Мирослав Наков
Западният печат е трогателно единодушен в загрижеността си за пожара в Останкино, за руския флот и загиналите моряци, за недемократичния подход на руските военни, за рецидивите на поведение в съветски стил. Още по-впечатляващи са мненията, които препоръчват Русия да бъде лишена от правото да притежава ядрено оръжие, защото не може да го управлява както трябва. Разоръжаването на Русия е стара мечта.
Болните амбиции на полския евреин Бжежински, който минава за професор само пред ограничен кръг хора, да види Русия в състоянието на Горна Волта, бяха заявени публично. Въобще краят на студената война, обявен шумно от няколко рок групи, от всяка гледна точка изглежда съмнителен. И то не защото Русия не я загуби, а от Съветския съюз не остана камък върху камък, а защото поведението на бившия западен блок в областта на "голямата политика" не претърпя съществено изменение. Беше запазен целият инструментариум от времето на студената война, като са започне от радиостанциите и измислените професори съветолози и се свърши с гаубиците, самолетоносачите и крилатите ракети. С какво друго да си обясним единодушието на английските, френските и немските вестници, освен че са научени да гледат на всичко извън техния свят като на заплаха за правата, пълните хладилници, чистите улици, добрите маниери? Нашето обществено мнение, вече съвсем дезориентирано, е склонно да приеме всичко, което идва от Запада.(От там идваха и самолетите миналото лято.)
Освен, че не помръднаха в идейното си развитие, победителите в студената война се нахвърлиха с пролетарска страст да прокарват една обща политическа система в целия свят, въпреки волята на различните народи. Тази система върви в комплект с пакет "ценности", които за по-убедително наричат цивилизационни. Претенциите за "цивилизационен" поход са декларирани ясно и десет години той се осъществява. В резултат на похода разни малки общества и народи, каквито сме и ние, трябва да се откажат от представата си за собствената история, да приемат по-прогресивната азбука - латиницата и въобще да се самоубият, отказвайки се от всякакво присъствие в света, освен като работна сила. Тази политика непредубеденият човек няма как да я определи, освен като естествено продължение на расистките теории за света. Впрочем, всички те са се появили на запад и
утвърждават западния човек като висша раса
познала демокрацията и свободата и най-вече високо развитата материална цивилизация. Та тази висша западна раса започна двете световни войни, унищожи съзнателно с две бомби стотици хиляди японци, стреля по президенти и парламенти, води война в Южния Атлантик и с цялото си поведение в най-новата история доказа, че човешкият живот, ако не е на неин гражданин, не струва нищо. Което не е русо, синеоко, англоезично, северозападноевропейско, не е достойно да съществува по друг начин, освен като роб в съвременен вариант, без право на свободно придвижване, разбира се.
На този фон омразата срещу руските генерали е разбираема, защото те са единствената реална сила, която може да се противопостави на налагания със сила ред. Защото повечето западни политици си представят бъдещия свят не дори като клуб на равнопоставени велики държави. Те искат да елиминират Русия и да придадат регионално значение на Китай. Политиката, която иска да осигури този ред се заяви ясно в света, с гърма на ракети, танкове и шепот на пари. И докато Русия беше парализирана, без нормално политическо ръководство, без претенции за собственото си оцеляване, без амбиции да отстоява сувернитета си в Централна Азия и Кавказ, дотогава "демократичният" процес там вървеше и тя беше надежден партньор на Запада. Създателите на свободния пазар и свободата го отричат днес, защото пазарът - дори и глобалният предполага принцип на някакво равнопоставено участие, което е нежелано. На българските шивачки в копторите по гръцката граница ли да обясняваме, че целите на т.нар. чужди преки инвеститори са всякакви, но не и просперитетът на българския народ. За същото става въпрос, когато от сутрин до вечер полуобразовани коментатори, обясняват как на Русия не й е потребен кавказкия петрол, защото създава смут на световните петролни пазари, и още по-лошо, ражда се мафия. Като, че ли познатия ни Марк Рич няма нищо общо с мафията, а пък Шел, Тексако и БиПи, умират от желание да си платят данъците, в страните в които работят. Свидетели сме на едно глобално лицемерие, на тържеството на една идеология и пропаганда, чиято цел е да оправдаят новата расова политика. Какво иска тя? Иска в името на демокрацията да убеди всички, че
руснаците и Русия са извор на цялото световно зло
Че те, а и останалите славяни не са способни да се управляват, поради което се нуждаят от попечителство – валутни бордове, протекторати, всакакви FOR и разбира се свободни медии, които от сутрин до вечер търсят доказателства в подкрепа на горната теза.
Преди няколко дни в международната си рубрика "Евронюз" съвсем задълбочено обясняваше как в Сомалия е създадена нова демократична държавност основана върху демократична конституция. Това информационно скудоумие въобще не се притесняваше от кадрите, на чиито фон беше коментарът, които ясно демонстрираха родовото устройство на сомалийското общество. Нямаше никаква разлика между тъпоумието на трудноидентифициращата се международна демократична общност и това на международната социалистическа общност, която беше дълбоко убедена, че братска Монголия с родовото общество и скотовъдство от 10 в., ще скочи в най-висшата форма на обществено развитие-оциализма. Въобще цивилизаторската мисия на Запада не е останала в 19-ти в., както някои си мислят. Върнала се е още по-назад. Днешните пуритани не си играят много-много да те убеждават, те предпочитат да те ударят по мутрата, ако не им харесваш. В същото време нашите журналисти наивно се учудват, когато западни медии, при това световно известни, правят фактологични грешки за България. Те само подчертават липсата на каквото и да било значение на хора като нас за функционирането на западната демокрация.
Отразява го и западното обществено мнение. То си позволи да поиска Русия да си направи харакири - президентът й да подаде оставка, генералите да се пенсионират и да предадат управлението на ядрения си потенциал на кого мислите? На западните генерали. Значи, стигаме до сърцевината на въпроса, а именно, че западните генерали са по-големи демократи от руските генерали. Защо западните генерали да са по-добри от руските? Въпросът заслужава внимание, особено след пиратското нападение над Югославия през миналото лято, в нарушение на цялото международно законодателство, Устава на ООН, Устава на НАТО, Хартата за човешките права и един куп международни конвенции. Та по този въпрос, кой от известните западни вестници се заинтересува от престъпленията на командването на НАТО в Югославия? Кой от тях в името на общочовешките ценности поиска разследване на Хавиер Солана, ген. Уилям Кларк и цяла поредица от висши военни чинове разпоредили бомбардировки по цивилни обекти и невинни хора ? Къде беше будното и автономно обществено мнение? Беше на пресконференциите на натовския говорител Джейми Шей. Дори не си позволяваше да задава въпроси по повод абсурдните му изявления.
Върхът на лицемерието е и трибуналът в Хага
за престъпленията в бивша Югославия, който не е друго, освен проява на пропагандна шизофрения.
Пропагандата на човешките права, а не тяхната защита е работата на т.нар. свободна преса. И сега след нещастията с руската подводница и с телевизионната кула в Останкино, пак идва на дневен ред въпросът за самопровъзгласилия се свободен свят, който определя принципите на свободата, както на него му харесва. Не става дума за наличие на цензура от съветски тип, а за пълно разминаване в представата за устройството на света, за дълбоко вътрешно убеждение в западния свят, за превъзходството му над останалия. За западните демокрации има запазен периметър на реализация на правата им, които са по-висши от правата на другите. Нека припомним, че основното човешко право е правото на живот, грубо нарушавано от прогресивния алианс. Освен това институциите които се произнасят по човешкоправните въпроси, цяла редица от комитети, наблюдатели, информатори, комисари и прочие безполезни международни бюрократи, са създадени и издържани от тях. Според тези институции, като "Хелзинкския комитет" например, правата на един български гражданин в собствената му държава не са от такова голямо значение, но ако става въпрос за един циганин, български турчин, помак и пр., то тогава могат да се жертват правата на десетки българи да живеят спокойно.(Случаят с бургаския квартал "Меден рудник" е пресен) Тук става въпрос за доказано двуличие, което вбесява всеки нормален българин
при вида на лицемерно загрижените им за съдбата ни физиономии. Същото лицемерие е дълбоко загрижено за руските войници и офицери. За десет години би следвало да сме поумнели и да знаем, че на големите демокрации им пречи ядреният подводен флот на Русия и, че не могат да понасят когато разни непълноценни, според тях, славяни се опитват да излязат от историческата дупка, в която се самонапъхаха.
Крайно време е българското общество да се замисли върху това. Политиците ни са ясни, те получават кредити от Запад, на това се крепи властта им. На това се дължи и отсъствието на опозиция в България, а не на личните качества на този или онзи. Българската политическа класа отдавна се отървала от задължението да мисли за народа си. Но ние като народ трябва да си направим изводите от последните десет години и да си дадем ясна сметка, че: Русия никога не е била враг на България, не е взимала наши територии, не е бомбардирала София, не е обиждала и засягала достойнството на българския народ, помогнала е за съдаването на модерната българска държава и култура.
Нашите политици са жалки и зависими хора, които рано или късно ще си отидат без следа, но народът трябва да е наясно със себе си, за да осигури със собствени сили достойното си съществуване.
Вестник Монитор, 1 ноември 2000
www.Pravoslavieto.com