Православен молитвослов

Молитва към Света Богородица от Димитър Кантакузин

1. Майко, на Бога и Царя на всички.
Майко, на Твореца наш единствен.
Майко, на живота, благото и светлината.
Майко, на всичко добро и желаемо.

2. От къде да започна плача си, о Дево.
От къде да започна да се моля, блага.
От коя дума или звук, чиста.
От кое сърце, от кой език.

3. Цял осквернен и нечист съм окаяният.
Цял смраден и в грехове съм, уви.
Изцяло отритнат заради беззаконието си.
Изцяло и винаги на греха служих до днес.

4. Със изповед идвам сега.
Със срам и смирена съвест.
Със сълзи, въздихания и стенания.
С надежда само във тебе.

5. Всичко законно и благодатно,
Всичко престъпих с преумножение.
Всички хитрости бесовски.
Всички беззакония, горкият аз.

6. По-блуден от блудния син съм.
По беззаконен от блудницата станах.
Повече и от митаря, и от разбойника.
Повече от Анания и Сапфира, уви.

7. Като Каин-убиеца погубих душата си.
Като Исав нечист и невъздържан съм.
Като содомляните чакам огън и жупел.
Като старите грешници жаждам греха.

8. Кои злини не сътворих самоволно.
Кои грехове не сътворих самовластно.
Кои мерзости не извърших любострастно.
Кой срам не извърших любосластно.

9. Какво да река и да кажа - не знам.
Какво да направя, преблудният - не знам.
Какво ще отговоря на съдията - не знам.
Кое зло да изплача първо - не знам.

10. Да изплача ли блудния си живот.
Да изплача ли злите си клетвопрестъпления.
Да изплача ли злодейството и неправдата.
Да изплача ли унинието и страданието.

11. Ще възридая над множеството си невъздържания.
Ще възридая над голямото си високоумие.
Ще възридая над суетните си помисли.
Ще възридая над пропиляното време.

12. Плачи, окаяна душа моя, плачи.
Плачи, сърце, с утробата ми, плачи.
Плачете, очи, непрестанно плачете.
Плачете, всички мои членове, плачете.

13. Едничък аз отпаднах от моя Бог.
Едничък аз от християните погубих благата.
Едничък аз предаден съм на дяволското щение.
Едничък аз адовите мъки наследвам.

14. Уви, за самоволната ми гибел.
Уви, каква смърт заслужена чакам.
Уви, за страшната разлъка с душата.
Уви, в безконечните мъки отивам.

15. Помисли, душо, какъв край те чака.
Помисли за неизбежната горест и разлъка.
Помисли за страха и болката отвъдна.
Помисли, потрепери и ужаси се.

16. Ангел немилостив чакам да дойде.
Ангела на моя злобен живот.
Ангела-мъчител безпощаден.
Ангел огнен, непомилващ.

17. Не знам дали не е изпратен сега.
Не знам дали не дойде вече времето.
Не знам дали не идва вече да ме мъчи.
Не знам дали това не е смъртната нощ.

18. Няма тогава помощ от приятели и познати.
Няма от името никаква полза тогава.
Няма ни братя, ни чеда, ни сродници.
Няма помощ, нито пък избавление.

19. Тогава очи умилено обръщаш.
Тогава езикът внезапно онемява.
Тогава плам вътрешен те обхваща.
Тогава силите телесни изнемогват.

20. Смърт, впрочем, настава люта, и край.
Смърт и заедно с нея разлъка.
Смърт, пренасяща в отвъдния свят.
Смърт в тъмнината кат тат нощен.

21. Тъмен бях и в тъмата отивам адова.
Тъмна е честта ми като на дявола.
Тъмните ангели оттогава възлюбих.
Тъмната тъма избрах, защото тъмен изцяло бях.

22. Кой няма за мен да заплаче, любимци.
Кой няма за мен да ридае, приятели.
Кой няма за мен да въздъхне при тези злини.
Кой няма за моята съдба да се просълзи.

23. Преди смъртта наистина мъртъв съм аз.
Пред съда от съвестта си осъден съм аз.
Преди мъките мислено скърцам със зъби.
Преди края безкрайно се мъча.

24. Боя се от огъня, в който аз ще горя.
Боя се от жестокосърдечието, което ме очаква.
Боя се от червеите, които ще ме ядат.
Боя се от тъмнината, в която ще живея.

25. Мен да оплачат тартарът и бездната.
Мен да пожали тъмното дъно на ада.
Мен, искащият в тях да живея.
Мен възлюбилия тъмата, а не светлината.

26. Преходен е този живот и суетен.
Преходен и бързо отминаващ.
Преходен, над людете надсмиващ се.
Преходен е и образът на този свят.

27. Защо ли с рождение бях удостоен.
Защо ли новорожден не погинах.
Защо ли коленете ми се срещнаха.
Защо ли непросветен не отидох в гроба.

28. Да бяха се слели раждането и смъртта ми.
Да не бях на пожизнено тление предаден.
Да не бях вкусвал злините житейски.
Да бях избягнал греховете тукашни.

29. Така малко заимствах от Иова.
Така, както за праведниците казват.
Така трябваше живота си да окайвам.
Така както рекоха божиите любимци.

30. Аз, грешният какво да правя.
Аз, на тях не приличащ в делата си.
Аз, който се страхувам от смъртното тайнство.
Аз къде ще намеря спасение.

31. Не изживях живота си праведно.
Не живях добродетелно.
Не очаквам смърт отрадна и кротка.
Не очаквам след смъртта покой.

32. Щом малките болки не изтърпяваме.
Щом от зъб и око се оплакваме.
Щом глава, ръка или корем ни боли.
Щом от тези малки злини страдаме.

33. Бъдещата болка всеобща.
Бъдещото разделяне на душата от тялото.
Бъдещият страх от тъмните лица бесовски.
Бъдещите вечни мъки във ада.

34. Как ще изтърпя аз, окаяният.
Как ще понеса неизказаната болка.
Как ще погледна бесовските лица.
Как ще премина митарствата въздушни.

35. Които сега с ума си виждам,
Които заслужено ще получа,
Които сам за себе си приготвих,
Които ме смущават и устрашават.

36. И от Бога мой отпаднах.
И пред ангелите съм изобличен.
И срамни са моите беззакония.
И от светиите отлъчен съм.

37. Лишен съм от сладостта божествена.
Лишен съм от съжителство с праведните.
Лишен съм от съзерцание на ангелите.
Лишен съм от всички райски блага.

38. О, в какво място сега ме виждате.
О, как се отметнах и погубих.
О, в зла нищета духовна изпаднах.
О, страшни мъки сега ме чакат.

39. Съдилището страшно Даниилово ме ужасява.
Съдът ме плаши, треперя пред него.
Съдията тъй страшен е за грешните.
Съдът е безмилостен към немилостивите.

40. Вас, моля сега, получилите спасение.
Вас, призовавам, отхвърлилите живота.
Вас, богати и бедни, сега моля.
Вас, които като мен сте в грехове.

41. За мене сълзи, любимци, пролейте.
За мен молитви, православни, отправете.
За мен, сродници и приятели, се молете.
За мен, защото и вас съд страшен чака.

42. Към Девата молитви отправете.
Към нашата вестителка въпийте.
Към нея упование за грешните.
Към нея мой покров и убежище.

43. Нищо невъзможно няма за нея.
Никой на нейното желание не отказва.
Никой грях не остава без прошка.
Нищо по-скъпо не й е от милостта.

44. Към кого аз блудният бих се обърнал.
Към кого бих отправил сърдечна въздишка.
Към кого към кого стенанията си бих насочил.
Към кого бих прибягнал за милост.

45. Към теб, единствено убежище за грешните.
Към теб, пристанище за блудните.
Към теб, утешителко на скръбните.
Към теб, лечителко на нашите недъзи.

46. Не ме отритвай, властителко!
Не се гнуси от мен гнусния!
Не се отвръщай от мен с гняв!
Не отхвърлай моята молитва!

47. Нямам друга надежда освен теб.
Нямам друго упование.
Нямам лек за сърдечното си крушение.
Нямам вече дори и сълзи.

48. Чрез сълзите си озлобих дявола.
Чрез тях исках да избягна трудностите.
Чрез тях се надявах милост да получа.
Чрез тях исках да получа блаженство.

49. Пак при тебе със страх и любов зова.
Пак към тебе със глас въпия.
Пак към теб се обръщам без дързост.
Пак на теб, безнадеждният се надявам.

50. Щом всички блудници дари с милост.
Щом помилвани бяха скверните.
Щом нечистите не отблъсна.
Щом злите ненавистници спаси.

51. Нека и мойта любов не остане напразна.
Нека и аз да не бъда отритнат.
Нека получа надежда и за спасение.
Нека не се върна посрамен.

52. Избави ме от неизбежната смърт, Дево!
Избави ме от скверните бесовски образи!
Избави и мен от мъченията.
Избави ме от огъня страшен на ада!

53. Ангел мирен и тихо разлъчващ,
Ангел кротък прати тогава, царице,
Ангел, въвеждащ в живота небесен,
Ангел на светлината прати, преблага.

54. Живота ми насочи към благата.
Живот непосрамен ми дай отвъд.
Живот за радост на надяващите се.
Живот ми възведи във вечността.

55. Сподоби с пречестение моето тяло.
Сподоби ме с пречистена кръв.
Сподоби ме да не бъда осъден.
Сподоби ме с просветление вместо с немилост.

56. Всичко зло и скръбно от мен изчисти.
Всички нужди и скърби от мене измий.
Всички блага и най-вече надежда ми дай.
Всички, които ме ненавиждат, посрами.

57. Отчаяния ми ум подкрепи.
Отчаянието и скръбта ми развесели.
Отчаян не ме оставяй да бъда.
Отчаянието чрез надежда изтрий.

59. Кое слово може всичко да каже.
Кое ли първо да изброя.
Коя изповед в началото да поставя.
Коя ли похвала достойна да отправя.

60. Към величието на Божията слава,
Към висотата, всичко превъзхождаща,
Към незапълнимата с похвали бездна,
Към великата радост за всички нас.

61. Тя е стълбата, която и Иаков видя,
Тая, по която Бог дойде на земята.
Тя е неопалима синайска къпина,
Тя божествения огън в утробата си приела.

62. Тя стана гедеоново руно,
Тя, която прие словото на Отца.
Тя се яви свитък запечатан,
Тя от всички възхвалявана.

63. За нея пророците пророкуваха.
За нея апостолите поучаваха.
За нея йерарсите ясно проповядваха.
За нея мъчениците страдаха.

64. Чрез нея преподобните блаженстват.
Чрез нея девствената чистота се спаси.
Чрез нея сила доби женската слабост.
Чрез нея девите и майките се прославиха.

65. Тя е одушевен Божи престол.
Тя несъвместимото в себе си вмести.
Тя избави Адама от прегрешението.
Тя Ева освободи от древното проклятие.

66. Заради нея прекратихме враждите.
Заради нея с ангелите ликуваме.
Заради нея райското царство получихме.
Заради нея на спасение се надяваме.

67. Нея достойно да облажим сме немощни.
Нея по силите си сме длъжни да похвалим.
Нея с незамлъкващи гласове да възхваляваме.
Нея, на мен и на всички носеща радост.

68. Ти, властителко, си моя надежда.
Ти си ми упование и и убежище.
Ти си ми застъпница, покров и помощ.
Ти си ми предводителка и спасителка.

69. Чрез тебе и до днес съм сред блажените,
Чрез тебе съм още сред православните,
Чрез тебе и занапред нека пребъда,
Чрез тебе на райска храна нека се насладя.

70. Ти си светлина за омрачените ми очи,
Ти си радост за моето сърце,
Ти ме наставляваш благодетелно,
Ти от злините и нуждата ме освобождаваш.

71. Дръзки са обръщението и думите ми,
Дръзко аз, бездръзновеният, към тебе въпия,
Дързък ме прави твоята милост,
Дерзая радостно и със страх те зова.

72. На теб, моя царице, всичко възложих.
На теб, Дево, цял се предадох.
На твоя промисъл се уповавам.
На теб се надявам да не бъда посрамен.

73. Сама за мен промишлявай, блага.
Сама ме сподоби с честта на спасението.
Сама за мен на сина си моли се.
Сама ме избави от вечните мъки.

74. Тази изповед сега ти поднасям,
Тези молитви възгласи,
Тази малка похвала също.
Това, което е по силите ми.

75. Приеми, о царице, всичко приеми.
Приеми и не отхвърляй, не гнуси се.
Приеми, както прие Бога в утробата си.
Приеми, както прие двете лепти на вдовицата.

76. Дарувай ми дар, какъвто можеш.
Дарувай ми дар, достоен за благостта си.
Дарувай ми милостта на моя Бог.
Дарувай ми свобода от злините и сладост за добрините.

77. Радвай се, за да зова винаги радостно.
Радвай се с небесните и земни радости,
Радвай се, прерадостно чиста,
Радвай се, защото Господ е с теб.