|
|
|
Благодарственный акафист "Слава Богу за всё"
Митрополит Трифон Туркестанов
| Кондак 1 Нетленни Царю на вековете, държащ в десницата Си всички пътища на човешкия живот със силата на спасителния Твой промисъл. Благодарим Ти за всички знайни и съкровени Твои благодеяния, за земния живот и за небесните радости на Твоето бъдещо царство. Дарявай и занапред Твоите милости на нас, пеещите: Слава на Тебе, Боже, во веки. Икос 1 Аз се родих слабо и безпомощно дете в света, но Твоят Ангел разпростираше светли криле и пазеше люлката ми. Оттогава Твоята любов сияе над всички мои пътища и чудно ме води към светлината на вечността. Славно са явени щедрите дарове на Твоя Промисъл от първия ми ден и до днес. Благодаря и зова с всички познали Те.
|
|
Кондак 2
| Господи, колко е хубаво на гости у Тебе: благоуханен вятър, планини, достигащи небето, води като безкрайни огледала, отразяващи златото на лъчите и лекотата на облаците. Цялата природа тайнствено шепти, цялата е пълна с ласки и птиците и животните носят печата на Твоята любов. Благословена е майката земя с нейната бързопрехождаща красота, пробуждаща скръб по вечното отечество, където в нетленна красота звучи: Алилуя! |
|
Икос 2
Ти ме въведе в този живот като в очарователен рай. Ние видяхме небето като дълбока синя чаша, в чиито лазур звънят птичи песни, слушахме умиротворяващия шум на
лесовете и сладкозвучната музика на водите, хранехме се с благоуханните и сладки плодове и с ароматен мед. Хубаво е при теб на земята, радостно е на гости у Тебе.
|
|
Кондак 3
| Чрез силата на Светия Дух е уханието на всяко цвете, тихия полъх на аромата, нежността на окраската, красотата на Великото в малкото. Хвала и чест на животворящия Бог, разпростиращ поляните, като разцъфнал килим, увенчаващ полята със златото на класовете и с лазура на полските треви, а душата – с радостта на съзерцанието. Веселете се и му пейте: Алилуя! |
|
Икос 3
| Колко си прекрасен в тържеството на пролетта. Когато възкръсва цялото създание и на хиляди гласове зове към Тебе: Ти си източникът на живота, Ти си победителят
на смъртта. Сред лунна светлина и песен на славеи долините стоят в своите белоснежни сватбени премени. Цялата земя е Твоя невеста, тя очаква нетленния жених. Ако Ти и тревата обличаш така, то как ли ще преобразиш нас в бъдещиявек на възкресението, как ли ще се просвветят нашите тела, как ли ще засияят нашите души!
|
|
Кондак 4
| Как услаждаш мислите за Теб, колко е животворно Твоето слово, по-мека от елей и по-сладка от мед е беседата с Тебе. Окриля и оживява молитвата към Тебе; с какъв трепет се изпълва тогава сърцето и колко величава и разумна става тогава природата и целия живот! Където те няма Теб – там е пустота. Където си Ти – там е богатството на душата, там като жив поток се излива песен: Алилуя! |
|
Икос 4
Когато на земята се спуска залезът, когато се възцарява покоят на вечния сън и тишината на угасващия ден, аз виждам Твоя чертог като огнена палата в сияйните
куполи на облаците. Огън и пурпур, злато и лазур пророчески говорят за неизречената красота на Твоите селения и тържествено заявяват: да идем при Отца!
|
|
Кондак 5
| Не са страшни житейските бури за този, в чието сърце сияе светлината на Твоя огън. Наоколо – скръб и тъма, ужас и виене на вятъра. А в душата – тишина и светлина. Това е Христос! |
|
Икос 5
Виждам Твоето небе, сияещо със звезди. Колко си богат, колко светлина има у Тебе! С лъчите на далечните светила към мене гледа вечността, аз съм толкова малък и
нищожен, но с мене е Господ. Неговата любяща десница ме пази.
|
|
Кондак 6
| Колко си велик и близък в мощното движение на бурята, колко е видна Твоята велика ръка в изблика на ослепителната мълния, дивно е Твоето величие. Глас Господен над полята и над шума на лесовете, глас Господен в тътена на гръмотевици и дъждове, глас Господен над многото води. Хвала на Тебе в грохота на огнедишащите планини.Ти разтърсваш земята като дреха. Ти вдигаш до небесата морските вълни. Хвала на смиряващия човешката гордост, на изтръгващия покаен вопъл: Алилуя! |
|
Икос 6
Както мълния, когато освети царско пиршество и след нея огънят на светилниците изглежда жалък, така ти внезапно проблесна в душата ми по време на най-силните
радости в моя живот. И след Твоята мълниеносна светлина колко безцветни, тъмни и призначни се оказаха те. Душата се затече след Тебе.
|
|
Кондак 7
| В дивното съчетание на звуците се чува Твоят зов. Ти ни откриваш предверието на идващия рай и мелодичността на песнопенията в хармоничните тонове, във висотата на музикалните съзвучия, в блясъка на творчеството. Всичко истински прекрасно с могъщ призив отнася душата към Тебе, заставя я възторжено да пее: Алилуя! |
|
Икос 7
С напътствието на Светия дух, Ти озаряваш мисълта на художниците, поетите, на гениите на науката. Със силата на Свръхсъзнанието те пророчески постигат Твоите
закони, разкриват ни безданата на Твоята творческа премъдрост. Техните дела неволно говорят за Тебе; о, колко си велик в Своите съзидания, колко си велик в човека.
|
|
Кондак 8
| Колко близък си в дни на болест, Ти Сам се накланяш над техния страдалчески одър и сърцето беседва с Тебе. Ти озаряваш душата с мир във времето на тежки скърби и страдания, Ти изпращаш неочаквана помощ. Ти утешаваш, Ти си любов, изпитваща и спасяваща, на Тебе пеем песен: Алилуя! |
|
Икос 8
Когато в детството си за първи път съзнателно Те призовах, Ти изпълни моята молитва и благоговеен покой изпълни душата ми. Тогава разбрах, че Ти си благ и че са
блажени прибягващите към Тебе. Започнах да призовавам отново и отново и днес зова:
|
|
Кондак 9
| Защо цялата природа тайнствено се усмихва в дните на празниците? От какво тогава в сърцето се разлива дивна мекота, несравнима с нищо земно, и самият въздух в олтара и храма става светлоносен? Това е полъх на Твоята благодат, това е отблясък от Таворската светлина; тогава небето и земята хвалебно пеят: Алилуя! |
|
Икос 9
Когато Ти ме вдъхновяваше да служа на ближния и озаряваше душата ми със смирение, един от безчислените Твои лъчи падаше в сърцето ми и то ставаше светлоносно,
като желязото в огъня. Аз виждах Твоя тайнствен неуловим Лик.
|
|
Кондак 10
| Не може да се възстанови разбитото на прах, но Ти възстановяваш тези, у които съвестта е изтлела, но Ти възвръщаш предишната красота на душите, които безнадеждно с я загубили. С Тебе няма нищо непоправимо. Ти целият си любов. Ти си Творец и Вдъхновител. Тебе хвалим с песен: Алилуя! |
|
Икос 10
Боже мой, Ти знаеш отпадането на гордия ангел денница. Спаси ме със силата на благодатта, не ми давай да отпадна от Тебе, не ми давай да се усъмнявам в Тебе.
Изостри моя слух, да мога през всички мигове на моя живот да слушам Твоя тайнствен глас и да зова към Тебе, вездесъщия:
|
|
Кондак 11
| През ледената мрежа на вековете чувствам топло Твоето Божествено дихание, чувам струящата кръв. Ти вече си близо, част от времената е отминала. Аз виждам Твоя Кръст – той е заради мен. Моят дух е в праха пред Кръста: тук е тържеството на любовта и спасението, тук не замлъква навеки хвалата: Алилуя! |
|
Икос 11
Блажен е, който вкуси вечерята в Твоето Царство, но Ти още на земята си ме приобщил към това блаженство. Колко пъти си простирал към мен с Божествената десница
Твоето тяло и Кръв и аз, многогрешният, съм приемал тази светиня и съм чувствал Твоята любов, неизказана, свръхестествена.
|
|
Кондак 12
| Виждах много пъти отражението на Твоята слава върху лицата на починали. С каква неземна красота и радост светеха те, колко въздушни, безплътни бяха техните черти, това беше тържество на достигнатото щастие и покой, чрез мълчание те зовяха към Теб. В часа на моята кончина просвети и моята душа, зовяща: Алилуя! |
|
Икос 12
Каква е моята похвала пред Теб! Аз не съм чувал пението на херувимите, това е жребий на високите души, но зная как Те хвали природата. Съзерцавал съм през зимата
как в лунното безмълвие цялата земя тихо се моли на Теб, облечена в бяла риза, сияеща със снежни бисери. Виждал съм как се радва за Тебе слънцето и птичи хорове възпяват Твоята
слава. Чувал съм как тайнствено шуми лесът за Тебе, как пеят веровете, ромолят водите, как проповядват за Тебе хоровете на светилата със своето стройна движение в безконечното
пространство. Какво е моята похвала! Природата е послушна, а аз – не, докато живея виждам Твоята любов, искам да благодаря, да се моля и зова:
|
|
Кондак 13
| О, всеблага и животворяща Троице, приеми благодарение за всички Твои милости и ни покажи достойни за Твоите благодеяния, та умножи дадените ни таланти, да влезем
във вечната радост на нашия Господ с победна хвала: Алилуя! Алилуя! Алилуя! (Този кондак се чете 3 пъти, след това се чете икос 1 и кондак 1). |
|
Акатистът е сравнително нов и поради това не е включен в Акатистника. Издaден е на български от монашеското братство от Зографския манастир в Света Гора, 2003 година.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
