В началото на декември 1998 г. се проведе Осмата асамблея на Световния съвет на църквите в Хараре. Ако някому хрумне да направи допитване по улиците, едва ли 1 от 100 минувачи ще знае за събитието и за това, което се е разисквало на него. Българските, а и западните медии, мълчаха като риби. Хараре влезе неотдавна в новините, само когато бившият президент на Зимбабве Канаан Банана, който е методистки пастор, беше обвинен в педерастия. Последната асамблея на ССЦ преди Хараре се състоя в Канбера през 1991 г. и на нея избухнаха скандали.
Мнозина се интересуват какво се крие зад понятието "икуменизъм" и какви цели си поставя Световният съвет на църквите. "Икуменизъм" произхожда от гръцкото съществително "икумени", което означава "населявана земя", "вселена". Оттук "икуменически" означава "вселенски". От своето основаване досега Православната църква се нарича "икуменики", т.е. "вселенска".
Икуменизмът като модерно движение има съвсем различен характер. Този термин е въведен в употреба за първи път от масона Джон Мот на Международния мисионерски съвет, свикан през 1910 г. Икуменизмът си поставя за задача да обедини различните християнски изповедания, като преодолее изкуствено различията им. Такъв е естественият стремеж на вече хилядите протестантски секти, всяка от които се смята за по-вярна на Евангелието от останалите. Световният съвет на църквите е основан през 1948 г. в Амстердам, а днес седалището му е в Женева. Римокатолическата църква и досега не е член на икуменическото движение. Папа Пий ХI през 1928 г. издаде енцикликата "Mortalium Animos", с която заклейми опитите за възсъединение на църквите. На асамблеята в Ню Делхи (1961 г.) и на всички следващи римокатолиците обаче изпратиха официални наблюдатели. Водещият римокатолическата делегация в Хараре - епископът на Абърдийн в Шотландия Марио Конти - заяви, че ако неговата църква стане пълноправен член на ССЦ, при пропорционално представителство тя ще превърне организацията в свой рупор. Според Конти подобно членство при отсъствие на православните само би засилило центробежните, разколнически тенденции в самото римокатоличество.
Какво е отношението на православните църкви към икуменическото движение?
През 1948 г. в Москва е свикано всеправославно съвещание, на което икуменизмът е заклеймен като ерес. Минават само 13 години и положението се обръща на 180 градуса. Под политически натиск църквите в комунистическите страни масово влизат в Световния съвет на църквите през 1961 г. Годината не е случайна, защото тогава започва разпадането на колониалната система. Десетилетия икуменистите получават вноски и дарения от Източна Европа и ги прехвърлят в развиващите се страни, за да финансират т.нар. освободителни движения. По този начин те допринасят за засилване на тероризма по света. През последните години икуменическото движение започна да придобива фарсови, карикатурни черти. Протестантите, които влизат в него, в разрез с вярата и традицията, вече ръкополагат жени и хомосексуалисти, а по време на асамблеите издигат тотеми, правят жертвоприношения, призовават духове и измислени божества. По този начин икуменистите губят вече облика си на християни. Ето защо Йерусалимската, Грузинската и Българската патриаршия официално напуснаха Световния съвет на църквите. По всяка вероятност същото ще направят скоро и останалите православни църкви.
В същото време ние не трябва да се възгордяваме като старостилците и да мразим другите вероизповедания, а да използваме всеки случай, за да ги запознаем с вечните истини на Православието. Английският журналист Уйлям Делримпъл, вярващ християнин, посети древните центрове на източните църкви и издаде пътеписа "От Светата планина. Пътуване в сянката на Византия" (изд. "Харпър-Колинс", 1998 г.). В манастира "Св. Сава Освещени" до Мъртво море той разговаря с отец Теофан, чието послушание е да настанява гостите. Монахът го уверява, че папата не само е антихрист, но "всяка сутрин се кланя на дявола във формата на гола жена с козя глава". Когато журналистът му казва, че е римокатолик, Теофан го предупреждава, че ако не стане православен, ще отиде право в ада.
Делримпъл не коментира казаното от калугера, но му прави снимка, поместена в книгата. На нея Теофан изглежда съвсем нормален. Разбира се, твърдението, че все по-болният и все по-консервативен папа е шеф на сатанистите по света, граничи с маниакалността. Тъжното е, че именно такива фанатици внушават у мнозина инославни погрешна и изкривена представа за Православието и православните. Те имат "ревност за Бога, ала не по разум" (Рим.10:2).
Архимандрит д-р Павел Стефанов
Вестник "Духовен дом", брой трети, март 1999 година
www.Pravoslavieto.com