Национален съвет за българите в чужбина не е формиран досега. Липсата на такъв държавен и обществен орган доведе до това, че
по-голямата част от разпоредбите на Закона за българите, живеещи извън РБългария, не се прилагат.
Доц. д-р Емил Александров, 8 Март 2003 *
Основателни са отправените напоследък чрез в. "Монитор" предложения за осъществяване на национално отговорна политика спрямо
сънародниците ни в чужбина. Това налага и създаването на достатъчни правни задължения за съответните държавни инстанции и на
подходящи условия за работа на гражданските организации.
България е единствената страна на Балканите, която няма национална доктрина. Едновремено с това в българската конституция няма
основополагащи разпоредби за работа със сънародниците ни, живеещи извън страната.
Чл. 7 от Конституцията на Румъния от 1991 г. задължава държавата и нейните институции "да засилват връзките с румънците, живеещи в
чужбина, и да работят за запазване, развитие и изява на техната етническа, културна, езикова и религиозна идентичност".
Чл. 118 от Конституцията на Гърция от 1975 г. (с измененията и допълненията от 1986 г.) задължава гръцката държава "да се грижи за
живота на задграничния елинизъм, както и за запазване на връзките му с майката-Родина'.
Чл. 72, ал. 2 от досегашната Конституция на Сърбия от 1990 г. аналогично изискваше държавата да работи за запазване националната
идентичност на сърбите, живеещи извън нейните граници. Подобни положения се съдържат в конституциите и на останалите балкански и на
почти всички европейски държави.
Конституционните разпоредби на посочените държави са конкретизирани в съответни закони и в подзаконови актове. Те създават система от
условия за осъществяване на целенасочена национална стратегия и политика към задграничните им сънародници.
Гърция има по проблема законодателни разпоредби, президентски укази и други нормативни актове. В изпълнение на техните разпоредби
гръцките институции и граждански сдружения организират периодически конгреси на световния елинизъм с участие на представителите на
гръцките общности от целия свят. Гърция съдейства за функционирането в чужбина на :
- повече от 160 периодични издания;
- на 140 радиопредавания;
- на 40 телевизионни предавания за живеещите там гърци;
- поддържа връзки и съдейства на дейността на над 3 000 дружества на гърците по света;
- има регистър, записан на компакт дискове с имената, местоживеенето, местоработата, телефоните и други данни на задгранични гърци;
- отделна програма позволява откриването на нови данни, съответно за обработката им.
Унгария още непосредствено след сключването на Версайския и Трианонския мирни договори - 1920 г., повече от 80 години развива
значителна дейност сред сънародниците си на основата на солидна нормативна уредба. Световният съвет на унгарците, съставен от
граждани на Унгария и техни сънародници от целия свят, не само защищава националните им права, но и осъществява голяма икономическа,
търговска, политическа и друга дейност.
През 2000 г. у нас прибързано бе съставен и гласуван Закон за българите, живеещи извън Република България. Стремежът бе преди всичко
"да се отчете" проявена загриженост пред поканените в страната сънародници на Българския Великден и Роженския събор, като се
компенсира липсата на съответни конституционни разпоредби.
Това се отнася особено за институционалното осигуряване на прилагането на закона.
Предвиденият Национален съвет за българите, живеещи извън Република България, с участие и на задгранични българи, трябваше да се
формира при
неясни и неуместни критерии.
На практика биха се създали условия за противопоставяне между български общности в различни държави, както и между тях и български
институции, в които пак се проявяваха партийни пристрастия и лични интереси за заемане на постове в този съвет. Ето защо Национален
съвет за българите в чужбина не е формиран досега. От своя страна липсата на такъв държавен и обществен орган доведе до това, че
по-голямата част от разпоредбите на Закона за българите, живеещи извън РБългария, не се прилагат.
Основната причина за неблагополучията при създаването на Закона за българите, живеещи извън Република България, бе, че той е приет
без преди това да е утвърден основополагащ документ за работа със задграничните българи, респективно без да е приета Българска
национална доктрина.
Ефикасна стратегия и действащ Закон за работа с българите, живеещи извън Република България, е невъзможно да бъдат разработени, ако
предварително не са изследвани географското разпределение и общият брой на сънародниците ни извън страната. Изследването трябва да се
основава на обективни данни и критерии, а не на волунтаристични преценки, непълни, неточни или манипулирани официални статистики, още
по-малко на отречени "теории" за нациите, респективно за съществуване на "съветска", "югославска" и т. н. нации.
В резултат на обективни научни изследвания, отразени в стратегическата програма "Защита и духовно обединение на българите по света",
се установява, че броят на задграничните българи е
над 4 милиона души,
плюс значителен брой волжски българи-потомци на кубратовите българи. От посочените над 4 млн. българи, живеещи извън страната,само в
Европа има около 3 млн. души. Повече от 800 000 са емигриралите след 1989 г. Общият брой на задграничните българи, които поддържат
българското си гражданство е повече от 1 млн. души. Друга значителна част, включително и сред волжките българи, изявяват желание да
придобият българско гражданство.
Законът за българите, живеещи извън Република България, трябва да се допълни с разпоредби, които реално
да ангажират българските институции
с голямата национална задача за духовно единение с тези наши сънародници. Все още малко са връзките с тях - не само с отделни
ръководители на землячески организации, а с широките слоеве наши съотечественици. Обидно недалновидни са някои решения, според които
след въвеждане на визи за граждани на някои страни не е създаден режим за реални, а не теоретични облекчения за посещение на България
от живеещи в тях българи. Оправданията, че е трудно да се определи кои са българи, са недостатъчно сериозни. Въвеждането на ред
бюрократични документални изисквания за доказване на българския произход се посрещат с неодобрение от българите, желаещи да придобият
българско гражданство или да посещават България, която за тях или предците им е майка-Родина. Нека да добавим, че получаването на
всички тези документи е свързано с големи финансови разходи, непосилни за българи, живеещи в някои страни. Защо представянето на
някои изискуеми се документи не се вмени като задължение на съответните български институции, респективно на задграничните ни мисии,
каквато практика има в други държави (например Унгария)?
Слаби комуникационни връзки
В сравнение със съседните държави България изостава значително с предоставянето на задграничните ни сънародници на електронна или
друга информация за живота в нашата страна. Проектът за медиен закон, който в момента се дебатира, не третира изобщо този проблем.
Той не е решен и от други нормативни актове. А проблемите са доста.
Създаденият сателитен телевизионен канал по правило се приема от незначителен брой наши сънародници в съседните държави поради
необходимостта от допълнителни апаратури, които не са по финансовите им възможностите.
Нееднократно бе предлагано от Научния център за българска национална стратегия да се използва целият ни технически ресурс за радио- и
телевизионни излъчвания, който да покрие райони, населени с българско население извън границата. Това не беше чуто от съответните
институции. А наложително е именно редовни предавания на българската телевизия и на българското радио да могат да бъдат безпроблемно
приемани от българи поне в съседните страни. Слаби са в това отношение и усилията на институциите, занимаващи се с международни
телекомуникационни връзки.
Незначителни са засега възможностите за разпространение в чужбина на български печатни издания. Това се отнася с голяма сила за
периодичните издания. В редица държави с големи български общности се наблюдава разпространяване на огромно количество издания, както
и излъчвания на електронни медии с антибългарска насоченост. Българските издания и медии в такива държави почти липсват или трудно се
намират.
Възможности за обучение
Нормативен проблем, който може да намери разрешение при изменения и допълнения на Закона е за разширяване на възможностите и
подобряване на условията за обучение в страната на български младежи, живеещи извън България.
Сега у нас се обучават повече от 4 000 задгранични българи, по-голямата част от които са от Р Македония. Желаещите са доста повече,
но има серия нерешени нормативни проблеми за реда и условията за кандидатстване. Някои от тях засягат работата на институциите за
международни връзки.
По време на обучението си много от задграничните българи придобиват българско гражданство. Въпреки това, при сегашната нормативна
уредба те продължават да заплащат такси като чуждестранни граждани. Това нарушава конституционно гарантираните им права, по-точно чл.
26 от конституцията за равенство на правата на българските граждани, независимо от местожителството им. Нееднократното поставяне на
този въпрос от нас не дава резултат. В същото време много студенти-българи, живеещи постоянно извън страната, настояват да се приемат
нашите предложения.
Необходимо е в новата правна уредба да се предвиди кандидатите за обучение от Р Македония да полагат изпити само по български език и
литература. Това ще бъде по-справедливо при различията в учебните планове на двете държави.
Проучванията ни показват, че Румъния създава доста повече улеснения за обучение в нейни училища на младежи от Молдова, а Сърбия - за
обучение на младежи от Р Македония.
Учредяване на Световен съвет на българите
Вместо предвидения Национален съвет на българите, живеещи извън Република България, съгласно сега действащите разпоредби на закона,
добре е да се учреди Световен съвет на българите. За това може да се използва опитът по определяне на статута и по организиране
работата на подобен съвет, който имат Унгария, Гърция и други държави.
В Световния съвет на българите би трябвало да се включат представители на български държавни органи, както и на граждански
организации и лица от българските общности извън страната и от България. Трудностите при определяне на представители на организациите
могат да се преодолеят чрез създаване на динамична система за периодично обновяване на участниците в съвета. Ето защо формирането на
Световния съвет на българите трябва да се уреди от подзаконов акт, даващ възможност за по-бързи промени, в съответствие с опита на
други държави.
Приемането на новите разпоредби в Закона за българите в чужбина трябва да съпътства предстоящото утвърждаване от Народното събрание
на Българската национална доктрина и на нейната стратегическа програма за духовно обединение на българите по света.
*Авторът е научен секретар на Научен център за българска национална стратегия
Монитор, 8 Март 2003
www.Pravoslavieto.com