Срещу сектите
Срещу сектите
Александър Долев
"Имало е и лъжепророци между народа, както и между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубна ерес, и като се отричат от Господа, Който ги е изкупил, ще навлекат върху си скорошна погибел.
И мнозина ще последват тяхното разпътство, и поради тях пътят на истината ще бъде похулен.
И, подбуждани от користолюбие, ще ви мамят с лъстиви думи; тяхното осъждане отдавна е готово, и тяхната погибел не дреме. "
Из II съборно послание на апостол Петър 2:1-3
През 1992-94 г. в Пловдив се беше развихрила сектата "Еммануил". В залата на операта те провеждаха ежеседмични сбирки с хиляди хора, мнозинството от които млади. Тогава работех като специалист по образованието в Община "Родопи" и членувах в синдиката "Подкрепа". Като ходех на съвещания в централата на синдиката (настанен в една сграда с операта) гледах множеството, което излиза след поредната "служба" на "пастор Иван" и ми ставаше чудно какво ги привлича вътре. Тогава никой не си даваше сметка какво всъщност става.
Връх на успеха на "Еммануил" беше посещението на "пастора" Питър Юнгрен. За пристигането му бяха разлепени из целия град хиляди огромни цветни плакати в които се твърдеше, че слепите проглеждат, глухите чуват и сакатите прохождат на "проповедите" му. С огромно любопитство отидох на централния площад където той проведе циркаджилъка си. Имам шест диоптъра късогледство и ми беше много интересно дали няма да стана нормално зрящ, щом той лекува и слепите. Площада беше пълен с десетки хиляди хора, много от тях инвалиди. Пловдив не помнеше такова множество, дори и от митингите на СДС през 1990-91г. Юнгрен говореше на английски, но преводачката съумяваше да предаде точно дори и интонацията му и въздействието върху публиката беше голямо. Тълпата повтаряше като в транс "Алилуя" и "Амен" (не "Амин"), когато я подканяха.
След едночасово шоу, когато той обяви, че Христос е тук и сега и няма повече да страдаме, защото сме го приели за личен Спасител, той подкани онези, които са се излекували да се качат на трибуната и да го обявят. Аз и след сеанса си останах късоглед, въпреки, че по едно време за секунди ми се стори, че проглеждам по-ясно. Юнгрен би казал, че съм безверник и затова не съм се излекувал. Започнаха да излизат на трибуната хора, някои носеха високо над главите си патерици. Един каза пред микрофоните, че бил сакат и проходил, друг, че не виждал и прогледнал. Една майка доведе малкото си момиченце и демонстративно му хвърли очилата, като каза, че досега безуспешно го лекувала от астигматизъм, но то вече се излекувала. Някои се бяха "излекували" от глухота. Малка засечка стана, когато един бивш глух излезе да се хвали, че чува вече и пастора го попита от колко време е бил глух. Въпреки, че го попита с микрофона и свръхмощната уредба повтори въпроса му глухият каза: "А! Какво? Преводачката повтори въпроса, по-силно, но глухия пак каза: Какво? И бързо беше свален от трибуната. Качиха друг и инцидента беше замазан. Накрая след поне 15-тия излекуван Юнгрен каза, че изучаватнето на словото Божие трябва да продължи и призова всички да ходят на службите на "пастор Иван" в четвъртък в операта. Мнозина сигурно са отишли.
Хората вече се разотиваха, аз също си тръгнах с късогледството си към къщи по главната улица. Чудех се дали масовата хипноза може действително да лекува, поне хора, които са със силни способности за самовнушение или податливи на чуждо внушение. Докато прехвърлях в главата си прочетеното от психологията и медицината по въпроса, почти се сблъсках с една инвалидна количка. В нея седеше една нещастна жена, болна от малка от детски паралич. Познавах я, защото тя късаше билетите в кварталното кино и всички я съжаляваха за нещастието й. И тя си тръгваше от "сеанса", но пак в количката и неутешимо плачеше. Ако досега ме човъркаше съмнението, че теоретично е възможно лекуване с помощта на самовнушението и масовата хипноза то изцяло се изпари. Почуствах се като съучастник в престъпление. Не подозирах, че три години по-късно, вече като кмет на район "Южен" ще разбия структурата на същата тази котерия "Еммануил" на територията на района ми и ще конфискувам "храма им" в Коматево. Съдбата прави странни завои.
Но не станах гонител на сектите, защото не се излекувах от късогледството си в далечната 1994г. Вероятно сэм бил покрусен от сълзите на онази нещастна жена. Тя плачеше, защото й бяха дали фалшива надежда.
Духовно опустошеният след 45 годишното комунистическо робство български народ беше благодатна почва за разпространението на ереси и секти с които западното християнство се е преборило или поне ограничило до поносими размери. След 1989г. българите много радушно възприеха всичко, което идваше от Запад. При практически отсъстваща държава и православна църква, която още не се бе съвзела от нанесените й от комунистите поражения успехите на сектите бяха предизвестени.
В периода 1990-1992г. в страната нахлуха десетки "проповедници" и "пастори", които с неистови крясъци "носеха благата вест". Възстановиха се или се легализираха и старите подтискани 45 години от комунистите традиционни протестантски църкви и общности. Настана невъобразим хаос на духовното поприще в който не се знаеше кой какъв е. Това бе добре дошло за всякакви амбулантни търговци на вяра, които дойдоха от къде ли не да "християнизират" православните българи, които имат 1100 годишна църковна традиция. Управлението на президента Петър Младенов макар и краткотрайно ще се запомни с началото на инвазията на западните секти и тяхното легализиране в България.
Това време много прилича на един друг период от историята на България - 864-865г. при управлението на княз Борис I , когато се приема християнството.
княз Борис I - управлявал България от 852 до 894 г., извършил mокръстването
цар Петър - управлявал от 927 до 970 г., син на цар Симеон Велики
цар Борил - управлявал 1207 - 1218 г.
Петър Младенов управлявал България от 1989 до 1990г.
"Случи се в годините на правоверния български цар Петър в българската земя да се яви поп на име Богомил, а по-точно казано Богунемил, който пръв начена да проповядва ерес в Българската земя." (Из беседата на Козма Презвитер против богомилите).
По всичко изглежда, че по време на покръстването в България твърде много се разпалили религиозните страсти, улеснил се до голяма степен достъпът на други религии и дори се създали условия за проникването на ереси. ... Някакъв грък излъгал, че бил презвитер и покръстил мнозина. Разобличен и заловен, той бил наказан с отрязване на носа и ушите и с изгонване от страната. Хаосът, който настъпил в България по време на покръстването, когато тя станала открит терен за прииждащите отвсякъде проповедници, не можел да не всее известни опасения у нейния владетел. Поради това, по-късно княз Борис известил римския папа Николай I (858-867г.), че в страната му "са дошли от разни места християни, които своеволно разправят много и различни неща, т.е. гърци, арменци и хора от други места" В България дошли дори и арабски проповедници, които предложили на българския владетел да разпространяват сред населението исляма. През този период проникнало в страната и павликянството." ("История на България" т. II. С. 1981г. с.216).
В крайна сметка княз Борис I нарежда да съберат всички заловени "проповедници" в една пещера и там ги избиват. Въпросът със сектите е приключен радикално за десетилетия напред.
За втори път проблем възниква при управлението на цар Петър - внук на княз Борис. Той е един от най-слабите български царе, а парадоксално - има рекорд по дълго управление в българската история - 42 години и е канонизиран за светец от църквата. Тогава се появяват еретиците богомили - вероятно под влияние на източното павликянство - проникнало най-напред в района на Пловдив.
Налага се царят да пише за съвет до цариградския патриарх Теофилакт. Той му отговаря като разграничава трите вида богомили ("съвършени", "вярващи" и "слушатели"). Според него "съвършените" проповядват "чужди на църквата догми", "вярващите" били "заблудени от първите и били подведени от тях, не поради своята порочност, а поради своята простота и глупост" и "слушателите" "нито се поучавали, нито се учели, и не са претърпели или извършили нещо в духа на техните гнусни нрави". Съответно на тези характеристики патриархът предлага и мерки срещу тях. Основната характеристика на богомилството се изчерпва с една дума - "разрушителност". Те рушат вярата, църквата и държавната структура. До такава степен обезсилват държавата, че стават една от най-сериозните причини България да загине под тройните руско - византийско - унгарски удари във безконечните войни с тези държави между 968-1018г.
Богомилите продължават разрушителната си дейност и по-късно в годините на Второто българско царство. Стига се до 11 февруари 1211 г., когато цар Борил организира събор против тях, на който са осъдени водачите им. Съставеният по това време Борилов синодик съдържа интересна информация за тези събития. Там е заклеймен и родоначалникът на ереста. "Анатема на Поп Богомил, който възприе при Петър - българския цар, манихейската ерес и я разпространи в българската земя".
След това тази ерес започва да запада, за да се появат през ХIV в. други ереси като адамитството и варлаамитството, вече в края на българската държава. Духовното разложение настъпило тогава, не се преодолява, дори и при блестящия български патриарх Евтимий Търновски, който води мъжествена битка с ересите на духовното поприще и отделно е водач на въоръжената съпротива срещу чуждите завоеватели. Сектите и тогава изиграват разрушителната си роля като допълнително омаломощават държавата разлагайки духовните й устои.
За щастие след падането под турско робство ересите изчезват, а ортодоксалната православна църква остава единствен стожер на народността ни. Точно тя, а не ересите съхрани българския народ през робството и отново църквата даде подтик на Възраждането ни.
"Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа; а отвътре са вълци грабители. По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей?
Тъй всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове; Не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън.
И тъй по плодовете им ще ги познаете."
Матей, 7:15-20
Какво представляват сектите - известни още и с наименованията ереси и култове? Те самите се мислят за единствено правилните вероизповедания, на които принадлежи бъдещето. Традиционните вероизповедания ги считат за отстъпници от каноните на вярата. За нормалните хора, без значение дали са атеисти или принадлежат към утвърдените традиционни вероизповедания сектантите са заблудени наивници, хора с психични проблеми или ловки мошеници.
Трудно е да се дефинира понятието секта и да се разграничи от известните протестантски църкви. В крайна сметка корените им са едни и същи и тръгват от Реформацията на Лутер, Цвингли и Калвин.
"Лутер приема съществуването на вродено зло начало в човешката природа, което предизвиква желание за злини и изключва възможността за добрини поради самия характер на човека, който има зла и порочна природа." пише Ерих Фром в "Бягство от свободата" (С. 1998г. с. 80) "Лутеровата "вяра" е убеждението, че ще бъдеш обичан, при условие, че напълно се самоотричаш - решение, което има много общо с принципа за абсолютно подчинение на държавата и на " лидера"".(с.86)
За другия теолог на протестантизма - Калвин, Ерих Фром също прави унищожителен анализ: "Според Калвин трябва да се самоунижим и точно това самоунижение е средство за упованието ни в силата на Бога. ... Самоунижението и смазването на човешката гордост са лайтмотив на цялото му мислене."(с.89)
"Лутер и Калвин дават израз на това всепроникващо озлобление. Не само в смисъл, че и двамата били между известните със силната си омраза исторически фигури и естествено религиозни лидери, но и в още по-важна насока - доктрините им са пропити от злоба и могат да въздействат само на хора също обзети от силна, подтискана омраза."(с.99)
На такава антихуманна идейна и нездрава психологическа основа възниква протестантизмът. Като признаваме положителните му качества - трудолюбие, спестовност и скромност, не бива да пропускаме, че те са елемент на обща система смазваща човека, подтискаща свободната му воля и дух и подчиняваща го на авторитета на измислен, жесток и озлобен Бог (особено според Калвин), който в никакъв случай не е Любов, а по-скоро Омраза. Естествено при такива идейни основи не можем да очакваме нищо хубаво и от съвременните последователи на протестантизма - модерните евангелски секти.
След създаването на основните протестантски църкви в продължение на три века от тях се роят по-малки групички. За разлика от централизираните католическа и православни църкви, протестантите създават безброй конгрегации, алианси, съвети и други форми на обединение на църквите си, а много от тях действат и напълно самостоятелно. При тях липсва не само централизацията, но и нормалната координация или съгласие върху основните доктрини на вярата. Църквите им започват да тълкуват по-своему Библията, създават свои общности и като краен ефект от дейността им се увеличава хаосът в християнският свят. Процесът на роене и изопачаване на Христовото учение придобива такива размери и характер, че и традиционните протестантски деноминации се чустват застрашени и започват борба със новите отцепници. Но кутията на Пандора вече е отворена.
Протестантски автори, противници на сектите (те ги наричат култове) дават различни определения на сектите в зависимост от това от какъв аспект ги изследват - психологически, социологически или теологически.
Психологически: "Култ - група хора, която променя нечие поведение и светоглед."
Социологически: "Култ - група, която не отговаря на нормите на дадено общество".
Теологически: "Култ - група хора основаващи своите възгледи върху светогледа на изолирани водачи, които винаги отхвърлят централните доктрини на християнството, каквито са в Библията."
Третото определение е приложимо и в нашите изследвания; друг е въпросът, че и традиционните протестантски църкви могат да бъдат подведени под него.
Но на въпроса какво точно представляват сектите трудно може да се отговори еднозначно поради многообразието и различията на тези общности и доктриналните им основи. Някои уж се базират на християнството, други го комбинират с източни култове, трети изцяло го отхвърлят.
Затова определението не може да се основава на авторитета на Библията, а трябва да се извлече функционално от дейността им. От една страна това са религиозни или псевдорелигиозни групи хора с променен светоглед и поведение, обединени от своите вярвания в затворена, авторитарно устроена общност, подчинена на собствен водач и противопоставена на останалите хора извън техния кръг и обществото като цяло. Това включва и псевдохристиянските ереси и източните и други култове и секти. Като пренебрегнем теологията, дейността им и резултатите от нея са винаги едни и същи.
Безспорният факт е че "обетованата земя" на сектите е САЩ. Там възникват или са пренесени и намират почва ереси като "Свидетелите на Йехова", "Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни" (или мормони), "Християнска наука", "Обединителна църква Мунити", "Сциентология", "Трансцендентална медитация", "Международно общество за Кришна съзнание" и десетки други. Там и в момента са най-толерирани.
Причините за това са както в историческата традиция, така и в духовният вакуум в който се намират САЩ - един икономически и политически гигант - галеник на съдбата, постигнал огромни успехи в жизнения стандарт, но без духовни начала и историческа традиция. Месиянските политически амбиции на американците, избуяли от могъществото им, избиват в създаването на идеологически и религиозни конструкции, чрез които се опитват да придадат смисъл на съществуването си като народ и държава и да оправдаят лидерството си. Често пъти те заместват липсващите нация, език и национална история. Но в крайна сметка това са изкуствени построения, безплодни опити за духовно-културна самоидентификация, които нямат никакви успехи и бъдеще, но добре служат на геополитическите цели на американската политика.
Тази духовна криза е отлично схваната от американския поет Уолт Уитман, който още през 1870г пише: "Май никога преди не е съществувала толкова душевна пустота, колкото сега и тук в Съединените щати." И по нататък-следва препоръката му: "Демократичната нива няма да се освободи от дребните заяждания докато не основе и отгледа свои собствени при това тучни форми на "изкуство", собствен "религиозен и морален характер", "устойчива раса от изключителни американци", които превъзхождат всеки известен ни досега народ."
Ако тези ереси бъха разпространени само в САЩ, ние нямаше да се занимаваме сега с тях. Но те плъзнаха по света и например Йеховистите, които имат 60 000 събрание и 4 000 000 служители, издават 55 милиона(?!!) броя от списаниятя си "Awake!" и "Watchtower" на 128 езика!!! Отделно от това техни мисионери през 1990 г. са прекарали 835 426 538 часа в разпространение на литература по света. Въпреки, че водачите им 9 пъти предсказваха края на света и Второто пришествие - и това все не се сбъдваше, - те продължават да печелят последователи.
Мормоните с 40 000 мисионери по света се хвалят с 400 000 "покръстени" от тях годишно. Те имат 9 500 000 членове, а дневния приход на сектата е 300 хиляди долара.
"Трансцендентална медитация" има 350 центъра за обучание само в САЩ.
"Пътят" ("The way international") има 150 000 членове в 50 държави и два колежа в САЩ.
"Християнска наука" (да не се бърка със Сциентолозите) е привлякла 420 000 души организирани в 3 000 местни събрание.
Муун има 2 000 000 членове. Като прибавим и "Форумът", "Победоносната всемирна църква", "Религиозна наука" "Теософията" (или така наречените "Ню ейдж" култове) и "традиционните вече "Адвентисти от седмия ден" и "Световна Божия Църква" става ясно, че сектите не са за подценяване.
За "петдесетниците" проникващи даже в католическа Латинска Америка, Джордж Кенан ("Залезът на демокрацията" С. 1995г. с.302-304) пише: "Както радикалите, така и реакционерите разглеждат протестантизма като троянски кон на американския икономически и културен империализъм. Едва ли биха могли да бъдат по-далеч от истината. Всъщност един от главните апели на петдесетническия протестантизъм е апелът за локален контрол. Всяка църква изгражда свои собствени правила, а всеки човек е теолог сам за себе си. ... Ако човек не харесва църквата към която принадлежи, може да положи началото на своя собствена.
Този апел на протестантизма "да се моделира собствена вяра", който изглежда като антитеза на истинската религия за повечето ортодоксални протестанти и католици, е отличителният белег за една бързо разрастваща се инстинктивна религия. ... Макар апелът им да е религиозен, последиците от този апел са често пъти социални и политически. ... Съзнавайки, че религията им е по-същество "американска", без обаче да е здраво свързана със Съединените щати, те са склонни на явен антикомунизъм и защитават каузи, които основателно или не - идентифицират като американски. Всяка инстинктивна религия обаче има милениристки потенциал. ... Религиите на народа - в противоположност на религиите за народа - винаги съдържат семената на бунта. Харизматичният петдесетнически пастор.... - при нормални условия съюзници на господстващите политически сили - крият в себе си такъв революционен потенциал, за какъвто само биха могли да мечтаят теолозите на освобождението."
Теологичните доктрини на сектите при всичките си различия имат общи особености без значение дали са "мормони", "сциентолози" "Еммануилити", или "Обединени Божии църкви". Внимателното изследване дава следните характерни за всички ереси особености:
Разбира се не всички ереси могат да имат и петте горепосочени характеристики, но обезателно имат поне една от тях, което е достатъчно за да открием антихристиянската й същност.
Друг е въпросът, че източните култове на основата на будизма, индуизма и др., не използват авторитета на Библията, а се основават на други религиозни системи. Има и опити за синтез на западни и източни религии и изобщо всякакви еклектики. Във всеки случай, те отричат централни християнски доктрини. " Какво знае християнският свят за Бога? Нищо...Но що се отнася до Божиите неща, те са най-големите глупаци! Те не познават нито Бога, нито Божиите неща." (твърдение на "Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни" или мормоните)
По повод опитите да се прибавя, отнема и променя Свещенното писание ще припомним думите на Господ: "Не прибавяйте към това, което Ви заповядвам, и не отбавяйте от него, пазете заповедите на Господа, Вашия Бог, които аз (днес) ви заповядвам."(Второзаконие, 4:2)
Или казано накратко, всяко отклонение от Свещенното писание е еретическа теология, която вече идентифицира секта. Под този знаменател попадат и традиционните протестантски деноминации, защото те си позволяват да отхвърлят цели книги от Стария завет. Всеки може да направи съпоставка и да открие, че в която и да е протестантска Библия липсват книги 17,18,19,26,27,31,32,47,48,49 и 50 от Вехтия завет или от 50 там са останали 39 книги. За сведение на протестантите ще цитираме и думите на Йоан Богослов: "И аз свидетелствам всекиму, който слуша пророчествените думи на тая книга; ако някой прибави нещо към тях, нему Бог ще наложи поразите, за които е писано в тая книга; и ако някой отнеме нещо от думите на книгата на това пророчество, Бог ще отнеме дела му от книгата на живота и от светия град и от написаното в тая книга." (Откровение, 22:18)
За останалите изопачавания, фалшификации, "преработки", допълнения и "подобрени преводи", които си позволяват сектите спрямо текста на Свещенното писание даже няма смисъл да се говори.
Идеологията ( не теологичната доктрина) с която сектите обосновават присъствието си дадена страна (особено в България) е смесица от чужда геополитика, долнопробно политиканство, извращаване на демократичните принципи и злоупотреба с "правата на човека".
Основните им аргументи са свободата на вероизповеданията, и правото на човек на свобода на съвестта, демократичният плурализъм пренесен в религиозната сфера. Даже се появиха статии в които дейността на сектите се представя с термини от пазарната икономика като "конкуренция" между религиите: "Ревността на православната ни църква към конкуренцията, която е по-атрактивна, по агресивна и общуваща на достъпен език с вярващите може да бъде разбрана. ... Така, че харесва им или не на нашите духовници - други, чужди, различни на религиозното поприще ще има и занапред" (в-к "Демокрация" /20 май 1997г. Лиляна Попова в статията "Времето на чл 1 изтече и за православната ни църква")
Без да отричаме универсалността на горните демократични принципи ще посочим тяхното извращаване и деформация в теорията и практиката на сектите.
Въведеният в българския обществен дебат от сектите и техните слуги и подгласници в държавните институции и мас-медиите термин "религиозна толерантност" е типичен пример за противоречие в понятието. "Религиозната толерантност" е невъзможна по чисто доктринални причини. Още първата Божия заповед гласи:
"Аз съм Господ Бог твой, да нямаш други богове освен Мене."
Всяка религиозна доктрина естествено е построена върху централната идея, че нейното откровение е Боговдъхновено и единствено вярното. Бог е един, заповедите Му трябва да се спазват и място за други Богове и закони няма. "Защото писано е "Господу Богу твоему се покланяй, и нему едному служи."(Лука, 4:8) Така е и в исляма и във всяка друга религия. Отделно стои въпросът, че Аллах например повелява друговерците езичници да се избиват чрез Джихад (Свещенна война), същата идея я има и в юдаизма, а християнството е по - търпимо. Всякакви приказки, които сега са модерни, че Бог бил един, само пътищата за Неговото служение били различни (затова имало различни религии) не могат да обяснят, защо например в Шинтоизма и Индуизма има десетки богове, в Будизма пък изобщо няма Бог, или как така един и същи Бог ще заповядва на част от чадата Си, например юдеи и мюсюлмани да избиват другата част от чадата Му, примерно християните. Изобщо такива твърдения намирисват на Унитарианската универсалистка църква и нямат нищо общо с Библията, а по-скоро с еретическата икуменистка идея. Нещо повече сам Иисус предупреждава, че ще дойдат лъжепророци в негово име. "Пазете се да не ви прелъсти някой. Защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз; и ще прелъстят мнозина."(Марко, 13:6) И още: " Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи! Господи! Не в Твое име ли пророкувахме? И не в Твое име ли бесове изгонвахме? И не в Твое име ли чудеса правехме? И тогава ще им кажа открито; никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие които вършите беззаконие."(Матей,7:22)
Но ако така стоят нещата на доктринално ниво, естествено е в една модерна демокрация, да има стандарти за веротърпимост в рамките на държавата, защото Божието царство е различно от земното. Сам Христос дава няколко основни принципа, валидни за разграничението на Божието и земното царства, на светско и духовно; на църква и държава.
Той казва, че "Моето царство не е от тоя свят; ако беше царството ми от тоя свят, моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на юдеите; но сега царството ми не е оттук."( Йоан, 18:36)
"...Отдайте прочее кесаревото кесарю, а Божието Богу."(Лука, 20:25)
" ...Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе." (Йоан 19:10-11)
От тълкуванието на горното следва, че държавата и религията са ясно и категорично разграничени. Тоест Иисус не е дошъл на света да променя държавните и обществените уредби, да създава "справедливо царство", да освобождава робите или да отменя данъците, а да спасява душите на Божиите чада следващи законите Му. Всякакви опити да му се припишат разни идеи за по-добро и справедливо земно устройство противоречат на Библията. Но моралният принцип: "Прочее всичко, което искате да правят вам, човеците, същото правете и вие тям; защото това е законът и пророците." (Матей, 7:12) е станал основа на демокрацията изобщо. Това обяснява защо тя е възникнала и се е развила в християнски държави, а в другите просто е пренесена или наложена силово, при това не особено сполучливо. Доразвит чрез историческата традиция и множество правни норми този принцип е в основата на всички права на човека и плурализма изобщо.
Ако за православната църква търпимостта е особено характерна, не така стои въпросът със сектите в България. Всички те без изключение атакуват и хулят православието и се стремят да отнемат паството му. Много интересен въпрос е защо те не отидат да проповядват в Иран и Египет, Либия или Ирак или в Африка и Бразилия, където има милиони хора, които не са чували за Христа, а идват в традиционни християнски държави ? Явно, защото целта им е друга, не да християнизират, а да рушат. С това пренебрегват основния демократичен принцип да не правят на другите онова, което не искат да се прави на тях. Оттук нататък всякаква ответна реакция на православието е оправдана и неизбежна. Щом започваш война, не се оплаквай от последствията. "Защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери."(Матей,7:2) Да не говорим, че в законодателната уредба в България има изискване вероизповеданията да имат толерантни взаимоотношения помежду си. Това автоматично поставя сектите в графата закононарушители. А сам Христос дава указанието какво да се прави с лъжепророците: "Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън"(Матей,7:19) и още "Когато силният отбраня с оръжие своя дом, тогава имотът му е в безопасност."(Лука, 11:22)
Освен това тук става смесване на несъвместими неща. Плурализмът и демокрацията гарантират свободния избор на съпруга, работа, местоживеене, политически убеждения, кметове, депутати и президенти, стоки и услуги. Но не става дума за избор на родители, майчин език, вяра и националност. Искаш или не с тези неща се раждаш и умираш. Разбира се има процедури с които да си смениш името, да се отречеш от родителите, езика и националността си, вярата или държавата си. Но това те прави или емигрант или родоотстъпник и предател, особено ако го правиш с озлобление към себе си и рода си. Тези дълбоки същности определят човека като такъв и не подлежат на избор, те не са обект на демокрацията. Тя всъщност е механизъм добър или лош, за прилагане на библейския принцип да живеем без да пречим на другите и без те да ни пречат и всъщност има ограничено приложение. Когато сектантите се опитат да обосновават с политически, макар и демократични принципи правото на "избор на вяра" рушат една много деликатна граница в човешката същност. Без нея следват "избор на Родина", език, националност, родители, държава и т.н., което е абсурдно. Все едно с пари да си купиш щастие или разум. Какво пречи щом съм "избрал" да бъда "сциентолог" в Пловдив, утре да се обява за "тракиец" по националност, или син на Абхай Чаран Де Бхактиведанта Свами Прабхупада и да избера за "майчин език" бангалорския или някой от евангелистките "небесни езици"? Последното което закономерно идва, че Пловдив вместо в българската държава може да се озове в турската, руската или в САЩ.
Всъщност сектите в България изпълняват чужди политически поръчки. Ето две показателни откровения от различни "пастори" от различни секти:
"След падането на комунизма трябваше да се намери друг вид идеология и комунистическите водачи смениха тактиката , обявявайки се за защитници на православието. Те лансираха и идеята за панславизма, която отново да обедини в един лагер Москва, Белград и София."(Иван Несторов "пастор" на забранената секта "Еммануил" в интервюто ""Активни мероприятия засилват психологическия тормоз над "Еммануил" в Пловдив", сп. "Обектив"-Месечен бюлетин на Българския Хелзинкски комитет член на МФ, октомври 1997г.)
"Истина е, че политически сили стояха на дъното на заговора и метежа против евангелистите... които днес открито подкрепят Православната църква в Източна Европа, против всички останали разновидности на християнството. Защо? Защото след загубата на идеологическото, политическото и военното влияние на Русия и русофилите им остана само едно нещо - общата историческа църква като последна връзка държаща Румъния, Украйна, Грузия Молдова, Македония, Сърбия, и България под влиянието на Православна Русия. Загуби ли се тази връзка губи се всичко. Ето защо без политиканстване очаквам религиозно противопоставяне в така наречените православни страни..."( пастор Павел Игнатов - лидер на Българска Божия Църква в статията си "Съживлението в България", в-к "Християнски вести" бр.3/1997г.)
Оставяме настрана болките на "пасторите", че политически сили подкрепяли Православната църква. Но думите им биха стояли по естествено в устата на геополитици и стратези като Збигнев Бжежински и Хенри Кисинджър, нежели на църковни лица. Това показва две неща - на първо място - политическия характер и цели на сектите в България. Да си припомним, че Христос отдели вярата от държавата, с думите "отдайте прочее кесаревото кесарю, а Божието Богу."(Лука, 20:25), което псевдопасторите Игнатов и Несторов нарушават. От друга страна това са грандиозни лъжи. По своята същност православната църква е дълбоко национална и държавно обвързана на принципа на Цезаро-папизма. Така държавните и национални интереси на гореизброените държави винаги са предопределяли поведението на православните им църкви. В исторически план Румъния винаги е била враг на Русия, а и на България. България винаги е водила войни със православните Сърбия и Гърция, а даже и с Румъния и Русия в I-та световна война, при това рамо до рамо с протестантско-католическа Германия, католическа Австро-Унгария и мюсюлманска Турция. Изобщо тези държави винаги са враждували и православието е последното нещо, което може да ги сближи при натрупаните исторически и етнически противоречия. Такива цели и никоя от тези страни няма, освен някои крайни шовнинистични и славянофилски кръгове в Москва. Но защо тогава лъжепасторите тиражират тези лъжи? Отговорът, е че това е опасение на съвременните американски политически стратези, което е залегнало в редица техни програмни документи и геополитически доктрини. Това си е техен проблем, но поне дискредитира сектите в България като политическа агентура на презокеански интереси. В същата си статия Игнатов малко по-долу коментирайки посещението на "пастора" Робърт Шамбак и събитията около НДК през 1997г като казва дословно: "...беше направено нещо по пътя на сближението между Изтока и Запада. Между хората на малка България и Америка." Коментарът е излишен.
Друг един често използван интересен аргумент на сектите е, че Англия, Холандия, Германия, САЩ и Скандинавия благодарение единствено на протестантството са създали велики държави, могъщи икономики, и висок жизнен стандарт. Без да отричаме този факт, ще запитаме не важи ли същото за католическа Франция, Испания и Италия, както и за Шинтоистка Япония или будистки Китай, Хонгконг или Тайван? И какво следва от това - за да напреднем в икономиката и жизнения стандарт да станем протестанти? А защо не и холандци, немци, жълти или католици? С подобни аргументи в България се настаниха през Възраждането католици, унияти и протестанти. За да можела католическа или протестантска Европа да освободи България от турците, трябвало да станем католици или протестанти. И въпреки това освобождението не стана от западниите католически страни. Това разбира се не значи, че ни е освободила православна Русия от християнски чуства. Излазът на топли морета и контролът над Проливите има доста по-голяма стойност в международните отношения от сълзливо-сантименталните глупости за "братски християнски народи", и "братя-освободители". Просто българите трябва да проумеят, че геополитиката е над всичко и религията за съжаление има подчинена роля.
Последният и най-идиотски аргумент на сектите с който атакуват главно интелектуалци е, че в протестантска държава нямало комунизъм. "... Тук има една много по-дълбока битка. По принцип протестанството винаги е било заплаха за комунизма, то е символ на западното влияние и е считано за враг N: 1 за тоталитарните страни." (Иван Несторов "пастор" на забранената секта "Еммануил" в интервюто "Активни мероприятия засилват психологическия тормоз над "Еммануил" в Пловдив". в сп. "Обектив"-Месечен бюлетин на Българския Хелзинкски комитет член на МФ, октомври 1997г.) Затова дайте да станем протестанти, за да изкореним основата на комунизма. При това с явния подтекст, че православието е в идейна близост с комунизма. Отговорът на това обвинение, че не православието, а съветските танкове и американските съглашения на президента Рузвелт със Сталин в Техеран и Ялта доведоха комунизма в католическите Полша, Унгария, Чехословакия и Литва, протестантските ГДР и Естония и православните Румъния и България. А точно английските танкове и Сталиново-Чърчиловата сделка през октомври 1944г. в Москва запазиха православна Гърция в западната орбита. Ако пък говорим за "идейна близост", милионите избити свещенници и монаси в Русия и окупираните от нея след Втората световна война страни, хилядите разрушени или превърнати в казарми, затвори, кръчми и складове, православни храмове и манастири, изгорените богослужебни книги и икони ясно показват има ли я въпросната "близост" между комунизма и православието. Най-страстната идейна атака срещу комунизма дойде именно от православния философ Николай Бердяев още в 1918г. при това от християнски позиции, в момент, когато западните католически и протестантски интелектуалци пееха дитирамби за "новия живот" и "великия експеримент" в Съветска Русия.
1. Затвореност. Това са тайни общества, в които се влиза трудно и от които още по-трудно се излиза. Имат тайни явки или се събират в недостъпни частни домове. Външните се допускат до определено ниво, а по-доверените имат по-голям достъп. Привидно откритите им сборища, ако действат легално в обществени зали си имат охрана, която не допуска журналисти, външни лица или отстранява онези които проявяват "непочтителност". Имат си свои ритуали, свой език и цяла система от кодове, които поддържат вътрешната спойка на групата и я изолират от външния свят.
2. Агресивност. Това е същностна черта на сектите. Те проявяват открита агресия към хората, институциите и традиционните вероизповедания. " Какво знае християнският свят за Бога? Нищо...Но що се отнася до Божиите неща, те са най-големите глупаци! Те не познават нито Бога, нито Божиите неща." (твърдение на "Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни" или мормоните, цит. по "Заблудата", Джош Макдауъл и Дон Стюарт, С. 1993г. с.11) Настъпателно вербуват последователи, атакуват държавните и обществени институции, които им се противопоставят, агресивни са към опонентите си. Но тази агресия е и вътрешна, тя е насочена към последователите. На тях се втълпява непрестанно, че са грешни и само в рамките на сектата и подчинявайки се сляпо на водача могат да получат "Спасение". Агресивността с която тези нещастници се обработват разрушава личността им, подчинява ги изцяло на групата и лидера и е постоянен инструмент от арсенала на "пастора". Той не убеждава своите, той крещи, изисква, нарежда, натрапва, вмъква се в душата, разрушава психиката, съсипва свободната човешка воля дарена от Бога.
3. Демагогия. Тази същностна черта стига до шизофренни измерения. Външно сектантите са чисти и приветливи, любезни и внимателни хора. Вътрешно - което се проявява в друга ситуация са настъпателни, злонамерени, упорити и амбициозни. От една страна говорят за демокрация, равноправие и толерантност, от друга създават авторитарни, диктаторски структури, пред които и тоталитаризмът бледнее. Пред обществото се представят в една светлина, пред последователите в друга, пред опонентите в различна. В поведението им има нещо шизофренно. Нормален човек трудно може да сменя толкова успешно по четири - пет маски. От любящ хората "християнин" до жесток авторитарен тиранин.
4. Авторитарност. Подмяната на обещанията за равноправие и толерантност с най-груб и отявлен авторитаризъм става съвсем естествено в сектите. Веднъж попаднал вътре, на човекът му се втълпява, че околния свят го мрази и преследва и той е защитен само в и чрез групата. За да бъде запазена обаче групата тя трябва да се ръководи мъдро от лидера, който естествено е непогрешим и затова изисква сляпо подчинение. "Когато нашите лидери говорят, размишлението е направено. Когато предлагат план, това е Божия план. Когато сочат пътя, няма друг сигурен. Когато дават насоки, това слага край на споровете." (твърдение на "Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни" или мормоните", цит. по "Заблудата", Джош Макдауъл и Дон Стюарт, С. 1993г. с.62)
Всъщност за разлика от тоталитарните механизми познати от фашизма и комунизма, тук нещата са опростени, защото "пастора" е Божи наместник, пророк или изобщо светец. Религиозната форма не се нуждае от комунистическите и фашистките евфемизми за "фюрери" и "вождове". Тук нещата са пределно ясни, прости и ефикасни. "Всеки разумен човек под небето, който, след като е бил осведомен не признава, че Джоузеф Смит младши е Божий пророк, се намира в тъмнина и се противопоставя на нас и на Исус и неговото царство на земята."(твърдение на "Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни" или мормоните", цит. по "Заблудата", Джош Макдауъл и Дон Стюарт, С. 1993г. с.11) Коментарът просто е излишен.
5. Модерност. Те използват най-модерни методи и техники, като започнем от компютрите и мощните озвучителни уредби и стигнем до видео апаратурите.Но не става дума само за техниката, която е общо взето неутрална. Те имат супермодерни методики на вербовка, манипулация и обучение, сценично поведение, реклама и други познати от политическата действителност и пазарната икономика прийоми. Няма да е преувеличено ако се каже, че подобни педагогически и рекламни умения няма нито един български университет или училище, нито една рекламна агенция или политическа партия. Например в "Наръчник за детски учители" издаден в Холандия от фондация "Дете и свят" и използван от сектата "Еммануил" в Пловдив се казва: "Въпросът тук не е "дали" да учим децата на евангелската вест, а "как" да го направим. ... Ние търсим нови пътища, учебни подходи, аудиовизуални пособия, добри материали, илюстрации, подходящи за възрастта и културата" (т.I с.10)
За съжаление много държави и държавни институции, при това не само американски, използват или създават секти като инструмент на дейността си, поради външнополитически или чисто шпионски интереси. Военни и разузнавателни "научни" лаборатории използват сектите за забранени иначе експерименти за контрол на поведението и промиване на мозъци. Също така и авантюристи и мошеници, а и откровени криминални престъпници или хора с психични проблеми създават свои секти било за да печелят пари, било за да задоволяват маниакалните си амбиции или просто за да транспортират оръжие и наркотици.
"Да пишеш за едно пени на дума е смешно. Ако човек наистина иска да натрупа милиони, най-добрият начин е да основе своя собствена религия" - казва през 1949г. Лафайет Роналд Хъбард известен писател фантаст и през 1950г пише своята "Дианетика" (вече преведена на 12 езика). Така основава "Сциентологичната църква", която в момента има 6 000 000 последователи. Той поне е бил искрен. Глупаци се намират за всичко във всички страни и епохи. Защо тогава хитреците да не ги използват за да станат милионери? Въпросът макар и риторичен е към последователите му от типа на Том Круз, един от филмите на когото наскоро беше забранен за излъчване в иначе демократичната Германия.
Понякога една и съща секта е всичко горепосочено взето заедно - и група наивници увлечени от откровенията на своя "месия" и шпионска конспирация и експеримент за промиване на мозъци и фабрика за пари и канал за внос на наркотици.
Така в момента, когато в България се пръкне като, че ли от нищото поредната "Евангелска Божия Църква" или "Библейски център на истинската Христова вяра" или "Съюз за Евангелизация на децата", не може да се определи дали това е поредното подразделение на CIA (Сentral Investigation Agency или ЦРУ), престъпен синдикат за внос на наркотици, поредния откачалник от типа на "пастора" Джим Джоунс, който си изби последователите в Гвиана или професор от суперсекретна лаборатория, който идва да промива мозъци, какъвто беше случаят с Борис Золотов дошъл в България по покана на Политбюро на ЦК на БКП??!
Кои хора привличат сектите? Отговорът на този въпрос дава яснота върху рисковите контингенти, сред които трябва да се води социална профилактика. Защото сектите се насочват към хора от всички възрастови, социални, религиозни и национални групи, но това е само на пръв поглед. Те си имат определени предпочитания.
Започват от социалните аутсайдери. Те са особено лесна плячка за ловците на души. Насочват се и към инвалиди, болни, хора с психични проблеми, малцинства, изобщо към хора в някаква степен ощетени от живота и съдбата и забравении от обществото, държавата или близките си. Получили неочаквано внимание, дребна материална помощ или морална подкрепа тези хора чистосърдечно отдават душите и свободата си на "пасторите".
Друга любима категория са нормалните хора изпаднали в депресия или понесли съкрушителни удари от съдбата. Безработни, претърпели любовни или семейни разочарования, отчуждени от обществото, разочаровани от социалната действителност или собствения си живот. Те също са лесна плячка и са особено ценни поради психологичната им податливост. Докато един инвалид може и да се оттегли от сектата след като се разочарова, че всичките приказки за "чудодейно изцеление" са глупости, които не променят факта, че той си остава куц, то един здрав физически човек, не се нуждае от такива доказателства. Ако той е депресиран включването му в сектата му дава липсващата обществена интеграция и самоидентификация. Чрез тази принадлежност той се самоизживява като пълноценен човек.
Но главната цел на сектите не са тези две категории хора. На тях им трябват интелигентните, образованите, обществено значими личности. Това са лекари и учители, особено в детските градини и началните училища, журналисти и общински съветници, чиновници и политици, инженери и финансисти, адвокати и хора на изкуството. Чрез тези хора сектите се опитват да получат контрол над властовите и административни институции, медиите, съда, партиите и обществените организации.
Лекарите и учителите им трябват главно за да ги използват за промиване мозъците на децата, които са най-важната им цел и да привличат или поне да събират информация за болни, които са потенциални последователи. Така, предварително подготвени, те влизат във връзка с набелязаните жертви. Оттам до вербовката никак не е трудно.
Всъщност тези категории хора им трябват най-много и там насочват те усилията си. Много интересен въпрос е как тези иначе интелигентни и по природа скептични и предпазливи хора попадат в мрежата на сектите. Едно възможно обяснение е, че по психична нагласа и по професия интелигентите са хора, които се раздават на обществото и работят главно за хората и с хората, а не толкова за себе си. Те се чустват обществено отговорни за другите и понятия като грижа за ближния, милосърдие към страдащите, и обществени интереси не са им чужди по-начало. Така те се привличат чрез благородни подбуди - да се помага на хората и то главно на тези, които са в неравностойно положение. Освен това ненатрапчиво им се предлагат специализации в чужбина, пътувания и конференции със съмишленици, подкрепа за служебно израстване или материална помощ. Новите религии са интелектуално предизвикателство достойно за вродената им любознателност. От друга страна принадлежността към затворена група им дава усещане за елитарност. Важат и горецитираните за другите две категории мотиви. Така те се вплитат в структурата на сектата и постепенно се подчиняват на волята й. За съжаление огромния процент от интелигентните последователи на сектата стават такива от меркантилни подбуди и поради липсата на християнски ценности, патриотизъм и морални устои.
Особено опасни са попълзновенията на сектите към българските деца. Те са разработили цели методики как да го правят успешно. В издадения от базираната в Холандия фондация "Дете и свят" "Наръчник за детски учители" четем: "Те влизат в страната незабелязано едно по едно. Получават разрешение за пребиваване и проникват във всички слоеве на обществото, във всеки град и село, в селските и градските райони. Те са обучени за различна работа и пост. Не след дълго те ще заемат (курсивът навсякъде е мой А.Д.) място в градския съвет или в правителството. Те ще контролират средствата за осведомяване. Те ще заемат своето място в търговията, образованието и промишлеността. Ще имат решаващ глас по въпросите на отбраната, правото и атомната енергия. Никой не си дава сметка за обхвата на тяхната сила. За кого говоря? Капиталисти, социалисти или китайци? Не аз говоря за децата. През 1990г населението на България е било 8 989 165 души. А от тях 1 819 823 са деца. Това е почти 20.25 %. .... Освен това ние не можем да очакваме от нашето общество да ги направи християни! Не! Ние ще трябва да воюваме за всяка детска душа, да я спасим за нашия Господ! "(том I с. 3). Преведено с думи прости това означава, че сектите трябва да ловят детските души, които са безкрайно податливи и благодатни, защото утре чрез тях - порасналите вече деца, ако са правилно промити мозъците им някой ще получи контрол върху медиите (изразът е показателен), парламента, атомната енергия, търговията, образованието и т.н. А кой е този някой и какво ще прави с такава голяма власт се досещаме.
В споменатия "Наръчник.." има и други съвети:
"Децата обичат да се харесват на водача.." (т.I с. 23); "Нашата намеса като съветници в любовните връзки или конфликти между половете, трябва да е винаги строга, но не авторитарна, или властническа..." (т.II с.95). Но есенцията на горецитираното писание гласи, че авторите му изобщо не се интересуват какво мисли детето и дали те не нарушават свободната му воля с методите си. Те казват: " Въпросът "Вземало ли е детето веднъж лично решение, което то съзнателно си спомня?" е нещо, което не е толкова важно Важното е, дали детето следва и се доверява на Господа Исуса тук и сега..." (т.I, с. 22) Тоест не ни интересува личността на детето стига да ни слуша безропотно и да върви в желаната от нас "пасторите" посока.
Причините поради, които сектите успешно привличат хора са много и разнообразни. Има опити за класификацията им. Протестантските теолози Джош Мандауъл и Дон Стюарт в книгата си "Заблудата" като говорят за сектите на Запад изтъкват четири вида причини за успехите им в привличането на последователи: - интелектуални, емоционални, социални и духовни.
Ако тези причини важат за богати, стабилни и нормални страни като САЩ, Германия и Швейцария, колко повече те имат значение за България - живяла 45 години под комунистическо-съветския ботуш с унищожена държавност, национална и културна идентичност, разбита православна църква, с най-ниския жизнен стандарт на Балканите, с огромна безработица, инфлация и скъпотия, където марката е 1000 лева, а доларът 1800 ?
Методите на сектите са разнообразни. Някои от тях са хилядолетни, но използват и съвременни за да вербуват последователи, да ги задържат под контрола си и да ги използват за Богопротивните си и човеконенавистнически цели.
Психологически методи на въздействие. Основните методи на работа на сектите. Използват целия арсенал разработван от военните и шпионски лаборатории за психологическа война. Като се започне от Фройдистките методи за психоанализа от по безобидно естество като разговор и беседи и се свърши с масовата хипноза.
Показателен е случаят със медицинската сестра А.А. През 1990г. тя има приятел лекар, който се оказва сектант от "Свидетели на Йехова". В началото тя ходи на и сбирките на неговата секта, но загубва интерес и се оттегля. Поради това започва конфликт с приятеля й. В крайна сметка двамата скъсват, но при раздялата той й се заканва, че ще я ликвидира или ще я вкара в лудницата. Тя работи в голямо болнично заведение в съседния град. Той активизира връзките си и структурата на "свидетелите..." в нейното заведение и започват психически тормоз. Тя е дискредитирана пред колеги и пациенти, обявяват я за луда. Тъй като работи в лабораторията, а колежката й се оказва сектантка, тя постоянно се страхува да не направят саботаж с пробите, кръвните изследвания или резултатите. Такива опити има. Лекари сектанти я обвиняват, че прави грешни проби на пациенти, при това пред самите пациенти. Налага се да вика по-горестоящ началник за да опровергае твърдението. Независимо, че се доказва, че е права, поради упоритото разпространение на слуха от сектантите, в болницата тръгва мълвата, че тя не е наред с психиката и прави грешни изследвания и манипулации. Пращат й провокатори пациенти от сектата, които я травмират, а после се оплакват пред началниците й, че тя се държи грубо, неадекватно или пък отказват да се подложат на изследвания при нея. Скоро началниците й я викат на обяснения и въпреки, обясненията никой не я взема насериозно. В същото време други медицински сестри от "Йехова" отказват да правят кръвопреливания на пациенти или молят Господ да им прости , че ги правят, като убеждеват А.А. да прави същото като тях. Тя докладва това на директора, но той също не я взема на сериозно. В крайна сметка жената, притисната отвсякъде започва да изпуска нервите си и пред колегите сектанти избухва, а веднъж, когато лекар също от сектата й хвърля в лицето мръсна манта и я кара да я занесе лично в пералнята за пране, тя реагира, че не е слугиня и го замерва с тетрадка, Веднага той подава оплакване до главния лекар, че е бил нападнат. След серия такива скалъпени "инциденти" главният лекар пише до прокуратурата с молба тя да бъде заведена на принудително изследване в психиатрично заведение. Малък детайл - директорът на психиатричната клиника се оказва приятел на главния лекар. Макар, да не подозира, че приятелят му е сектант, той вече е заблуден при разговорите им, че жената има проблеми с нервите. Още един детайл - прокурорът подписал постановлението за принудителна психиатрична експертиза на А.А. се оказва син на приятелката на главния лекар. Тя също е доктор и работи в друго заведение.
В крайна сметка жената е вкарана за принудителни 30 дневни изследвания в психиатрията. При отвеждането й тя е ужасена и оказва съпротива на полицаите, поради което в клиниката веднага й слагат успокоителни. За щастие майка й успява да се свърже с Националната служба за сигурност и с кмета на района в който живее. Полицаите правят проверка в клиниката, а кмета отива в прокуратурата и настоява за освобождаването й, като изтъква мотива с заинтересования прокурор и и ска отзоваването му от случая. Районния прокурор обаче отказва, за да пази "честта на мундира". Независимо от това скандала излиза наяве и в клиниката започват да се отнасят по-внимателно с нея като разбират, че има заинтересовани институции. При изследването й не се открива никакво заболяване, а само временно нервно разстройство причинено от постоянния психологически тормоз на работното място. В същото време обаче 15 -те сектанти - лекари и сестри от болницата й, дават показания пред прокуратурата, взети под вничание и от психиатрите, които са съгласувани точно и професионално и сочат данни за циклофрения. След 20-дневни борби между криворазбраната "солидарност" проявена от лекарите и прокуратурата да не излагат колегите си замесени в случая от една страна и кметската администрация, службата за сигурност (към тях се присъединява и местния комитет на ВМРО чийто председател се оказва въпросния кмет, който осигурява адвокатска защита на А.А.) случаят й е отнесен до съда. Това принуждава психиатрите да я изпишат предварително, за да не изтече информация в медиите. Тя е освободена и поставена само на успокоителни и периодични прегледи. Така хем се признава, че е здрава, хем се измъкват сухи от водата сектантите, защото все пак получават основания да твърдят, че А.А. е лекувана в психиатрична клиника. Със съдействието на кмета тя е преместена в друго заведение на работа и е толкова ужасена, че отказва да съде прокуратурата и главния лекар за морални щети защото не вярва в успеха на делото. Службите за сигурност събират информация, но не успяват да добият достатъчно доказателства и случаят потъва в папките. Йеховистите спечелват първия рунд. Този пример илюстрира малка част от методите на сектантите..
Използват и по съвременни методи за контрол на поведението разработвани в тайни лаборатории. Напоследък в печата изтече информация, че откачалникът "пастор" Джим Джоунс, който предизвика масово самоубийство на последователите си в джунглата на Гвиана, всъщност е станал обект на секретен опит на военна лаборатория разработваща психични оръжия. Самоубийството е било изпитание на ново оръжие за контрол на поведението. Експериментът приключи "успешно" - загинаха над 900 нещастници.
Шоу - развлекателни- методи на въздействие. Модерните методи от шоу - програмите, театралните ефекти, рекламни прийоми, образци на сценично поведение заимствани от поп-изпълнители, музика с модерен аранжимент са в арсенала на сектите. Често така те подлъгват младите хора, желаещи развлечения. Тръгват от интерес и за забавление, докато накрая ги оплитат в мрежата с другите методи.
Финансови методи на въздействие. Използва се толкова старата и проверена финикийска форма на работа - парите. Те се използват за помощи на нуждаещите се, заплати на активистите и корупция сред онези, които трябва да свършат нещо, а не са сектанти. Един мормонски проповедник в България получава месечно 300 долара за работата си при курс 1 $ = 1800 лв през 1997г. Да не говорим за безотчетните пари на "пасторите" с които зарибяват податливите хора. За да се стигне до сцени на сектантските проповеди, когато нещастни хорица скачат и крещят "Благодаря ти Господи, че ми напълни хладилника с банани". Напълнил го е пастора, това не е осъдително, но в това ли ще търсим Господ? Парите са важен арсенал в опитите им да корумпират длъжностни лица и щедро да плащат за "услуги". Те имат безотчетни пари. Адвокатите им водещи дела срещу държавни институции или "неприятелски" за сектите журналисти често пъти получават по 200$ на час.
Психотропни методи на въздействие. Рядко използвана форма, но не е забравена. В някои секти се използват психотропни вещества - обикновени наркотици или направени по специални технологии - "чудодейни питиета" или "ястия", които се използват в ритуалите им. Изгарят се и различни свещи или пръчици напоени с вещества предизвикващи халюцинации. Често и в България на границата са залавяни сектанти пренасящи наркотици - например мормони. Трудно може да се определи дали това е обикновен наркотрафик под религиозно прикритие или, е част от инструментариума на сектата. Дали наркотика се ползва за зарибяване на последователи, или с парите от продажбата му се финансира сектата. Прилагат се за подсилване на психологическите методи на въздействие и контрол на поведението на последователите.
Насилствени методи на въздействие. Прилагат се главно към отдръпналите се членове на сектата или към тези, които разочаровани се готвят да я напуснат. Това се прави с цел да не се изнася вътрешна информация от "отцепникът". Самоубийствата, които в 90% от случаите са причинени от психическо въздействие, но в останалите се чисто физически убийства на отцепници от сектата, палежи на домовете на врагове, кражбите и писането на лозунги по стените на опонентите, взривяването или палежа на автомобили или вещи, отвличане на деца или членове на семейството, изнудването и побоищата, изнасилването на отказали се последователки и всякакви други криминални прояви са част от арсенала на сектите. Това са неща, които се правят ежедневно, но трудно се доказват по редица разбираеми причини. Още по-трудно се доказва намесата на сектите в такива престъпления. Интересен пример има в град Пловдив. В една районна администрация в един отдел работи сектант, на когото е поставена задача да го оглави, защото е възлов за тяхните интереси. За да постигне целта си сектантът започва да разпространява слуха за шефа си, че е бил сътрудник на комунистическата "Държавна сигурност" . Това е периодът на лустрацията и се разгръща лов на вещици. Кметът обаче отказва да уволни началника на отдела, защото е добър служител и не вярва на слуховете. Тогава сектантът изпраща дв2 16 годишни психороботчета от сектата, които една нощ подпалват входната врата на апартамента на началника му. Същият разбира намека и на другия ден подава оставка. Отива да работи на друго място. За щастие сектантът не постига целта си, да стане началник на отдела, защото кметът се досеща и го уволнява.
Напоследък в България се появиха така наречените multilevel marketing търговски фирми. Те обучават търговски агенти, които на улицата, в офиса или дома Ви агресивно Ви убеждават да си купите, фенерче, шампоан за коса или други не толкова потребни джунджурии. Тези агенти от своя страна могат да вербуват други посредници, които срещу съответна комисионна продават същите стоки и се отчитат пред тях. Агентите се отчитат на шефовете си. Всеки агент ако намери съответно количество продавачи може да се издигне в йерархията на пирамидата и да получава по-голям процент. Същата йерархия и организация на работа се наблюдава при сектите. Вербуването на "последователи" става по същия начин. Редовите членове са проповедници и колкото повече "души" завербуват толкова по-нагоре в йерархията на сектата се изкачват.
Съвпадението не е случайно. Много от тези компании за multilevel marketing или наричани в България фирми за "директен маркетинг" са притежание на западни секти. Организацията им на работа е пренесена директно от сектата. По интересното е, че всички секти принуждават членовете и последователите си да купуват стоки и услуги само от "своите" фирми. Така те увеличават печалбите си. Бизнесът и "религията" се оказват неразривно цяло.
Това е най-важният въпрос. Те се разделят на два вида - непосредствени цели на сектата и стратегическите цели на използващите сектата външни сили.
Сектата се стреми към следните непосредствени цели: Обхващане на максимален брой членове, съмишленици и симпатизанти от изброените по-горе категории хора. Набляга се на високопоставените, които за тях са най-важни. Изземване на паството на православната църква, привличане на децата и младежите, като се откъсват от православието, противопоставят се на родителите им, училището, църквата и държавата и се формират като послушници - на-важния резерв на сектите за бъдещето.
Създаване на здрави механизми на контрол на членовете на сектата. Уловените души се обработват и стягат в яка примка. Напускането на сектата става почти невъзможно. Изгражда се вътрешна йерархия, която е силно централизирана и не подлежи на коментар. Внедрява се сляпото подчинение на "пастора", безкритич- ността и послуша-нието. Хората се превръщат в психо-роботи. Те са стегнати в здравата мрежа на общите ритуали, "молитвени събрания", хорови четения и песнопения, разграфения до минути ден по указания на "пастора", ежедневните "изповеди" пред групата - средство за информиране на водача за дейността на жертвата и контрол на поведението му и редица други добре обмислени общи и индивидуални задачи изпълнявани като добре смазан механизъм. Особено важно за сектата е да разкъсат роднинските и семейните връзки на подопечните си.
През 1998г. в Пловдив се разиграва следната семейна трагедия. Младо семейство живее щастливо след три години брак и има едно дете. Съпругата е безработна, а мъжът работи в частна фирма на ненормиран работен ден за да ги издържа. Отделя малко време на семейството си поради характера на работата си. За нещастие съпругата му се подвежда по своя приятелка и влиза в местния събор на "Свидетели на Йехова". Тя опитва да привлече и съпруга си, но той просто няма време за това. За съжаление не подозира нищо лошо за сектата и дори счита, че е добре жена му да има занимание. Когато тя започва да прекалява и той вижда рязка промяна в нея се опитва да я отклони, но вече е късно. Тя започва непрекъснати да чете йеховистка литература, прекарва прекалено много време в сектата и обикаля по агитации, на практика зарязва семейството си. Скоро съпругът й вижда как тя се променя - обеднява дори речниковият и запас, тя непрекъснато повтаря някакви странни молитви и говори с думите на "пастора", които се свеждат до два-три подбрани пасажа от техни книги. Мъжът не може да води с нея нормален разговор, тя повтаря едно и също до втръсване. Придобива мътен поглед с някакво особено вътрешно озарение, като отнесена. Постоянно му повтаря, че е грешен и трябва да се покае и да я последва. На всички въпроси отговаря с думите " пасторът казва…" и цитира извадки от книгите им. Семейството се разпада. Опитите на родителите, нейните и на мъжа и да я вразумят са закъснели. Тя отклонява всички опити на мъжа й да се консултира със психолог, психиатър и особено с местния православен свещенник, за когото не иска й да чуе, защото бил "подставленик на сатаната". Тогава съпругът прави фатална грешка - ултимативно й поставя въпроса да избира между него и сектата. Тя веднага събира багажа си, взема детето и изчезва. Йеховистите й намират голямо жилище под наем, който те плащат, където започват да устройват сбирки и ритуали. Използват го и за склад на литература. Издържат нея и детето, но я превръщат в слугиня на сектата. Всички опити на съпруга й да я върне, с полиция и прокуратура се провалят, защото това се приема от закона за доброволна раздяла на семейната двойка. Накрая той се жалва на кмета на района. Кметът му предлага да направи единственото за което има право - да сезира прокуратурата с искане да я изпратят на принудително психиатрично лечение. Мъжът отказва, защото все пак обича жена си и не желае да я подлага на унижения, а резултатът е съмнителен. Така се разпада едно семейство, а сектата заробва още две души.
Институционализиране на сектата, чрез постигането на законова легитимност, обществена търпимост и утвърждаването й в обществения живот. Опити да се настанят в публичния живот, чрез открити проповеди и събрания, "християнски конференции" и други изяви с цел да предизвикват православието и държавните институции, обществения морал, като по този начин идентифицират враговете си, създават примиренчество в обществото и разкъсват социалната тъкан на нацията.
Външни форми на проявление - строеж на храмове, издаване на литература и вестници, публични прояви, сбирки на обществени места за набиране на нови последователи. Целта е обществото да свикне с тях и поне да не се противоспоставя на рушителната им дейност. Особено важна насока в дейността на сектите е сдобиването им с недвижима собственост - къщи, апартаменти и сгради. Действа се с подставени лица, на чието име са закупуват. Заблудени сектанти прехвърлят имотите си на сектата или посочени от нея лица. Насилствено се отнемат и имоти на членове на семействата на сектанти. Така се оказва, че те стават притежатели на огромни сградни фондове. Те се дават под наем за доходи, използват се за нелегални сбирки или складове за литература. В тях живеят "гости-проповедници" от чужбина или се използват за не толкова ясни цели. Много е известен включително и от медиите случаят в Пловдивският квартал Прослав. В първите години на демокрацията там се заселва йеховисткият "пастор" А.П. - германец. Той приема българско поданство и скоро се жени за българка. Тя веднага влиза в сектата и скоро се създава цяла йеховистка група. Там са въвлечени почти всичките й роднини освен баща й. В началото всичко е мирно и тихо, дори грижовният татко склонява на молбите на младото семейство и им приписва триетажната си къща. След време възниква конфликт на религиозна основа. Бащата остава православен и не влиза в сектата. Тъй като започва да критикува поведението на роднините си дъщеря му и зетят го изгонват принудително от дома. Човекът обжалва в съда, но губи делотто и с прокурорско постановление и полицаи багажът му е изхвърлен на улицата. Никой от децата и роднините му не проявява състрадание къ мего. Понастоящем живее в паянтова къщичка в двора на православната черква в квартала, дадена му от съжаление от местния свещенник. Бившия му дом става бастион на йеховистите.
Неутрализиране на противниците - лица и институции чрез дискредитация, медийна война, груба намеса на чужди правителства и "правозащитни организации" във вътрешните работи на страната, внедряване на агенти в съда, полицията, прокуратурата и православната църква и разлагането им отвътре.
Може би най-добра характеристика на целите и дейността им е дал Козма Презвитер: "Еретиците хулят богатите, учат своите да не се подчиняват на господарите си, ненавиждат царя. Ругаят старейшините, мислят, че са омразни на Бога ония, които работят на царя и заповядват на всеки роб да не работи на своя господар."
Под прикритието на псевдодемократичните лозунги за равноправие на религиите и "релиозна толерантност" сектите се опитват да насаждат разноезичие, разностилие и хаос в духовния живот. Ето какво казват те:
"Самоопределението предполага възможност за всички, повтарям за всички за самоволна смяна на местожителство и свобода на съвестта - за личен избор (без насилие или външна принуда) на убеждения в т.ч. и на религия. Последното може да се илюстрира житейски така: Всеки е в правото си сам без натиск отвън да решава в кой Бог ще вярва - Христос, Аллах или Шинто, какъв култ ще следва - православен, протестантски, сунитски и как ще го практикува: ще подскача с думите "Харе Кришна", ще стои на челна стойка, припявайки "Рам-рам" или с вдигнати ръце ще говори "небесни езици". (из статията "Разбираме ли смисъла на правото и демокрацията всъщност?" без автор, в-к "Християнски вести" бр 3/97г.)
Като пренебрегнем с аристократично пренебрежение смесването на смяната на местожителството със смяната на вярата (явно за сектантските водачи двете са равнозначни) ще се концентрираме на по-опасния и деликатен въпрос за равноправието на религиите. Гореописаното явно не отговаря на някои от възловите национални интереси.
Странно е защо "християнски" проповедници толкова държат на това другите религии - особено източните да имат последователи в България. Напротив логично и Богоугодно е християнството па макар и в тяхния вариант да доминира. Но ето те стават застъпници на нехристиянски култове, което отново доказва, че те са не толкова християни, колкото рушители на христовата вяра. За тях е важен религиозният хаос, а не победата на словото Божие в България. Този лелеян от сектантите религиозен хаос може да се сравни само с поучителната библейска история за строежа на Вавилонската кула. Когато Господ решава да спре работата на строителите на кулата той просто разбърква езиците им:
"И рече Господ : ето един народ са, и всички имат един език, а на’ какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят; Нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго. И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града (кулата) ( I книга Мойсеева, 11:6).
Излиза, че сектантите добре са изучили Библейския опит и отлично разбират, че единен в религиозно отношение народ е непревзимаем. Когато обаче част от него са шинтоисти или будисти, а друга евангелисти или кришнари, раздробеното цяло рухва и строежа на кулата тоест националната държава спира, а народа се разпилява. Затова сектантските апологети толкова настояват на "религиозната толерантност": "...Основна среда на всички права и свободи се явява свободата на вероизповеданията и религиозните култове". (Дж. Вайгел и К.Хил "Християнство и демокрация", в-к "Християнски вести" бр 2/1997г.) А нека си припомним Христовите думи за разделеното царство, което пропада. "Но той като им знаеше помислите, рече им: "Всяко царство разделено на части една една против друга, запустява и дом, разделен на части една против друга, пропада; "(Лука, 11:17) и особено: " Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, той разпилява." (Лука, 11:23) Сам Христос е дал ключа за национално-държавното единство, а някакви си псевдохристияни идват да извращават словото Божие и да вършат разрушителната си и антибългарска дейност.
Още по-показателни са въпросите формулирани на конференцията на представители на различни секти в България през лятото на 1997г. Такива конференции се провеждат периодично за "преглед на религиозните свободи" в дадена страна с участието на външни "мисионери" . Ето и част от формулираните от тях въпроси според статията "Преди искахме, сега можем ли?" (в-к "Християнски вести" бр 3/97г.), които са зададени риторично с подтекста, че тези "свободи" в България липсват. Без да се нуждаят от коментар, въпросите отлично показват насоките на дейноста на сектите у нас:
"...
21. Можем ли да участваме в парламента и да бъдем активни в политиката?
...
40. Можем ли открито да бъдем адвокати, съдии, прокурори, следователи?
...
42. Можем ли да провеждаме служения за военнослужещи?
43. Можем ли да провеждаме служения за учители?
...
53. Можем ли да провеждаме християнски младежки лагери?
54. Можем ли да провеждаме християнски студентски събрания?
55. Можем ли да изпращаме млади хора в християнски колежи и библейски университети в чужбина?
56.Можем ли свободно да обучаваме неделни учители и младежки ръководители?
..."
Като обобщение може да се каже, че сектите постигат следното:
1. Ликвидиране на традиционните църкви и религии - главно православието чрез отнемането на последователите им, публичното им дискредитиране и разрушаване на структурите им чрез намеса на държавната власт, медиите, органите на съда и прокуратурата, внедрени отвътре агенти. Пример делото на Христофор Събев, който сега живее в САЩ.
2. Разрушаването на жизненоважните функции и структури на държавата - отбранителната система (отказ от носене на оръжие и военна служба), полицията, образователната система, правосъдието, самата идея за държавност. Отказ от кръвопреливане и дискредитация на здравната система. Атака на самата идея за национална идентичност и българска държавност.
3. Ликвидация на българската нация, чрез отричане и дискредитация на православието, държавния авторитет, историческите традиции, националната култура и бит. Вменяване на чуството за вина, изостаналост, недемократичност, шовинизъм, расизъм и др. Натрапването на чужди разрушителни, политически, икономически, културни и религиозни модели и форми.
4. Разкъсване на социалната тъкан, като се съсипват семействата. Децата се противопоставят на родителите си, напускат домовете си и живеят в сектантските общности, където се подчиняват на чужда воля. Разбиването на семействата и изкуствено създаваните конфликти между поколенията е елегантен начин за деструкция на обществото.
Използващите сектата външни сили имат два вида цели непосредствени и стратегически. Непосредствените са:
Те са по маловажните и по-лесни за противодействие.
Стратегическите цели на сектите и техните покровители от чужбина включват:
Геополитическата цел да се омаломощи българската държава. Това ще попречи съгласно плановете на една известна суперсила на създаването на "Православна империя или ос " включваща Русия, Белорусия, Украйна, Румъния, Сърбия, България и Гърция. Ще затрудни създаването на обединена Европа, която на Балканите ще има постоянни източници на напрежение и конфликти - Босна , Албания, България, Македония, Гърция и Турция. Открива пътя за чуждо проникване на Балканите - САЩ са стъпили вече в Македония и Турция. България е единствената им пречка за създаването на стратегическия санитарен ислямски кордон Босна-Албания-Македония-България-Турция. България единствена с православието си пречи. Този кордон благоприятства постигането на горните две цели. Създава икономически и политически плацдарм за САЩ на Балканите.
На някого такива твърдения може да му се виждат пресилени. За да убедя неверниците от типа на Тома ще цитирам още одно сектантско "откровение", което в прав текст ни заплашва с втора Босна:
"Ето защо при инспирираната у България днес психоза (панически страх) от другомислещи иноверци е твърде необходимо да се предприеме широка просветно-образователна дейност по въпросите: какво е плурализъм, толерантност, свобода на съвестта, право и избор на религия. Всяко закъснение може да предизвика за децата и внуците ни горчиво наследство от криворазбраната демокрация и религиозна конфронтация, последвани от втора Босна на Балканите..." (из статията "Избор на религия" без автор, в-к "Християнски вести" бр 3/97г.).
Само ще напомня, че в православна България винаги е имало веротърпимост и към арменската и еврейската и католическата и униятската и протестантската религии. Точно това явно дразни някои геополитически стратези. Затова те неистово се стремят да внедрят нови агресивни и политизирани секти, чужди на българския дух, за да може с превърнатите в психороботи техни членове да разпалват конфликти и граждански войни на наша територия. Така, че изразът "втора Босна" нито е случаен, нито е неверен. Просто трябва да чуем предупреждението, докато не е станало късно.
Историята е показала, че всяка ерес е разрушителна и отваря път за чуждо религиозно и в крайна сметка държавно господство. Павликяни и манихеи векове водеха война с Византийската държава и църква. Пренесени в България под името богомили рушаха нашата държавност. Оттук заразата им плъзна във Влашко и Русия, Сърбия и Босна, Северна Италия и Южна Франция под името албигойци, катари и бугри. В Босна дори става официална религия. Точно това е много показателно, че православните страни България, Сърбия и Гърция, които бяха под турско робство запазиха вярата и народа си и след векове се освободиха и възстановиха държавите си, а еретическа богомилска Босна лесно премина към исляма и до момента не може да намери своята културна и историческа идентичност, а се превърна в поле на жестоки войни. Това доказва, че сектите и ересите са рушители и тяхната "вяра" е само промиване на мозъци, като подготвя почвата за други традиционни религии и рушат националните държави и в крайна сметка довеждат до чуждо робство и чужда държавност.
Най-важно за настоящето изложение са методите за борба със сектите. Битката не е загубена, тя дори не е започнала. Едва на осмата година българското общество започна да осъзнава какво всъщност става. Войната за запазване на свободата и независимостта на Родината тепърва предстои. Как ще се води тя?
Това не може да се казва в едно популярно изложение. Не бива да предупреждаваме враговете си.
"Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свинете, за да не го стъпчат с краката си, и като се обърнат, да ви разкъсат." (Лука, 7:6)
През !995г.бях избран за кмет на район "Южен" в град Пловдив. ВМРО тогава беше в коалиция със СДС. Към района има един обособен квартал Коматево в който три години поред сектата "Еммануил" строеше "храм" със италианския мрамор, алуминиевата дограма, теракотата в умивалните и всички други екстри. Да се чуди човек откъде безработния "пастор" Иван Несторов има тези пари. Беше ми казал веднъж, че Бог му ги дава чрез вярващите.
В Коматево живееха 6600 души сред които и православни и католици и протестанти. Всяко изповедание си имаше отделна черква и нямаха никакви верски проблеми. Но строежа на сектата ги възмути. През 1996 г. в квартала се беше самоубило едно 16 годишно момиче, под влияние на някаква секта. Така и не се установи коя. След известно време вестник "Пловдивски новини" съобщи, че кмета на града Спас Гърневски е дал регистрация на "Еммануил" като ги е вписал в регистъра като клон на "Обединени Божии Църкви". Тази капка преля чашата и жителите направиха граждански бунт. Те организираха протестно събрание в читалището, започнаха да събират подписка срещу регистрацията. Православният свещенник на квартала вървеше в челните редици на протестите, организираше подписката и призова паството си да подкрепи кмета си в битката за православната вяра.Създадоха граждански комитет за борба със сектата. Той направи среща с кмета на града и го принуди да отидат заедно до София в Дирекцията по вероизповеданията. За 4 часа регистрацията на Пловдивския клон на "Обединени Божии Църкви" беше заличена.
От своя страна като районен кмет разпоредих проверка на законността на строежа и констатирахме редица груби нарушения. На втори септември 1996г. се появих с четири коли на кметството и взети на заем от ВМРО и 12 души инспектори и полицаи. Дойдоха и двадесетина млади момчета от ВМРО за морална подкрепа на акцията (тогава бях председател на Регионалния комитет и ВМРО и организацията твърдо застана зад действията ми.) Под одобрителните възгласи на хиляда коматевци и маса журналисти демонстративно запечатахме сградата. Тържественото откриване на "храма" на 15 септември се провали. Датата за откриването не беше избрана случайно. Тогава започваше учебната година, а сградата беше построена точно срещу училището. Двамата германски "пастори" дошли за откриването се видяха в небрано лозе. Полицаите ги хванаха в нарушение на закона за пребиваване на чужденците и ги натовариха на обратния влак. Получихме огромна подкрепа от пресата, радиото и телевизията. Пловдивчани ликуваха. Само така нареченият "Хелзинкски комитет" охули персонално мен като "гонител" и "мракобесник". Вписаха скромното ми име в международни доклади. Отговорих, им че изпълнявам християнския си и служебен дълг. След една година, точно на 9 септември 1997г. конфискувах сградата в полза на община Пловдив съгласно закона заради строителни нарушения. Иван Несторов обжалва заповедта за конфискация и спечели делото в съда. Върнаха му сградата, но пък съдът призна, че е строена незаконно и тя остана запечатана. След още една година той ми написа в писмо, че се отказва от всякаква дейност в Коматево и ще продаде сградата на пазарна цена на човек, който аз му посоча. Тоест на православен, който ще я използва като магазин, или дискотека или хотел, но не и като капан за наивни детски души. Оттогава в квартала няма структура на сектата. Коматевци се успокоиха, а съюзът между народ, църква, администрация и медии показа, че националните интереси винаги могат да се защитят, ако се действа съгласувано.
Александър Долев
www.Pravoslavieto.com