежда.

Благоотдатливий – който отвръща на злото с добро.

Благопитание – сладка, вкусна храна.

Благопослушливий – който слуша с внимание; послушен.

Благопослушний – внимателен; леко, добре чуващ се.

Благопотребний – добре уреден; угоден; необходим.

Благоразтворение – пречистване; оздравяване; прояснение.

Благоразтворити – (да) пречистя; (да) оздравя.

Благорасленний – който расте добре.

Благорозгний – клонест.

Благосеннолиственний – сенчест.

Благосенний – който хвърля обилна сянка.

Благословенний – прославян; възхваляван; превъзнасян.

Благословити – (да) прославям Бога; (да) желая добро; (да) хваля; (да се) помоля за слизане на Божата благодат върху някого; (да) позволя; (да) пожелая добро.

Благословная вина – уважителна причина.

Благостояние – твърдост, здравина (в доброто, срещу злото).

Благостиня – благодеяние; милосърдие; добродетел, добро дело.

Благост – доброта.

Благотещи – (да) вървя бързо.

Благоуветие – снизхождение.

Благоуветливий – снизходителен.

Благоутишие – тихо, ясно време.

Благоутробие – милосърдие.

Благохваление – откровена похвала.

Благоцветний – изпъстрен; изобилстващ от цветя.

Благочествовати – (да) благоговея; (да) почитам благоговейно някого.

Благочестие – истинно богопочитание.

Благочестивий, благочестний – богобоязлив; благоговеен; почитащ Бога.

Блаженний – щастлив.

Блажити – облажавам; прославям.

Блазнити – (да) съблазнявам.

Бледий – блед.

Блещатися – (да) блестя; (да) сияя; (да) светя.

Близна – белег от рана; бръчка; гънка.

Блистание – блестене; идване на светлина, блясък.

Блудилище – развратен дом.

Блудодей – който нарушава съпружеската вярност.

Блудопитие – подбуждащ към блудство пир.

Блужение – невярност на истинския Бог, служене на идоли (Изх 34, 15; Съд 8, 33).

Блюдомий – който се пази.

Блюсти – (да) пазя; (да) охранявам; (да) спазвам.

Блядение – празнословие; лъжливи думи; лъжи.

Бо – защото; тъй като.

Богатити – (да) обогатявам.

Богоглаголивий – говорещ по внушение от Бога или от негово име.

Богоделне – по действие от Бога.

Боголепно – както е прилично на Бога.

Боголепний – който има Божествена красота, достойнство.

Богомужний – Богочовешки.

Богоначалний – който има началото си в Бога.

Богоотец – с това название в църковните книги се удостоява Давид, от чийто род е Христос.

Бодренно – бдително; без заспиване.

Болезновати – (да) търпя болка; (да) страдам.

Болий – по-голям.

Борзе – скоро.

Борзитися – (да) бързам.

Борител – противник.

Брадатий – брадат.

Бракоокрадованная – която е лишена от целомъдрие, от девственост.

Бранити – (да) забранявам; (да) отбранявам; (да) препятствам.

Бран – война; битка.

Братися – (да се) боря; (да) воювам.

Брашно – храна; ядене.

Бремя – товар; тежест.

Брение – глина; кал.

Бренний – взет от земята; слаб; който не е здрав, траен.

Брещи – (да) пазя; (да) охранявам.

Брозда – мундщук (желязна част от юздата, която конят захапва).

Бряцати – (да) звъня.

Будилник – един от монасите в обителта, който буди братята за молитва.

Буесловие – глупави речи; лъжи.

Буесловити – говоря глупави речи.

Буй, (буий) – безумен, луд; глупав.

Буйство – глупост; безумие; лудост.

Билие – трева.

В

Вавилонское семя – племе от нечестивци.

Вага – кантар; тежест.

Вадити – (да) правя лъжлив донос; (да) клеветя; (да) обвинявам; (да) примамвам; (да) привличам.

Ваия – клони; листи.

Валсамний – благовонен; ухаещ; ароматен.

Вап(а) – боя.

Вар – зной; пек; вряща вода.

Варити – (да) предварвам; (да) изпреварвам; (да) предупреждавам.

Василиск – голяма отровна змия.

Вборзе – скоро.

Ввергати – (да) хвърлям в нещо, някъде.

Вдавати – (да) поръчвам; (да) предавам; (да) доверявам.

Веглас – знаещ; изкусен.

Ведети – (да) зная.

Ведунство – врачуване; чародейство.

Веелзевул – "повелител на мухите"; началник на злите духове; едно от името на сатаната.

Веие – вейка; клонка.

Велелепие – красота; великолепие; украшение.

Велелепота – красота; великолепие; украшение.

Велемудренно – високомъдрено.

Веление – указ; повеля; заповед; учение.

Велеречивий – многословен; който се хвали.

Велеречити – (да) говоря много; (да се) хваля; (да се) гордея.

Велиар (или Велиал) – едно от имената на дявола.

Велий – велик; силен.

Великовийний – горд.

Великое – най-голямата, главната камбана.

Великодарний, великодаровний, великодаровитий – който награждава щедро.

Величатися – (да се) гордея; (да се) хваля.

Велми – доста; много.

Велблуд – камила; дебело въже.

Велблужд – камилски.

Вено – това, което женихът плаща за невестата.

Венчати – (да) слагам венец; (да) удостоявам.

Вепр – диво прасе.

Вербие – ива; лоза.

Вервица – броеница.

Верея – врата; напречна греда; стълб на врата.

Вержение – хвърляне; мятане.

Вержение камени – разстояние, равно на един хвърлей с камък.

Верзити – (да) хвърля.

Верзитися – (да) падна.

Верт, вертоград – градина.

Вертеп – пещера.

Вертоградар – градинар.

Верху – на; над; отгоре.

Вес – малко населени място; селце.

Ветия – оратор; ритор.

Ветрило – платно на плавателен съд.

Ветхий денми – Божето име в Дан 7, 9. Въз основа на това пророческо видение в иконографската традиция на Новозаветната църква образът на Бога баща се представя като старец.

Вечеря – вечеря; пир.

Вечеряти – (да) вечерям.

Вещенеистовний – който се е пристрастил до безумие към тленните блага.

Вещ – дело; събитие.

Взаим – на заем.

Взиматися – (да се) вдигам; (да се) изправям.

Взигратися – (да) играя; (да) скачам; (да се) весели.

Взискати – (да се) стремя, (да) търся.

Взятися – (да се) заема; (да се) отворя; (да се) извърша.

Вина – причина; обвинение; извинение.

Винар – лозар.

Винничина – лоза.

Винопийца – пияница.

Винопитие – употреба на вино.

Висети – (да) вися; (да се) държа на нещо.

Виссон – драгоценна тънка прежда с жълт цвят или одежда, изтъкана от нея.

Виталище – място на живеене; жилище.

Виталница – стая; място за нощуване; хан.

Витати – (да) обитавам; (да) пребивавам; (да) нощувам.

Вкупе – заедно.

Влагалище – чувал; джоб; сандъче.

Владичний – който е на господаря; който е на Повелителя.

Владящий – който обладава; който господства.

Власти – име на един от ангелските чинове.

Власяница – одежда из твърдо, бодливо влакно.

Влаятися – (да се) скитам; (да се) колебая; (да се) вълнувам; (да се) нося по вълните.

Влещи – (да) влача; (да) мъкна.

Влещися – (да) вървя бавно; (да се) влача; (да се) мъкна.

Вмале – скоро; малко по-късно; почти; едва.

Вне (уду) – отвън.

Внегда – кога(то).

Внезапу – изведнъж; неочаквано.

Внемшийся – който се е въодушевил.

Внитие – влизане; явление; пришествие.

Внове – неотдавна.

Внутр (уду) – вътре.

Вняти (повел. накл. внемли, вонми) – (да) обърна внимание; (да) чуя.

Вняти от – (да се) пазя от нещо, някого.

Внятися – (да се) въодушевя.

Воврещи – (да) хвърля в нещо; (да) внеса.

Водрузити – (да) утвърдя; (да) укрепя.

Во еже – за да; заради; за.

Вожделети – (да) пожелая силно.

Возбеситися – (да се) вбеся.

Возбранний, взбранний – военен; храбър в боевете; победоносен.

Возбраняти – (да) препятствам; (да) удържам.

Возбряцати – (да) възпея; (да) хваля в песни.

Возвлачити – (да) завлека горе.

Возврещи, возвергати – (да) възложа, (да) възлагам.

Возглавие – възглавница.

Возглас – последните думи в молитва, тайно отправена от свещеника.

Возглашение – силно пеене или четене.

Возглядати – (да се) взирам; (да) гледам.

Возгнещати – (да) наклаждам огън.

Воздвигнути – (да) вдигна; (да) възвися.

Воздвижение – вдигане, възвисяване.

Воздвизатися – понякога: да тръгна на път.

Воздвизати – (да) вдигам; (да) възвисявам.

Воздеяние – повдигане, възвисяване.

Воздух – покров, който се слага върху свещените съдове по време на литургия.

Возлежати – (да) лежа на лакът; (да) съм полулегнал.

Возмущение – смут; бунт.

Возмятати – (да) предизвиквам смут, раздор.

Возниспослати – (да) изпратя отгоре; (да) наградя.

Возничати – (да) вдигна глава.

Возобразитися – (да) приема образ; (да се) олицетворя; (да се) вселя във видим образ; (да) бъда отново изобразен.

Возраст – възраст; ръст.

Возрастити – (да) израсна; (да) увелича.

Возреяти – (да) разколебая; (да) потреса.

Возставити – (да) възстановя; (да) поставя на предишното място.

Волити – (да) искам; (да) желая.

Волна – вълна; руно.

Волхв – мъдрец; звездоброец; чародей; предсказател.

Волчец – бодлива трева.

Вон – в него.

Воня – мирис; кадене.

Воня злая – смрад.

Вопити, вопияти – (да) викам силно; (да) призовавам.

Ворожити – (да) врачувам; (да) предсказвам бъдещето.

Ворожея – вълшебник; магосник; отровител.

Воскликновение – хорово пеене.

Восклонятися – (да се) изправям; (да се) вдигам; (да се) разкършвам.

Воскресати – (да) оживявам; (да се) връщам към живот.

Воскресение – връщане към живот от мъртвите.

Воскрешати – (да) оживявам.

Воскрилие –  край на одежда (поли).

Восперяти – (да) оперявам; (да) окрилявам (с надежда).

Восписовати – (да) изобразявам писмено; (да) изявявам.

Воспросити – (да) помоля.

Воспрянути – (да) скоча; (да) подскоча; (да) дойда на себе си.

Востерзати – (да) извличам; (да) издърпвам.

Восторгати – (да) късам; (да) щипя; (да) плевя.

Востягнути – (да) стегна; (да) укрепя; (да) придърпам.

Востязати, востязовати – (да) изследвам; (да) подлагам на изпитание; (да се) интересувам.

Восхитити – (да) изловя; (да) уловя; (да) завзема незаконно; (да) похитя; (да) увлека във висините; (да) доведа до възторг.

Вотще – напразно; напусто; даром.

Воутрие, воутрий – на другия ден.

Впасти – (да) падна; (да) попадна; (да) пропадна; (да се) подложа.

Вперити – (да) възвися; (да) вдигна; (да) устремя нагоре като перо.

Вперитися – (да) излетя.

Вперсити – (да) поема в себе си.

Впрямо – право; срещу.

Врабий – врабче.

Вран – гарван.

Врата красния – западните църковни двери.

Вратар, вратник – пазач при врата.

Врачба – лекарство; врачуване.

Врачебница – болница.

Вреди – кожно заболяване.

Вресноту – наистина; по достойнство; пристойно.

Вретище – лоша, груба одежда; власеница; траурно облекло.

Вреяти – (да) кипя; (да се) пеня; (да) бликам; (да) изкипявам.

Вреяти – (да) вкарвам; (да) мятам вътре; (да) напъхвам.

Всеблаголепний – великолепен.

Всевидно – всенародно.

Вседетелний – който е създал всичко.

Всеконечне – съвършено.

Всекрасний – най-красив.

Вселукавий – най-коварният (дяволът).

Всеоружие – пълно въоръжение.

Всепетий – препрославен; който е възхваляван от всички и навсякъде.

Всесожжение – жертвоприношение, при което жертвата се изгаря напълно.

Всечреждение – богато угощение.

Всеядец – който изяжда всички (ада, смъртта).

Всеяти – (да) посея.

Вскрай – по края; близо; около.

Вскую – защо; заради какво; за какво.

Вспят – назад.

Всуе – напразно.

Всяко – съвършено; съвсем; изцяло.

Вторицею – вторично; усилено.

Вчиняти – (да) учреждавам; (да) узаконявам.

Вину – винаги.

Виспренний – висок; горд.

Виспр – нагоре.

Високовийний – горд; надменен.

Високомудрствовати – (да) високомъдрувам; (да се) гордея.

Вишелетний – предвечен.

Вия – шия.

Вящший – по-голям.

Вящше – по-голямо.

Г

Гаггрена (чете се гангрена) – гангрена; рак.

Гадание – загадка; неясност.

Гади (мн. ч.) – влечуги.

Гаждение – хула; безчестие; ругатня.

Газофилакия – хранилище за пари в Ерусалимския храм.

Ганание – загадка; притча.

Гастримаргия – чревоугодничество.

Гащи – панталони; долно мъжко бельо.

Геенна – долината Гинном около Ерусалим, където евреите идолопоклоници по време на цар Ахаз изгаряли децата си в чест на идола Молох. Иносказателно: място на бъдещи мъчения, на задгробни наказания.

Генвар – януари.

Гибел – загуба; разход.

Главизна – глава; начало; причина.

Главотяж – превръзка за глава у евреите.

Глагол – слово; реч.

Глаголати – (да) говоря; (да) разказвам.

Глаголемий – наречен; така наречен.

Глас – глас; напев.

Глезна – пищял; стъпало.

Глоба – наказание.

Глумец – кощунстващ човек; присмехулник.

Глумилище – място за танци, маскаради и т.н.

Глумитися – (да се) забавлявам; (да се) теша; (да) получавам удоволствие.

Глуми (мн. ч.) – шеги; смях; игри.

Глядати – (да) гледам.

Гнати – (да) гоня; (да) преследвам; (да) вървя; (да) следвам някого или нещо.

Гной, гноище – куп оборски тор; рани.

Гнушатися – (да) считам за гнусен; (да) презирам.

Гобзование – изобилие, доволство.

Гобзовати – (да) изобилствам; (да) имам в излишък; (да) съм богат.

Гобзующий – да живея в доволство.

Говение – почитане (например на пост).

Говети – (да) почитам (например на пост).

Говядо – рогат добитък.

Годе – угодно; приятно; подходящо.

Година, год – час; време.

Голот – поледица, лед.

Гомола – буца; бучка; клъбце; парче.

Гонзати – (да) бягам; (да се) спасявам с бягство.

Гонзнутие – избягване.

Гонител – преследвач.

Горее – по-лошо; по-бедствено.

Горлица, горличиш – див гълъб.

Горнец – гърне; котле; мангал.

Горнило – ковашко огнище; топилня; място за топене на метал или за пречистване с огън.

Горница – горна стая; столова.

Горний – висок; най-високо стоящ; небесен.

Горохищний – пасящ; блуждаещ по планините; отвлечен от див звяр от планинско пасище.

Гортанобесие – пристрастие към лакомства.

Горушний – синапов.

Горший – най-зъл; най-лош.

Господствия – един от ангелските чинове.

Господиня – госпожа, господарка.

Гостинник – кръчмар; ханджия.

Градар – градинар.

Градеж – опора; ограда.

Грезн – чепка грозде.

Гривна – огърлица; верига, която се носи на шията.

Гроздие – грозд плодове; лозова вейка.

Грясти – (да) вървя; (да) шествам.

Гугнивий – гъгнив; заекващ; говорещ неясно; изговаряш неясно р или л; говорещ на носа си.

Гудение – свирня на гусла или арфа.

Гудец – гуслар; музикант.

Д

Да – нека; за да.

Даби – за да.

Далечайше – много по-далече.

Далечен – далечен; труден.

Даннословие – обещание; поето задължение.

Двакрати – два пъти.

Дващи – два пъти.

Двер адова – смърт.

Двизати – (да) движа; (да) мърдам.

Двоедушний – който не е твърд във вярата си.

Двоица – двама.

Дворище – малък или запустял дом.

Дебелство – тучност; пълнота; едрина.

Дебр – долина; падина; овраг; клисура.

Девствовати – (да) пазя девствеността си, целомъдрието си.

Действо – действие; представяне.

Декемврий – декември.

Делатилище – търговски магазин; оръдие в нечии ръце.

Делва – бъчва; каче.

Делма – за.

Деля – за; заради.

Демественник – певец в църковен хор.

Демоноговение – почитане на бесове, демони.

Демоночтец – идолопоклонник.

Денница – утринна заря; утринна звезда; паднал ангел.

Денносветлий – който е подобен на дневна светлина.

Держава – сила; здравина; власт; държава.

Державно – властно; могъществено.

Дерзат – (да се) осмелявам; (да) разчитам.

Дерзновение – смелост.

Дерзословие – нагла реч.

Дерзостник – нагъл човек; нахалник.

Дерзий – смел; безсрамен; дързък.

Десница – дясна ръка.

Десний – десен; намиращ се от дясната страна.

Десятина – десета част.

Десятословие – десетте Божи заповеди, дадени чрез Мойсей.

Детищ – младенец; дете.

Детосаждение – зачеване на младенец.

Диадима – венец; диадема.

Дивий – див; горски.

Дивячитися – зверствам.

Дидрахма – гръц "двойна драхма", древногръцка сребърна монета.

Динарий – монета.

Дмение – гордост.

Дмитися – (да се) гордея; (да се) големея.

Дненощно – денонощно.

Днес – днес; сега.

Днешний – днешен.

Доблий, доблственний, доблестний – твърд в доброто, в добродетелта.

Доброзрачие – красота; благообразие.

Доброкласний – вж. Благокласний.

Добропобедний – прославен с победи.

Доброта – красота.

Доброхвалний – заслужаващ похвали; похвален.

Довлесотворити – (да) удовлетворя.

Довлети – (да) стигам; (да) бъда достатъчен.

Доволний – достатъчен.

Догмат – търц., основно положение на вярата.

Дождити – (да) изпращам дъжд; (да) ръмя; (да) оросявам.

Дозде – досега; до този ден; дотук.

Дозела – извънредно.

Доилица – кърмачка; дойка.

Доити – кърмя.

Доколе – до кое време; дълго ли.

Долний – долен; земен (като противоп. на “небесен, горен”).

Доле – долу.

Долувлекущий – влачещ надолу.

Дондеже – засега, все още.

Донележе – засега, все още.

Дориносити – (да) съпровождам някого като стража, свита.

Досаждение – правени на неугодни неща; безчестие; оскърбление.

Достижно – разбираемо, понятно.

Достояние – имане; наследство; власт.

Драхма – древногръцка сребърна монета.

Драчие – плевели.

Древле – отдавна.

Древодел – дърводелец.

Дрождие – мая; квас.

Другиня – приятелка.

Дружина – дружество (на приятели, връстници).

Дручити – (да) угнетявам; (да) измъчвам; (да) изнурявам.

Дряселовати – (да) съм мрачен, печален.

Дряхлование – печал.

Дряхлий – печален.

Дска, дщица – дъска, дъсчица.

Дуга – дъга.

Дхнути – (да) дъхна; (да) духна.

Дщи, дщер – дъщеря.

Е

Евнух – евнух; скопец; пазач на харем; придворен.

Егда – кога(то).

Егов – негов.

Еда – нима.

Едем – Еден; земен рай.

Единако – съгласно; според; еднакво.

Единаче – еднакво; равно; още.

Единаче ли – нима още.

Единовидний – еднолик; едновиден; еднообразен.

Единою – веднъж.

Еже – какво; кое.

Ей – да; вярно е; истина е.

Ексапсалми – шестопсалмие.

Ектения – гореща молба, молитва.

Елей – маслинено, дървено масло.

Елеонский – вж. Масличний.

Елижди аще – когато и да е.

Елижди, еликожди – винаги като; всеки път, когато.

Еликий – кой; който.

Елико – колко.

Елико–елико – след известно време; много скоро.

Еликомощно – по възможност; колкото позволяват силите.

Еллин – грък; езичник; прозелит.

Елма – тъй като; доколкото.

Епендит – връхна дреха.

Епистолия – писмо; послание.

Еродий – чапла.

Есмирнисменний – смесен със смирна.

Ехидна – отровна змия. .

Ж

Жаждати – (да) искам да пия; (да) желая силно нещо.

Жалост – ревност; стремеж.

Жател – жетвар.

Жегомий – когато горят с огън; който има температура; който е болен от треска.

Жезл – тояга; патерица.

Женитва – бракосъчетание; съпружество; брак.

Женонеистовий – похотлив; блуден; сластолюбив.

Жестоковийний – безчувствен; упорит.

Живити – (да) животворя; (да) давам живот; (да) съживявам.

Живодавец – който дава живот.

Живоначалие – начало; причина за живот.

Животний – живеещ; одушевен.

Жребя – жребче.

Жрети – (да) заколя; (да) направя жертвоприношение.

Жупел – горяща сяра.

З

Забавати – (да) обайвам; (да) омагосвам.

Забавление – забавяне; туткане; бавене; очакване.

Забавляти – (да) удържам; (да) забавям.

Забобони – самоволна служба.

Забрало – стена; ограда.

Завет – съюз; договор; условие.

Завида – завист.

Завистно – малко; недостатъчно.

За еже – за да.

Заздати – (да) заградя.

Зазрети – (да) погледна; (да) забележа; (да) осъдя; (да)  упрекна.

Заимование – заем; дълг.

Заимовати – (да) давам на заем; (да) заимствам.

Заклание – жертвоприношение.

Заклеп – ключалка; резе; мандало.

Заколение – жертвоприношение.

Законописец – съставител на икони.

Законополагати – (да) давам закон.

Закров – място за укритие.

Залещи – (да) съм в засада; (да се) крия.

Заматорети – (да) остарея; (да) стана коравосърдечен; (да се) състаря.

Замрежений – хванат в мрежи.

Зане – тъй като; защото.

Занеже – тъй като.

Зан – за него.

Запаление – запалване; пожар.

Запечатствовати – (да) запечатам; (да) утвърдя; (да) вържа; (да) скрепя.

Запинание – враждебно действие.

Запойство – пиянство.

Запона – завеса.

Запрение – отричане; отхвърляне.

Запретити – (да) забраня; (да се) опечаля; (да) скърбя.

Запустение – опустяване; пустиня.

Запустети – (да) запустее.

Запяти, запнути – (да) спра; (да) задържа; (да се) съблазня.

Запятие – спънка; препятствие; пречка.

Заревидний – подобен на заря.

Зарелучний – лъчезарен.

Застояти – (да) спра по пътя; (да) удържа; (да) дотягам; (да) затруднявам.

За ся – за себе си.

Затвор – катинар; ключалка; място за молитвен подвиг на някои иноци, дали обет да не излизат от килията си.

Заточаемий – брулен от вятъра; носен; гонен.

Затулити – (да) покрия; (да) скрия; (да) укрия.

Затуне – даром; без причина.

Зауститися – (да) затворя устата си; (да) млъкна.

Заутра – до изгрева на слънцето; сутринта; рано; утре.

Заутрие – утрешен ден.

Заушение – плесница; удар с ръка по лицето.

Заушати – (да) забранявам да се говори.

Захленутися – (да се) потопя.

Заходний – западен.

Зачало – начало; название на откъси от текста в книгите на Новия Завет.

Заяти – (да) взема назаем; (да) заема.

Звездоблюстител – астроном.

Звездоволхвовати – (да) гадая по звездите; (да се) занимавам с астрология.

Звездозаконие – астрономия.

Звездослов – астролог.

Звездословие – астрология.

Звездословити – (да се) занимавам с астрология.

Звероядина – добитък, осакатен от хищно животно.

Звиздание – свиркане; подсвиркване.

Звиздати – (да) свиря.

Звонец – звънец.

Звонница – камбанария.

Звяцати – (да) звъня; (да) дрънча.

Здати – (да) строя.

Зде – тук.

Здо – здание; стена; покрив.

Зелейник – знахар, лекуващ с треви и баене.

Зелейничество – напояване с отрова.

Зелейний – който се състои от треви и други растения.

Зелие – трева; растение.

Зело, зелне – доста; много силно.

Зелний – силен; велик.

Земстий – земен.

Зеп – джоб; чувал.

Зерцало – огледало.

Зиждител – създател; творец.

Зиждити – (да) строя.

Зима – зима; студ; лошо време.

Злак – растение; зеленина; зеленчуци.

Златица, златница – златна монета.

Златозарний – ярко блестящ.

Златокованний – кован от злато.

Златокровний – с позлатен покрив.

Злачний – тревист; богат на растителност, на треви.

Зле – зло; жестоко; лошо.

Злоба – грижа.

Злокозненний – изпълнен със злоба, с лукавства.

Злокоман – злодей; зложелател; враг.

Злонравие – развратен или лош нрав.

Злообстояние – беда ; нещастие.

Злопомнение – злопаметство.

Злоречети – (да) ругая; (да) хокам; (да) злословя; (да) оскърбявам.

Злосердний – безжалостен.

Злосмрадие – зловоние.

Злосоветие – зла умисъл.

Злострастие – силни и порочни страсти.

Злостужати – (да) досаждам силно.

Злостужний – който причинява голямо безпокойство, мъчение.

Злотечение – развратни и зли постъпки.

Злоумерший – който претърпява тежка смърт.

Злоухищряти – (да) замислям зло.

Злохитренний – коварен.

Злохудожний – лукав; злобен; беззаконен.

Злий – зъл; лош; негоден; жесток.

Знаемий – познат, близък човек.

Знаменателне – първообразно.

Знаменателний – първообразен; означаващ нещо.

Знаменати – (да) означавам; (да) отбелязвам; (да) изобразявам; (да) показвам.

Знамение – знак; признак; явление; чудо.

Знаменоносец – чудотворец.

Знаменоносний – чудотворен.

Зобати – (да) слагам зоб; (да) кълва; (да) ям; (да) поглъщам.

Зрак – лице; вид; образ.

Зрети – (да) гледам.

Зрети к смерти – (да се) намирам на смъртно легло.

Зибати – (да) мърдам; (да) движа; (да) люлея.

И

И – него.

Игемон – вожд; началник; управник.

Иго – ярем; товар.

Игралище – место за представления.

Игрище – смешно или непристойно представление.

Идеже – къде; кога.

Идолобесие – неистово идолопоклонство.

Иерей – свещеник.

Иждивати – (да) преживявам; (да) харча; (да) издържам.

Иже – който.

Изблистати – (да) осияе; (до) облести; (да) излее светлина.

Избодати – (да) разпоря; (да) направя разрез; (да) пронижа; (да) пробода; (да) избода.

Изборение – поражение.

Изборати – (да) побеждавам; (да) поразявам.

Избременяти – (да) облекчавам; (да) освобождавам от бреме; (да) разтоварвам.

Избутелий – който е извит; който се е развалил.

Избити – (да) стана в излишък; (да) изобилствам; (да се) освободя.

Избиток – доволство; изобилие.

Изваяние – идол; кумир.

Извержение – изключване от църковния клир или лишаване от сан.

Извесити – (да) окача да виси.

Извествовати – (да) обявявам; (да) огласявам; (да) удостоверявам.

Известно – точно; старателно; прецизно.

Извет – донос; известяване.

Извещен – уверен.

Извещение – удостоверение.

Извитие словес – красноречие; витийство.

Извитийствовати – (да) разказвам красноречиво.

Извлачитися – (да се) съблека.

Изволение – воля; желание.

Изволити – (да) позволя; (да) пискам; (да) пожелая.

Извращати – (да) преобръщам; (да) изменям; (да) превръщам.

Изврещи – (да) изхвърля; (да) измета, помета.

Извикати – (да се) науча; (да) познавам.

Изгвоздити – (да) извадя забити гвоздеи.

Изгибающий – загиващ, пропадащ.

Изгибнути – (да) загина; (да) пропадна; (да се) загубя.

Изглаждати – (да) изключвам; (да) унищожавам.

Издетска – от детството.

Издревле – отдавна; от стари времена.

Издручитися – да се изтощя.

Изженяти – (да) изгоня; (да) прогоня.

Излазити – (да) излизам; (да) слизам (напр. от кораб).

Излиха – прекомерно; още повече.

Излишше – до излишество; свръх мярката.

Изляцати – (да) протягам; (да) простирам.

Измерети – (да) умирам.

Изметати – (да) изхвърлям.

Измена – замяна; откуп.

Изменяти – (да) заменям; (да) променям.

Изменяти лице – (да се) преструвам.

Измлада – от млади години.

Измовение – измиване; пречистване.

Измолкати – (да) престана да говоря; (да) замлъкна.

Изнесение, изношение – изнасяне.

Изницати – (да) възниквам; (да се) появявам.

Износити – (да) изнасям; (да) произнасям; (да) произвеждам; (да) донасям.

Изнуждати – (да) извеждам из нуждата.

Изобнажати – (да) откривам; (да) разкривам.

Изостати – (да) остана някъде.

Изощряти – (да) изостря; (да) наточа.

Изращение – отглеждане; произвеждане; пораждане.

Изриновение – изхвърляне; отхвърляне; изключване.

Изриновенний – изхвърлен; отхвърлен; прогонен.

Изринути – (да) сблъскам; (да) преобърна; (да) поваля; (да) погубя.

Изрок – изречение; осъждане.

Изрити – (да) изровя; (да) изкопая.

Изрядно – особено; преимуществено.

Изсунути – (да) извадя; (да) изтръгна; (да) измъкна; (да) иззема.

Изступление – изумление; възторг.

Изуведети – (да) разбера; (да) опозная.

Изуздитися – (да се) освободя; (да) получа свобода.

Изумевати – (да) недоумявам; (да) не разбирам.

Изумителен – буйстващ; беснеещ.

Изумитися – (да се) побъркам; (да) обезумея.

Изути – (да) събуя; (да) сваля обувките.

Изчленити – (да) лиша от членове; (да) счупя членове; (да) обезобразя.

Изъядати – (да) прахосвам; (да) изхарчвам.

Иконом – домоуправител.

Иконоратний – иконоборствен.

Икос – пространна песен, написана за похвала на светец или празник.

Имати – (да) вземам.

Иматисма – връхно облекло; плащ.

Именний – съкровищен; който се отнася до имение.

Имуществително – предимно.

Ин – друг.

Инамо – на друго място.

Иноковати – (да) живея като инок.

Инуде, инде – на друго място.

Ипарх – началник области; градоначалник; наместник.

Ипостас – лицe.

Ирмос – песен, стояща в началото на всяка песен от канона.

Иродиани – привърженици на Ирод.

Ирой – герой.

Исказити – (да) разваля; (да) скопя, кастрирам.

Искапати – (да) източа; (да) капя; (да) изтека.

Исковати – (да) изкова.

Искони – от началото; в началото; винаги.

Исконний – който е от началото; който е бил винаги.

Искренний – ближен.

Искус – изпитание; изкушение; проверка.

Исперва – отначало; от началото.

Исплевити – (да) оплевя; (да) изтръгна; (да) отскубна; (да) събера.

Исплести – (да) изплета; (да) свържа; (да) съставя.

Исповедатися – (да) си призная; (да) изразявам открито вярата си.

Исповедник – човек, който е подложен на страдания или гонения за вярата му в Христос.

Исполнение – пълнота; изпълване; съвършенство.

Исполн – напълнен; изпълнен.

Исполняти – (да) напълвам; (да) свършвам.

Исполу – на половина; на две равни части; частично.

Исправити – (да) изправя; (да) направя; (да) укрепя.

Исправление – възстановяване; праведен начин на живот.

Испразднити – (да) снизя; (да) унищожа; (да) умаля.

Испрати, исперити – (да) стъпча; (да) измия.

Испитно – старателно, прецизно.

Испитовати – (да) изпитвам.

Иссоп – растение, употребявано в китките за ръсене.

Истее – по-точно; по-ясно.

Истеси – слабини.

Истицание – изтичане; изтичане на семенна течност.

Истаевати – (да се) разтапя; (да) изчезва.

Исторгнути – (да) изтръгна; (да) изведа.

Истощание – изтощение; унижение; снизхождение.

Истрезвлятися – (да) изтрезнявам.

Истукан – статуя; идол.

Истий, истовий – точен; истински; оригинален.

Истязати – (да) изтеглям; (да) получавам; (да) разпитвам.

Исходище – място, откъдето се излиза; извор; начало.

Исходище вод(ное) – ручей, поток, река.

Исходище путей – кръстовище; кръстопът.

Исчадие – дете; плод; род; потомци.

Иулий – юли.

Иуний – юни.

К

Кадило – възнасяното за Божа слава благовонно кадене; ср. Кадилница.

Кадилница – съд, в който върху горещи въглени се поставя тамян, за да се извърши кадене.

Кад – каче; чебър.

Каженик – вж. Евнух.

Казател – учител, наставник.

Казати – (да) наставлявам; (да) поучавам.

Казити – (да) повреждам.

Како – как.

Камара – шатра; горница; покои.

Камо – къде.

Кампан – камбана.

Ками, камик – камък.

Камик горящ – сяра.

Кандило – лампада.

Кандиловжигател – звънар.

Кандия – малка чаша.

Капище – храм на идол.

Катапетасма – завеса.

Кафисма – един от двадесетте раздела на книга Псалтир (Псалми).

Кацея – кадилница, която не е на верижки, а има дръжка.

Каци – какво; които.

Квас – мая.

Квасний – приготвен с мая.

Келарня, келарница – помещение в манастир, където се пазят нещата, необходими на келаря.

Келар – старша стопанска длъжност в манастир.

Кивот – сандък за икони.

Кидар – шапка на старозаветен свещеник.

Кимвал – музикален инструмент.

Кимин – кимион.

Киновия –манастир, в който братята живеят в община, а не като отшелници.

Кинсон – данък; ценз.

Кириопасха – название на празника Пасха, когато съвпадне с Благовещение на Пресвета Богородица. – 25 март.

Кичение – гордост.

Клада – оръдие за мъчение.

Кладенец – яма; имане, съкровище.

Кладяз – кладенец.

Клеврет – приятел; събрат.

Клепало – дъска, по която бият в манастирите за молитва.

Клепати – (да) звъня; (да) бия клепало.

Клет – мазе; покои; килер; стая.

Клирос – възвишение в храма, където се разполагат певците.

Клич – вик; шум.

Клобук – покривало, което монасите носят над килимявката.

Ключимий – годен; добър; случил се навреме; полезен.

Ключитися – (да се) случвам.

Книгочий – съдия.

Книжник – учен.

Ков – умисъл; заговор.

Ковчег – кован сандък; ковчеже.

Кодрант – дребна римска монета.

Козлогласование – непристойни викове по време на пиршество.

Козни – лукавство; хитрост.

Кокош – квачка.

Колено – род; поколение.

Колесницегонител – който кара колесница; преследвач с колесница.

Коливо – варена пшеница с мед, която се носи за благослов в църквата.

Колиждо – кога; как.

Колико – колко.

Колия – яма; ров.

Колми – колко.

Колми паче – още повече; особено.

Коло – колело.

Колобродити – (да) ходя наоколо; (да се) отклонявам.

Кол – колко; как.

Колкрати – колко пъти; колко често.

Комбоста – сурово зеле.

Кондак – кратка песен в чест на светец или празник.

Коноб – котел; гърне; умивалник.

Конура – малка торбичка, която суеверните хора носят заедно с корени или други амулети.

Копр – копър; анасон.

Кораблец – малък кораб.

Корван – дар; жертва Богу.

Корвана – хранилище за пари в Ерусалимския храм.

Кормилствовати – (да) управлявам; (да) ръководя.

Кормление – ръководене; управление.

Корчаг – ведро.

Корчемница – кръчма.

Коснити – (да) бавя.

Косноязичний – бавно говорещ; заекващ.

Косний – бавен; нерешителен; упорито изоставащ в едно и също състояние.

Кош – плетена торба; кошница.

Кошница – плетена торба; кошница.

Кощунник – шут, смешник.

Кощунница – актриса; танцьорка.

Кощуни – смехотворство.

Крабица – кутийка; сандъче; ковчеже.

Краегранесие, краестрочие – акростих.

Крамола – смут; заговор; бунт.

Красний – красив; прекрасен; непорочен.

Красовул – мерна чаша в манастирите, събираща над 200 г.

Крастел – пъдпъдък.

Крата – един път.

Крепкий – силен; здрав.

Креплий – най-здрав; най-силен.

Кресати – извличам; секна огън; оживявам.

Крин – лилия.

Кроме – извън; отвън; отделно; освен.

Кромешний – външен; извън някакви предели; отдалечен; лишен.

Кропило – китка за ръсене със светена вода.

Ктитор – създател; строител или снабдител на храм или манастир; църковен старейшина.

Ктому – занапред; след това; още; вече; повече.

Купа – куп, купчина.

Купел – езеро, бент; съд за кръщаване.

Купина (ср. Купа) – съединяване на няколко еднородни предмети: храст, сноп; трънлив храст.

Купно – заедно.

Купний – съвместен.

Кустодия – стража; караул; охрана;

Кутия – варена пшеница с мед, която се носи в църквата за помен на умрелите християни. Ср. Коливо.

Куща – шатра; палатка; колиба.

Кущник – човек, който прави палатки или живее в колиба.

Л

Ладия – малък плавателен съд; корабче; лодка.

Ладан – благоуханна смола, която се поставя върху горящи въглени в кадилницата, за да се кади.

Лазарома – гробна одежда; повой; плащаница, в която завивали мъртвите евреи.

Лазня – баня.

Лай – хула; оскърбление.

Лакат – евр. мярка за дължина.

Ланита – буза.

Лаятел – ругател; хулител; който седи в засада.

Лвичищ – лъвче.

Левиафан – крокодил.

Легеон – полк; тълпа; множество.

Лежание – лежане; почиване.

Лемаргия – чревоугодничество.

Лентион, лентий – кърпа за ръце и лице.

Лепо – красиво.

Лепоподобно – благопристойно; по достойнство.

Лепота – красота; изящество.

Лепта – дребна монета.

Лествица – стълба.

Лестчий – прелъстителен; лъжлив.

Лест – измама; хитрост; коварство.

Лето – година; време.

Леторасл – израснала за една година, годишна издънка на дърво.

Лет – може.

Леха – леха; ред.

Лечба – лекарство; врачуване.

Лечец – лекар; доктор.

Лжа – лъжа.

Лжесловесие – лъжливи думи.

Лив – обяд; юг; югозападен вятър.

Ливан – понякога означава същото като Ладан.

Лик – събрание; хор.

Ликование – многолюдно пение; танц; танци.

Ликоватися – (да) приветствам с докосване на дясната буза.

Ликовне – с ликуване.

Ликостояние – бдение на по време на църковна молитва.

Лития – излизане от църквата за молитва.

Литра – мярка за тегло.

Литургисати – (да) служа литургия.

Лихва – приход; проценти.

Лихоимец – лихвар; сребролюбец.

Лице – лице; вид; човек.

Личина – маскарадна или шутовска маска.

Лишатися – (да се) нуждая.

Лишше – повече, свръх това.

Лобзание – целуване с уста.

Ловитва – лов; мрежи; улов; грабеж.

Ловителство – засада; капан.

Ложе – постеля; одър.

Ложесна – женска утроба.

Лоза – грозде.

Ломимий – който може да бъде преломен.

Лоно – пазва; гръд.

Луновение – месечен женски цикъл.

Листо – пищял; прасци.

Лстивий – лъжлив.

Лщение – лъжа; коварство; лъст.

Любо – или.

Любомудрие – философия.

Любомятежний – склонен към метеж.

Любоначалие – властолюбие.

Любопразднственний – обичащ да празнува.

Любопрение – любов към състезания, към спорове.

Любосластие – сластолюбие; любов към плътски утехи.

Любочестие – почитание; честване.

Любочестний – достоен за похвала, за чест.

Люби – любов.

Люте – жестоко; тежко.

Лютий – свиреп; жесток; зъл; мъчителен.

Лядвея – бедро; горната половина на крака; перинеум.

Лярва – маска.

М

Маание – вж. Мание.

Малакия – онанизъм.

Малимий – който може да бъде умален.

Малобрещи – (да) нехая за нещо.

Мамона – богатство; имение.

Мандра – ограда.

Мание – знак с ръка, глава, очи или по друг начин, в който има заповед; повеля; воля.

Манна – небесна храна, дадена на израелтяните в пустинята.

Манноприемний – в който има манна.

Масличний – маслинен.

Мастити – (да) намазвам.

Маститий – обилен; тучен; заслужил.

Маст – мас; масло.

Матеродевственний – който се отнася едновременно и към майка, и към девица.

Матеролепне – по майчински.

Матерский – майчински.

Матер градовом – столица; първопрестолен град.

Мгляний – окръжен или покрит с мъгла.

Медвен – меден.

Медленоязичний – който говори неясно; заекващ.

Медница – медна монета.

Медовина – варен мед с хмел.

Медоточний – от който изтича, се излива мед.

Медоязичний – сладкодумен.

Междорамие – пространство между раменете.

Мездник – наемник.

Мерзост – мръсотия; гнусотия; беззаконие; безчестие; понякога – идол.

Мерило – мярка; везна.

Меск – муле; катър.

Мессия – евр. "помазаник".

Метание – поклон от кръста.

Мжа – мигане; примижаване.

Мжати – (да) присвивам очи; (да) примижавам; (да) виждам лошо.

Мзда – награда; заплата.

Мздовоздаятел – който заплаща за работа; който дава награда.

Мздоимание – рушветчийство.

Мила ся деяти – (да) падна ниско на земята; (да) моля да се смилят над мене.

Милот – овча кожа; дебело наметало от овча вълна.

Милий – жалък; заслужаващ съжаление.

Мимотещи – (да) минавам покрай нещо, без да се спирам.

Миро – благовонна течност или масло.

Мироподателне – носейки мир.

Мироточец – от който тече чудотворно миро.

Мироявленний – явен, разкрит на света.

Мирсина – название на красиво дърво.

Младодеяти, младодействовати – (да) приемам образа на младенец; (да се) обличам в плът.

Младоумие – незрелост на ума.

Млат – чук.

Млеко – мляко.

Мнас – мина, древногръц. сребърна монета.

Мнее – по-малко.

Мнети, мнити – (да) мисля; (да) предполагам; (да) изглеждам.

Мний – по-малък.

Мних – монах.

Многажди, множицею – често; много пъти.

Многобезсловесие – невежество.

Многобогатий – изобилстващ във всичко.

Многоболезненний – който е извършил много дела, подвизи; който е претърпял много беди, страдания.

Многоборимий – който е подлаган на силни изкушения, нападения.

Многобурний – тревожен.

Многогобзенний – много обилен.

Многогубо – многократно.

Многокласний – който има много класове.

Многомятущий – преизпълнен със суета.

Многонарочитий – доста знаменит.

Многообразне – във всичките му видове; различно.

Многооранний – многократно обработван.

Многоочитий – който има много очи.

Многоплодие – плодородие; многочадие.

Многоплотие – тучност.

Многопрелестний – изпълнен с прелести и съблазни.

Многосветлий – радостен; тържествен.

Многослезний – изпълнен с печал и мъка.

Многоснедний – изобилстващ от многообразие на храна.

Многосугубий – увеличен; умножен; усилен.

Многосуетний – съвсем празен; безполезен.

Многоуветливий – много снизходителен.

Многоцелебний – който носи много изцеления.

Многочастне – много пъти.

Многочудесний – от когото идват много чудеса; прославен с чудотворства.

Многоязичний – състоящ се от много племена.

Молва – говор; ропот; слух; грижа; вълнение.

Молвити – (да се) грижа; (да се) суетя; (да се) вълнувам; (да) роптая.

Молниезрачний – напомнящ мълния.

Мочащийся к стене – куче.

Мощи – нетленно тяло на Божи угодник.

Мравий – мравка.

Мужатая – която има съпруг.

Мужатица – жена, която има съпруг.

Муженеискусная – която не е спала с мъж; която няма причастие към брака.

Мурин – етиопец; арап; негър; чернокож; дух на тъмнината; бяс.

Мусийский, мусикийский – музикален.

Мусикия – музика.

Мшела – подкуп.

Мшелоимство – користолюбие.

Мшица – мушица; облак мушици.

Митар – събирач на данъци; бирник.

Мито – мито; сбор; налог.

Мишца – ръка; рамо; сила.

Мясопуст – последен ден, в който се яде месо.

Мясоястие, мясоед – време, когато Уставът разрешава да се яде месо.

Мятва – джоджен.

Н

Набдевати – (да) снабдявам; (да) давам; (да) пазя.

Наваждати – (да) научавам; (да) подстрекавам.

Навет – клевета; козни.

Навклир – собственик на кораб.

Навикнути – (да) свикна; (да) привикна.

Наготовати – (да) ходя без дрехи.

Нагствовати – вж. Наготовати.

Надходити – (да) постигна внезапно, (да се) случа внезапно.

Наздати – (да) надстроя; (да) укрепя; (да) утвърдя.

Назирати – (да) забелязвам; (да) наблюдавам.

Назнаменовати – (да) назначавам; (да) означавам; (да) осенявам с Кръста.

Наипаче – особено; предимно.

Наитие – слизане; нашествие; спускане.

Наказание – понякога: учение.

Наляцати – (да) обтегна.

На мале – (за) малко време; евтино.

Намащати – (да) намазвам; (да) втривам.

На мнозе – за дълго време; скъпо.

Наопак – обрадно; въпреки.

Напаствуемий – който е в напаст.

Наперсник – приятел, доверено лице.

Напоследок – неотдавна.

Нард – ароматно растение.

Нарекованний – предопределен; предназначен; определен (за).

Нарицати – (да) наричам.

Нарок – определено време.

Нарочитий – особен; славен.

Наругатися – (да се) надсмея; (да) пренебрегна; (да) опозоря.

Насмертник – осъден на смърт.

Насущний – настоящ; днешен; съществен; необходим.

На толице – в такова време; за такава цена, за толкова.

Началозлобний – виновник за злото.

Начаток – начало; първи плод.

Начертавати – (да) изобразя.

Наясне – навън; открито.

Наяти – (да) наема.

Неблазненний – безопасен; непогрешим.

Неблазний – който не може да бъде прелъстен.

Небрещи – (да се) отнасям с нехайство; (да) пренебрегвам.

Невеглас – невежа; простак; който не е учен.

Невестител – който дава на бедните невести чеиз.

Невестоукрасити – (да) украся като невеста.

Невечерний – който не може да бъде помрачен; светъл.

Невиновний – безпричинен; самобитен.

Невозбранно – безпрепятствено.

Невозносително – смирено.

Негли – нима; може би.

Недремлющий – който не заспива, не спи.

Недристий – който има широка гръд.

Недро – вътрешност; утроба; гръд; залив.

Недуг – болест.

Неже – отколкото.

Независтний – който не е развален; невредим; достатъчен; обилен.

Неиждиваемий – който не може да бъде изхарчен или използван до край.

Неизводимий – който не може да бъде прекратен.

Неизгиблемий – който не е подвластен на тлен и на времето.

Неизреченний – неизразим.

Неискусобрачний – който не е сключвал брака.

Неискусомужная – която не е спала с мъж.

Неиспитний – съкровен; таен.

Неистовно – с ожесточение; с ярост.

Неистовий – който е излязъл от себе си; който не се намира в длъжното състояние.

Неисследимий – непостижим.

Неключимий – безполезен; негоден.

Некосненно – веднага; незабавно.

Не ктому – повече не; още не; вече не.

Нелестний – който не е лъжлив; който не е лукав.

Нелет – не трябва; не бива.

Неможение – болест; немощ; безсилие.

Немокренно – сухо.

Немощствующий – болен.

Необименний – необятен.

Не обинутися – (да) постъпвам смело.

Необинуяся – смело; дръзновено.

Неопалний – който не може да изгори.

Неопределенний – който няма предели; безпределен.

Неоранний – който не е оран; необработен; недокоснат.

Неотметний – който не е отчужден.

Неплоди, неплодов – безплодна жена.

Неподобний – непристоен.

Непорочни – 17–та катизма на 118 псалм.

Непорочний – непорочен; свят; чист.

Неправдовати – (да) постъпвам нечестиво.

Непраздная – бременна.

Непревратний – непременен; неизменяем.

Непреложно – неизменно; без изменения.

Непременний – неизменяем.

Непреоборимий – непреодолим; непобедим.

Непщевание – мнение; подправка; измислица.

Непщевати – (да) мисля; (да) измислям; (да) смятам.

Неразседний – който не може да бъде разрушен.

Нерешимий – несъкрушим; неразрешим.

Неседалное – вж. Акатист.

Несланий – който не е солен.

Неслиянне – неслитно.

Несмесне – като не се смесва.

Нестареемий – вечен; неизменен.

Нест – не.

Нестояние – непостоянство; смущение.

Несумненний – несъмнен; надежден; безпристрастен.

Несущий – който няма битие.

Нетление – неунищожимост; вечност; несъкрушимост.

Нетребе – не е нужно.

Нетрений – който не е протрит; непроходим.

Нетесноместно – удобно за вместване.

Нетяжестне – без труд.

Не у – още не.

Неудобоприятний – който не е вместим; неразбираем; непостижим.

Неудоб – неудобно; трудно.

Неумитний – неподкупен.

Нечаяние – неочакваност; безопасност.

Неясит – пеликан.

Ниже – още повече не...; ни даже...; и не...

Николиже – никога.

Ни ли – нима не; нима; или не.

Ниц – долу; с лице към земята.

Нищетний – който е свързан с нищета; беден; унижен.

Новемврий – ноември.

Новозданний – който е построен наново.

Новопросвещенний – който е скоро кръстен.

Новосаждение – пъпки; издънки.

Ноемврий – вж. Новемврий.

Ножница – ножница; кания.

Нощний вран – бухал; сова.

Нудитися – (да се) намирам в неволя; (да се) принуждавам; (да се) достигам с усилие.

Нудит – (да) измъчвам.

Нудма – насилствено.

Нуждник – който прави усилие.

Нирище – развалини; руини; място, където не се живее.

Ню – нея.

О

Обавание – врачуване; заклинание; гадаене; магьосничество.

Обавател – който обайва, омайва; чародей; врачка.

Обавати – (да) обайвам, омайвам; (да) очаровам; (да) правя магии; (да) врачувам.

Обада – наклеветяване; оклеветяване.

Обажаемий – който е оклеветяван.

Обанадесят – дванадесет.

Обапол(и) – от двете страни; откъм двете страни.

Обаче – обаче; впрочем; но.

Обвеселити – (да) зарадвам.

Обвечеряти – (да) нощувам; (да) пренощувам.

Обглядати – (да) гледам; (да) оглеждам.

Обдержание – сдържане; управление; стеснение; тъга.

Обдесноручний – който си служи свободно и с лявата, и с дясната ръка.

Обезвинити – (да) оставя без наказание; (да) оневиня.

Обезжилити – (да) лиша от сили, от здравина.

Обезплодствити – (да) лиша от плод, от успех.

Обезтлити – (да) направя нетленен.

Обесити – (да) окача на нещо.

Обет, обетование – обещание.

Обетшати – (да) придам старост; (да се) състаря; (да) стана негоден; (да) отслабна; (да се) съкруша.

Обещник – съобщник; другар.

Обжадати – (да) правя доноси; (да) клеветя.

Обзорище – висока кула, то която се наблюдава местност.

Обидител – който обижда.

Обимател – който събира грозде.

Обиноватися – (да се) колебая; (да се) съмнявам; (да се) боя; (да) говоря със заобикалки, с намеци.

Обиновение – отстъпление.

Обиталище – жилище.

Обител – хотел.

Облагати – (да) облажавам; (да) говоря ласкаво.

Облагодатити – (да) изпратя благодат.

Облагоухати – (да) изпълня с благовоние.

Облазнити – (да) насоча по лъжлива следа; (да) въведа в заблуждение.

Облазнитися – (да) изпадна в заблуждение.

Област – власт; сила; господство.

Облачити – (да) облека.

Облещи – (да) облека; (да) легна около; (да) обкръжа; (да) създам правила; (да се) спра; (да) остана.

Облистание – озарение; ярка светлина.

Облистати – (да) осветя; (да) озаря.

Обличати – (да) показвам нечие истинско лице; (да) показвам; (да) откривам.

Обложити – (да) обкръжа.

Обноществовати – (да) нощувам; (да) прекарвам нощта.

Обнощ – цялата нощ.

Обожати – (да) обоготворявам; (да) чествам като Бог; (да) правя причастен към Божествената благодат.

Оболгати – (да) излъжа.

Обон пол – от другата страна; зад.

Обочие – слепоочие.

Обоюду – от двете страни; откъм двете страни.

Обрадованний – който е бил приветстван.

Образовати – (да) изобразявам; (да) придобивам образ.

Обращати – (да) обръщам; (да) премествам; (да) въртя.

Обрести – (да) намеря.

Обретаемий – който може да бъде намерен.

Обретение – находка; откритие.

Оброк – заплата за служба.

Обручник – годеник.

Обсолон – срещу слънцето.

Обстояние – обсада; беда; напаст.

Обушие – меката част на ухото.

Обуяти – (да) обезумея; (да се) развали; (да) обезсиля.

Объюродити – (да) обезумея; (да) оглупея.

Ов – друг; един.

Овамо – там.

Ово – или.

Овогда – понякога.

Овоуду – от друга страна; оттам.

Огласити – (да) обявя всенародно; (да) науча; (да) просветя.

Оглохновение – глухота.

Огневица – треска.

Огненосний – който се носи от вихъра на огъня.

Огнепалний – горящ; изгарящ.

Огребатися – (да се) отдалечавам; (да се) пазя.

Огустети – (да) сгъстя; (да се) пресека (за мляко).

Одебелети – (да) надебелея; (да) загрубея.

Одесную – отдясно; откъм дясната ръка.

Одесятствовати – (да) отделям една десета част.

Одигитрия – пътеводителка.

Одождити – (да) орося; (да) изпратя във вид на дъжд; в голямо количество.

Одр – постеля; легло.

Ожестети – (да) стана по-твърд; (да) засъхна.

Озимение – зимовище.

Озлобление – нещастие; гняв.

Озлобляти – (да) причинявам нещастие; (да) гневя; (да се) разгневявам.

Озобати – (да) поглъщам.

Окаивати – (да) признавам за отритнат.

Окаляти – (да) мърся; (да) осквернявам; (да) цапам.

Окаменяти – (да) правя каменен.

Окаянний – достоен за проклятие; нечестив; грешник.

Окаянство – престъпност; богоборчество; грях.

Окованний – окован.

Окормител – кормчия; управляващ.

Окормляти – (да) направлявам; (да) ръководя; (да) управлявам.

Окоявленне – очевидно; откровено.

Окрастовети – (да) окраставея.

Окрест – наоколо; около.

Окриляемий – който е ограждан с криле.

Оле – О!

Оловина – всяко алкохолно питие, което не е гроздово вино.

Оляденети – (да) обрасна с тръни, с бурени.

Омакати – (да) обливам.

Омети – поли; краища на одежди.

Она – те (двамата).

Онагр – диво магаре.

Онамо, онуду – там.

Онде – на друго място; там.

Онема – на тях (двамата).

Он пол – противоположен бряг.

Онсица – такъв.

Опасно – предпазливо; старателно; внимателно; опасно.

Оплазивий – любопитен; празнодумен; шпионин.

Оплазнство – хитрина; пустословие.

Оплот – ограда; стобор.

Ополчатися – (да се) готвя за сражение.

Оправдание – заповед; устав; закон.

Опреснок – безквасен хляб.

Орало – плуг; рало.

Оранний – разоран.

Оратай – орач.

Орати – (да) ора.

Осанна – молитвено възклицание у евреите – “спасение (от Бога)”.

Оселский – магарешки. Жернов оселский – горният голям камък в мелница, който се е задвижвал от магаре.

Осенити – (да) покрия със сянка.

Осклабитися – (да се) усмихна.

Оскорбети – (да се) опечаля; (да) ми стане скучно.

Оскорд – брадва.

Ослаба – облекчение; предимство.

Осля – младо магаре.

Осмица – осем.

Осмоктати – (да) осмуча; (да) оближа.

Оставити – (да) оставя; (да) простя; (да) позволя.

Остенити – (да) оградя със стена; (да) защитя.

Острастший – обиден.

Острог – земен вал.

Острупити – (да) поразя с проказа.

Осуществовати – (да) осъществявам; (да) давам битие.

Осмерицею – осем пъти.

Отай – тайно; скришно.

Отверзати – (да) откривам; (да) отварям.

Отвнеуду – отвън.

Отдати – понякога: (да) простя.

Отдоенное – дете в период на бозаене.

Отдоитися – (да) изхраня с гръдта си, с бозаене.

Отерпати – (да) ставам твърд (тръпчив); (да се) вдървявам; (да) онемявам.

Отити в пут всея земли – (да) умра.

Откосненно – косо.

Откровение – откритие; откриване; разкриване; просветление; просвещение.

Отлог – щета; загуба.

Отложение – отхвърляне; отстъпление.

Отметатися – (да се) отричам; (да) не признавам; (да се) отхвърлям; (да) отпадам.

Отметний – отхвърлен; забранен.

Отнелиже – откакто.

Отнюд – съвършено; съвсем не.

Отнюдуже, отонюдуже – откъде; защо.

Отобоюду – от една или от друга страна.

Отонуду – от друга страна.

Отполу – от половината; от средата.

Отреб(ие) – боклук; плява; шлюпка.

Отребит – (да) очистя; (да) оскубя.

Отрешати – (да) отвързвам; (да) освобождавам.

Отрешатися – (да се) разделям.

Отреяти – (да) отхвърлям.

Отрицатися – (да) отхвърлям; (да) отмятам.

Отрождение – възраждане.

Отрок – роб; служител; момче до дванадесет години; ученик; воин.

Отроковица – момиче до дванадесет години.

Отроча – дете; младенец.

Отригнути – (да) изригна.

Отригнут слово – (да) произнеса дума.

Оттоле – от онова време.

Отторгати – (да) откривам; (да) отблъсквам.

Оцеждати – (да) процеждам.

Отщетевати – (да) отнемам; (да) премахвам.

Отщетити – (да) изгубя; (да) погубя.

Очепие – нашийник.

Очеса – очи.

Ошаяватися – (да се) отстранявам; (да се) премахвам.

Ошиб – опашка.

Ошуюю – отляво; откъм лявата ръка.

П

Павечерня, павечерница – малка вечерня.

Паволока – покривало; калъф; пелена; покров.

Пагуба – гибел; чума.

Пажит – ливада; нива; пасбище; поле; храна за добитък.

Пазнокти – копита; нокти.

Паки – още; отново.

Пакибитие – духовно обновление.

Пакости деяти – (да) удрям с ръце; (да) удрям по бузата; (да) оскърбявам; (да) вредя.

Пакостник – причинител на зло, на вреда; болест; болка; жило.

Пакост – гадост; нечистота; мерзост.

Палата – дворец.

Иже в палате сут – правителство.

Палестра – място за съревнования.

Палителище – силен огън.

Палителний – изгарящ.

Палица – тояга; сопа.

Паличник – ликтор; телохранител; полицейски пристав.

Памятозлобие – наличие на зла памет.

Панфир – пантера или лъв.

Пара – пара; мъгла; дим.

Параекклесиарх – който пали кандила; клисар.

Параклис – усърдна молитва.

Параклит – утешител.

Паримия – притча; четене от Свещеното писание на вечерня или в царските часове.

Парити – (да) летя; (да) вися във въздуха (като пара).

Парусия – тържествено шествие; второто пришествие на Иисус Христос; тържествено архиерейско богослужение.

Пасомий – пасящ; намиращ се под ръководството на пастир.

Паствити – (да) паса.

Паствуемий – който има пастир.

Пастися – (да) сгреша (особено срещу седмата заповед).

Пастиреначалник – началник на пастирите.

Паучина – паяжина.

Паче – по-добре; повече.

Паче естества – свръхестествено.

Паче слова – неизразимо.

Паче ума – непостижимо.

Певк, певг – иглолистно дърво.

Педагогон – детероден член.

Пекло – горяща сяра, смола; огън, който не престава, който е постоянен.

Пентикостия – Петдесетница.

Пеняжник – сараф.

Пеняз – дребна монета.

Первее – преди; най-напред; в началото; отнапред.

Первоверховний – първи от върховните.

Первовозлежание – излягане, сядане на първите, почетните места по време на събрание.

Первоначаток – първородно животно или първия откъснат плод.

Первостоятел – първи свещенослужител.

Пернатий – който има пера.

Перси – гърди; предната част на тялото.

Перст – пръст; прах; земя;.

Перст возложити на уста – (да) замълча.

Перстний – който е от пръст.

Перстосозданний – създаден от пръст.

Песнопети – (да) прославям в песни.

Песнословити – вж. Песнопети.

Пестовати – (да) гледам, бавя дете; (да) възпитавам.

Пестротний – разноцветен; гиздав.

Пестун – възпитател; педагог.

Петлоглашение – пеене на петел; ранно утро; времето от 12 до 3 часа по народното отчитане на времето у юдеите.

Печаловати(ся) – (да) скърбя; (да) тъжа; (да се) опечалявам.

Печаловник – опекун.

Печатствовати – (да) запечатвам; (да) утвърждавам; (да) скривам.

Печат – пръстен.

Пешешествовати – (да) вървя пеш.

Пещися – (да се) грижа; (да) имам закрила.

Пивний – това, което може да се изпие.

Пиво – питие; напитка.

Пиган – седефче; трева.

Пира – торба.

Пирга – кула.

Писало – тръст с остър връх за писане върху восъчна дъсчица.

Писание ставилное – протекторска грамота, която архиерея дава на новопосветен презвитер или дякон.

Пискати – (да) свиря на свирка.

Писмя – буква; графичен знак; буквален смисъл.

Пистикия – чист; без примеси.

Питенний – отгледан с нежни грижи.

Питомий – отхранен.

Пищний – който съдържа обилна храна; питателен.

Плави – ниви.

Плавий – зрял; със сламен цвят.

Плат – парче плат; кръпка.

Плащаница – погребален саван; покривало; платно; плащ.

Плежити – (да се) влача по корем; (да) пълзя.

Плежущий – пълзящ по корем; влечуго.

Пленица – плитчица; верижка; огърлица; кошница; верига; окови.

Плескати – (да) пляскам с ръце; (да) аплодирам.

Плесна – стъпало; ходило.

Плесница – обувка от типа на сандалите.

Плещи – рамене.

Плещущий – който ръкопляска.

Плинфа – тухла.

Плинфоделание – печене на тухли.

Плищ – вик; шум.

Плодствовати – (да) нося плодове.

Плод устен – слово; глас.

Плод чрева – дете; деца.

Плотолюбие – грижа за тялото.

Плотски – с плътта; телесно.

Плотский – плътски; чувствен; телесен.

Плот – тяло; човек; немощ или слабост на човека; страст.

Плюновение – слюнка.

Плясалище – театър.

Плясица, плясавица – танцьорка; актриса.

Победително – тържествено; победоносно.

Поболети – (да) тъгувам; (да) съжалявам.

Поборник – защитник.

Повапленний – боядисан; избелен.

Повергнути – (да) захвърля; (да) преобърна.

Повест – разказ.

Повити – (да) повия с палени.

Повои – вж. Укрой.

Поглумитися – (да) разсъждавам; (да) размишлявам( да) си помисля.

Подвигнутся – (да) потреперя; (да) тръгна.

Подвизати – (да) подбуждам; (да) поощрявам.

Подвизатися – (да) върша подвизи; (да се) трудя.

Подвои – отвесните части от касата на врата.

Подникати – (да се) накланям; (да се) навеждам.

Подобитися – (да) напомням нещо.

Подобник – подражател.

Подобозрачен – външно приличащ.

Подточилие – съд за събиране на изстискан сок.

Подъяремник – който се намира под ярем (например магаре).

Подъяремничий – принадлежащ на подъяремник.

Поелику – тъй като; защото; доколкото.

Поелику аще – колкото и да.

Пожрети – (да) принеса в жертва.

Позде – късно; не рано.

Позобати – (да) изкълва.

Позорище, позор – многолюдно зрелище.

Поимати – (да) хвана.

Полма – наполовина; на две.

Полский – полски.

Помавати, поманути – (да) правя знаци; (да се) изяснявам без думи.

Помале – скоро; след малко време.

Помати – скрижали върху архиерейските мантии.

Пометати – (да) мета; (да) измитам; (да) хвърлям.

Помизати – (да) мигам.

Поне – макар че; поне; тъй като.

Понос, поношение – позор; безславие.

Понт – море; голямо езеро.

Понява, понявица – кърпа за ръце и лице.

Пооблещися – (да) облека отгоре други дрехи.

Поострити – (да) наточа.

Поползнутися – (да се) подхлъзна; (да се) развратя; (да се) съблазня.

Поприще – мярка за дължина, равна на хиляда крачки или денонощен преход.

Пореватися – (да се) стремя; (да се) движа.

Поречение – обвинение; жалба; упрек; укор.

Порещи – (да) обвиня; (да) укоря; (да) осъдя.

Поругание – безчестие; хула; възпаление; язва.

Поругати – (да) обезчестя.

Порфира – вж. Багряница.

Порча – отрова.

Поряду – по ред.

Поскору – скоро; бегло; без пеене (за служба).

Последи – след това; в края на краищата.

Последний – останал; последен; окончателен.

Последовати – (да) изследвам; (да) следвам.

Послушествовати – (да) свидетелствам; (да) давам показания.

Посолон – като слънцето; от изток до запад.

Поспешествовати – (да) помагам.

Поспешник – помощник.

Посреде – по средата; в средата.

Поставление – посвещаване в сан.

Постриг – приемане на монашески сан (което става чрез подстригване).

Посупление – накланяне на глава в печал; печал; тъга; оплакване.

Посягати – (да) встъпвам в брак.

Потворник – угодник; ласкател; чародей; магьосник.

Потвори – чародейство; магьосничество.

Поткнутися – (да се) спъна.

Потреба – потребност; необходимост; случай.

Потребник – питка.

Потщитися – (да) побързам; (да се) постарая.

Поустител – подстрекател.

Поущати – (да) поощрявам; (да) подбуждам; (да) наставлявам; (да) поучавам.

Похотствовати – (да) имам въжделение, похот.

Почерпало – ведро.

Починатися – (да) започвам.

Почити – (да) се успокоя.

Пояти – (да) взема.

Правий – прав; истински; правилен; праведен.

Празднословие – празен, глупав разговор.

Праздний, празден – безпределен; ленив; празен; незает.

Прати – попират; давит.

Превзятися – (да се) превъзнеса; (да се) възгордея.

Превитати – (да) странствам.

Превозвишенное око – високоумие; гордост.

Превратити – (да) изменя; (да) обърна; (да) разруша.

Превременний – предвечен, съществуващ до началото на времето.

Предвзиграти – (да) предизвестя радост.

Предвозгласити – (да) започна да пея; (да) предвъзвестя.

Предградие – предградие; опора; защита; ограда.

Преддворие – преден, външен двор в източен дом.

Предзаклатися – (да) понеса преди другите смъртта; (да) се принеса в жертва.

Предитещи – (да) тичам напред.

Предложение – жертвеник; мястото в олтара, където се намира жертвеникът и се пазят свещените съдове.

Предначинателний псалом – название на псалма 103, защото с него започва вечернята.

Предний – първи; по-голям.

Предпряда – вж. Багряница, порфира.

Предстателство – ходатайство; застъпничество; усърдна молитва.

Предстолпие – укрепление.

Предстоятел – настоятел.

Предтеча, предитеча – вървящ или бягащ отпред.

Предуставити – (да) предназначи.

Предусрести – (да) срещна предварително.

Предуведети – (да) предвиждам; (да) зная предварително.

Предъявленне – показано, изобразено.

Презорливий – горд; надменен.

Преизбиточествовати – (да) съм презадоволен; (да) живея в изобилие.

Преизлиха – силно; много; жестоко.

Преимение – преимущество; превъзходство.

Преиспещренний – разкрасен.

Преисподний – най-ниският.

Преисподняя – вж. Ад.

Преитие – превъзхождане.

Прелагати предели – (да) развалям межди; (да) нарушавам граници.

Прелест – измама.

Прелюби – прелюбодейство.

Премудрост – висше знание; мъдрост.

Преначалний – доначален; стоящ над всяко начало.

Преогорчити – (да) се противя; (да) съм непокорен; (да) упорствам.

Преодеян – обилно украсен.

Преоруженний – прекалено въоръжен; горд.

Препирати – (да) опровергавам; (да) отразявам; (да) отблъсквам; (да) надделявам; (да) увещавам.

Преподобие – святост.

Преполовение – половина; среда.

Преполовити – (да) преполовя; (да) разделя наполовина; (да) измина половината път.

Препона – препятствие.

Препоясатися – (да) се препаша; (да) се приготвя за нещо.

Препретелний – спорен; убедителен.

Препростий – неучен; невежа.

Препяти – (да) спра.

Пререкаемий – спорен.

Пререкати – (да) преколовя; (да) противореча; (да) възразявам.

Пресецающий – пресичащ; прерязващ.

Преслушание – неподчинение.

Пресмикатся – (да) пълзя по земята.

Преспевати – (да) имам успех.

Преставити – (да) преместя; (да) преселя във вечността.

Престоли – един от ангелските чинове.

Пресущественний – предвечен; изконен.

Пресущний – свръхестествен.

Претися – (да) споря; (да) съпернича.

Претити – (да) забранявам; (да) скърбя; (да се) смущавам.

Преткновение – пречка; съблазън; задръжка; спирка.

Претор – претория, резиденция на представителя на римската власти в Ерусалим.

Претикание – вж. Преткновение.

Прещати – (да) плаша; (да) заплашвам.

Прещение – угроза; страх; забана.

Прибежище – убежище; приют; покров; спасение.

Приведение – достъп.

Привещевати – (да) приветствам.

Привлещи – (да) донеса; (да) повикам; (да) призова.

Привременний – временен; непостоянен.

Придевати – (да) окачвам, закачвам; (да се) приближавам; (да) поднасям.

Придел – малка църква, пристроена към главния храм.

Приделати – (да) нарастна; (да) увелича; (да) донеса.

Придеяти – (да) поднасям; (да) донасям.

Призрети – (да) погледна милостиво; (да) приема; (да) приютя.

Прииждивати – (да) изразходвам; (да) издържам.

Приискренне – точно така; еднакво; буквално.

Прикровение – прикритие; предлог; измислена причина за скриване на нещо.

Прикуп – печалба; доход

Прикупование – търговия.

Прилог – приложение; желание да се направи зло; злоба; клевета.

Приложение – кръпка; парче плат.

Приметати – (да) прехвърлям; (да) давам; (да) отстъпвам.

Приметатися – (да се) притисна; (да се) долепя; (да се) отдавам; (да) лежа пред прага.

Примешатися – (да се) присъединявам.

Приникнути – (да се) наведа; (да се) наклоня; (да се) притисна; (да се) долепя; (да) проникна.

Приобряща – полза; плод; корист.

Приразитися – (да) нападна; (да се) ударя.

Приревание – устрем.

Приристати – (да) притичам; (да) дотърча.

Пририщущий – притичващ.

Присвянути – (да) повехна; (да) изсъхна.

Приседение – угнетяване; обкръжение.

Приседети – (да се) намирам до нещо; (да) замислям зло; (да) нападам.

Присно – непрестанно; винаги.

Присноживотний – винаги живеещ.

Присносущий – вечен; всякогашен.

Присносущний – винаги съществуващ.

Приснотекущий – непресъхващ.

Присний – скъп; близък.

Приставление – кръпка; управление; надзор, наглеждане.

Пристанище – приют; убежище.

Пристати – (да) прибягна; (да) притичам.

Пристрашен – изплашен.

Притвор – вход за храма.

Прителний – спорен.

Притча – иносказание; загадка.

Причаститися – (да) стана участник.

Причастник – участник.

Пришлец – който е дошъл; пришелец.

Приятилище – вместилище; хранилище.

Пробавити – (да) продължа; (да) протегна.

Продерзивий – дързък.

Прозябение – израстване; кълн.

Прозябнути – (да) разцъфтя; (да) израсна; (да се) развия.

Произникнути – (да) стане; (да) израсна.

Пролитися стопам – (да се) подхлъзна; иносказателно – (да) сгреша.

Пронарещи – (да) предскажа; (да) предназнача.

Проникнути – (да) израсна; (да) процъфтя.

Проничение – племе; род; стебло; кълн.

Проповедати – (да) уча; (да) провъзгласявам; (да) проповядвам.

Прорещи – (да) предскажа.

Пророкованний – предсказан; предвъзвестен.

Пророковещателний – който е казван от пророк.

Проручествовати – (да) посвещавам; (да) ръкополагам.

Просаждатися – (да се) късам.

Просветителний – светъл; просвещаващ.

Просветити лице – да погледна весело или милостиво.

Проскомисати – (да) извършвам проскомидия.

Прослутие – притча; пословица; осмиване.

Простий – стоящ право; прав; чист; който не е смесен.

Простиня – състрадание.

Просядати – (да) късам; (да се) разпадам; (да се) чупя.

Протерзатися – (да се) скъса; (да се) пробие.

Противозрети – (да) гледам направо.

Противу, прямо – против; срещу.

Проуведети – (да) науча предварително; (да) предвидя.

Проявленне – явно.

Пругло – капан; примка; мрежа.

Прудний – неравен; каменист.