Убийството си е убийство, независимо дали се извършва с блъскането на самолет в сграда, или със заповед от Белия дом и "Даунинг стрийт"
Джон Пилгър, "Мирър"
Австралиецът Джон Пилгър е известен журналист и автор на документални филми, прочул се с разкриването на геноцида в Камбоджа. Отразявал е военни конфликти в Близкия изток, Азия и Южна Африка. Между 1963 и 1986 г. работи за британския в. "Мирър". Работил е също за Ройтерс, телевизиите "Гранада", Би Би Си и Ей Би Си нюз.
Пилгър има над дузина международни награди, сред които Журналист на годината през 1967 и 1979 г. Международен репортер на годината през 1970 г. и Журналист, организирал, най-добрата кампания за защита на камбоджанците през 1979 г. Два пъти е получавал наградата за мир, давана на журналисти от ООН, а през 1991г. получава наградата Еми за филмите си.
Войната срещу тероризма е измама. След три седмици бомбардировки нито един от терористите, обвинени за атаките срещу Америка не е заловен или убит в Афганистан.
Вместо това една от най-бедните, най-окаяните страни, бива тероризирана от най-могъщата държава. След като съмнителните "военни" цели се свършиха, американските летци сега разрушават кирпичени къщи, болница, складове на Червения кръст, камиони с бежанци.
За разлика от безкрайните картини от Ню Йорк, ние не виждаме какво става в Афганистан. Тони Блеър още не ни е казал какво общо има с Осама бин Ладен насилствената смърт на седем деца от едно семейство.
И защо се използват касетъчни бомби
Британците трябва да знаят какви са тези бомби, които британската авиация също употребява. Те разпръскват стотици бомбички, които имат една единствена цел – да убиват и осакатяват хора. Онези, които не избухнат веднага, са мини, очакващи някои да ги настъпи.
Легендарният кореспондент на "Мирър" Джон Пилгър, който стана световноизвестен с разследването си за геноцида в Камбоджа. |
Ако има оръжие, което да е специално създадено за целите на тероризма, то това е касетъчната бомба. Виждал съм жертвите на американските касетъчни бомби в други страни. Виждал съм едва проходило момиче в Лаос, което вдигна една и лицето й и десният й крак бяха отнесени от взрива. Бъдете сигурни същото това сега се случва в Афганистан, от ваше име. Никой от пряко замесените в жестокостите на 11 септември не беше афганистанец. Повечето бяха саудитци, които бяха планирали атаките и бяха учили в Германия и САЩ.
Лагерите, които Бин Ладен използваше с позволението на талибаните, са празни от седмици. Нещо повече, самите талибани са креатура на американците и британците. През 80-те години армията от племена, от която произлязоха талибаните, бе финансирана от ЦРУ и обучена от британските специални части SAS да се бие с руснаците.
Двуличието не спира дотук
Когато талибаните превзеха Кабул през 1996 г. Вашингтон не каза нищо. Защо? Защото лидерите на талибаните много скоро бяха на път за Хюстън, Тексас, за да бъдат посрещнати от директорите на петролната компания "Unocal".
Факсимиле на шокиращия брой на в. "Мирър" от септември 1979 г. с репортажа на Пилгър за Червените кхмери. |
С тайното одобрение на правителството на САЩ компанията им предложи щедър дял от печалбата от петрола и газта, които щяха да минават по планираните от американците тръбопроводи от съветска Централна Азия през Афганистан.
Един американски дипломати заяви: "Талибаните вероятно ще се развиват както саудитците". Той обясни, че Афганистан ще стане американска петролна колония, ще има печалби за Запада, никаква демокрация и преследване на жените. "Ще го преживеем", каза той.
Макар сделката да не се осъществи, тя си остава приоритет за администрацията на Джордж У. Буш, който е тясно свързан с петролната индустрия. Тайната цел на Буш е да експлоатира запасите на петрол и газ в района на Каспийско море. Там, според някои преценки, е най-големият още неразработен източник на петрол и газ в света, достатъчен да задоволява лакомата за енергия Америка в течение на едно поколение. Само ако тръбопроводът минава през Афганистан, американците могат да се надяват, че ще бъде под техен контрол.
Деца, убити при американските бомбардировки в Кабул миналата седмица. Снимки: в. "Мирър" |
Затова не е изненадващо, че държавният секретар Колин Пауъл сега говори за "умерени" талибани, които ще се присъединят към спонсорирана от американците "хлабава федерация", която да управлява Афганистан. "Войната срещу тероризма" е прикритие за това, средство за постигане на
американските стратегически цели
Британските морски пехотинци, които ще свършат мръсната работа, няма да са нищо повече от наемници на имперските амбиции на Вашингтон, да не споменаваме изключителните претенции на самия Блеър. Със своята непримиримост, заставайки "рамо до рамо" с безсмислицата на Буш, Блеър направи Великобритания цел на тероризма, а сега е готов да изпрати войски на едно бойно поле, където постигането на целите е толкова несигурно, че дори началникът на генералния щаб каза, че конфликтът "може да продължи 50 години".
Безотговорността на всичко това е смайваща - само натискът над Пакистан може да подпали безпрецедентна криза на индийския подконтинент. Отразявал съм много войни и винаги съм бил впечатлен от абсурдността на слабите политици, нетърпеливи да пратят младите войници на фронта, докато самите те не биха посмели да подплашат дори една гъска на талибаните.
В ерата на канонерките нашите имперски лидери прикриваха насилието си с "моралността" на своите действия. Блеър не е по-различен. Както тях неговият избирателен морализъм пренебрегва най-основната истина.
Нищо не оправдава убийството на невинни хора в Америка на 11 септември и нищо не оправдава убийството на невинни хора навсякъде другаде.
Убивайки невинни хора в Афганистан,
Блеър и Буш падат до нивото на престъпния акт в Ню Йорк
"Грешките" и "отклоненията" на касетъчните бомби могат да служат само като кухо оправдание. Убийството си е убийство, независимо дали блъскаш самолет в сграда, или го нареждаш, или си негов съучастник от Овалния кабинет и от "Даунинг стрийт".
Ако Блеър наистина се противопоставя на всички форми на тероризма, би трябвало да спре търговията с британско оръжие. В деня, когато бяха атакувани кулите-близнаци в Ню Йорк, в Лондон с пълната подкрепа на правителството на Блеър бе открит "оръжеен панаир", за продажбата на терористични оръжия (като касетъчни бомби и ракети) на най-различни тирани и нарушители на човешките права.
Най-големият клиент на британски оръжия е средновековният саудитски режим, който обезглавява еретиците и сложи началото на движението на талибаните. Ако наистина иска да демонстрира "моралната същност на Великобритания", Блеър трябва да направи всичко, което е по силите му, за да премахне заплахата от насилие в онези части на света, където
има огромно и то справедливо недоволство и гняв
Той трябва да направи нещо повече от жестове на подкрепа, той трябва да изиска Израел да прекрати незаконната окупация на Палестина, да се изтегли в границите си отпреди войната през 1967 г., както е наредил Съветът за сигурност, чийто постоянен член е Великобритания.
Той трябва да поиска прекратяване на предизвикващата геноцид блокада, която ООН (в действителност Америка и Великобритания) налагат на многострадалния народ на Ирак повече от 10 години, предизвиквайки смъртта на половин милион деца на възраст под пет години.
В Ирак всеки месец умират повече деца отколкото са загиналите в Световния търговски център.
Има признаци, че Вашингтон има намерение да разшири сегашната "война" и тя да обхване и Ирак, макар, че и сега (мнозина не го знаят) почти всеки ден британски и американски самолети бомбардират Ирак. Това не влиза в заглавията. За него не се споменава в телевизионните новини. Този терор е най-продължителната англо-американска бомбена кампания след Втората световна война.
"Уолстрийт джърнъл" писа, че с Ирак САЩ и Британия били изправени пред "дилема", защото "са останали малко цели". "Стигнахме до последната пристройка", каза американски правителствен представител. Това бе писано и казано преди две години, а те продължават да бомбардират. Какво струва това на британския данъкоплатец? До сега - 800 милиона паунда.
Според доклад на ООН за вътрешно ползване, обхващащ петмесечен период, 41 на сто от жертвите са цивилни. В Северен Ирак срещнах една жена, чиито съпруг и четири деца бяха в списъка на убитите. Той е бил овчар и пасял стадото си заедно със своя възрастен баща и с децата си, когато два самолета ги нападнали. Всеки от самолетите пикирал по веднъж. Всичко е станало в открита местност без никакви военни обекти наоколо.
"Искам да видя пилота, направил това", каза вдовицата на гроба на цялото си семейство. За тях не е имало литургия в катедралата "Сейнт Пол", на която да присъства кралицата, не е имало концерт с Пол Макартни.
Трагедията на иракчаните, на палестинците и на афганистанците
е истина, точно обратната на тяхното окарикатуряване в повечето западни медии. Без изобщо да са терористите на света, преобладаващото мнозинство от мюсюлманските народи в Близкия изток и Южна Азия са жертви, жертви на експлоатацията от Запада на ценни природни суровини в техните страни.
Няма война срещу тероризма. Ако имаше, кралските морски пехотинци и специалните части SAS щяха да щурмуват плажовете на Флорида, където, както никъде другаде по Земята, са получили убежище финансирани от ЦРУ терористи, бивши латиноамерикански диктатори и касапи.
Има обаче една продължаваща война на силните срещу безсилните, с нови оправдания, нови прикрити цели и нови лъжи. Преди още едно дете да умре от насилствена смърт или тихо от глад, преди нови фанатици да се пръкнат както на изток, така и на запад, народът на Великобритания трябва да надигне глас, да спре тази измамна война и да поиска дръзки, изпълнени с въображение ненасилствени инициативи, които изискват политически кураж.
Онзи ден родителите на Грег Родригес, един млад мъж, загинал в Световния търговски център, казаха: "Достатъчно следим новините, за да почувстваме, че правителството ни върви по пътя на насилието и отмъщението, като перспективата е синове, дъщери, родители, приятели в далечни страни да умират, да страдат и да трупат още повече гняв срещу нас. Това не е пътят, по който трябва да се върви…не и в името на нашия син".
Вестник "Монитор" 30 октомври 2001