Църквата на адвентистите от седмия ден е считана за особено фанатичен култ. По същество тя е християнска от протестантски тип. Възникнала е през втората половина на ХIХ в. в САЩ и признава единствено каноничната стойност на Библията. Малко от съвременниците ни знаят за нея повече от това, че привържениците й почитат съботите, а не неделите.
Според последователите на култа всеки, който почита неделята, ще бъде убит от Бога. Църквата им е известна у нас като съботянска и е основана през
1891 г.
Николай Генов
Корените на това вероизповедание започват от американския проповедник
Уилям Милър (William Miller, 1782-1849) - баптист, който предрекъл, че Второто пришествие ще бъде между 21 март 1843 и 21 март 1844 г. Последователите на
Милър проповядвали активно advent-а или идеята за повторното завръщане на Христос. Заради това ги нарекли адвентисти. Обединени в църквата си, те популяризирали ангелското
послание, че Исус трябва да бъде приет като личен спасител и всички да се подготвят за срещата си с него. Милъровото адвентистко движение се разделило на няколко независими
течения: адвентисти евангелисти, адвентисти християни, адвентисти от седмия ден, Църква на Бога, Съюз на живот и връщане, които се различават главно по схващането за живота след
смъртта. За едни съзнанието продължава да живее след отделянето от тялото и от него отново ще израсне човек, за други мъртвите остават в безсъзнание до Страшния съд, когато слабите
и грешниците ще бъдат унищожени. Според трети те няма да бъдат възкресени или унищожени, но ще останат завинаги спящи.
През 1843 г. Хайръм Едсън (Hiram Edson) почувствал, че
получил духовно откровение.
Според него Уилям Милър сбъркал светилището, където трябвало да се появи Спасителят. То нямало да бъде на земята, а на небето. И вместо да дойде от небесата да почисти светилището на земята през 1844 г., Христос първо отишъл да почисти небесния свят.
Група адвентисти, повлияни от Джоузеф Бейтс (Joseph Bates, 1792-1872),
през 1846 г. пък издали памфлет, в който настоявали християните да спазват еврейския сабат - събота, вместо да почитат неделята. Тя трябвало да бъде и
почивният ден, в който не бивало да се работи нищо. Затова и до днес адвентистите са наричани по-често съботяни. Те фанатично вярват, че когато приключил работата си около
създаването на света, Бог дал сабата като ден за празнуване и почивка. Седмият ден е за да напомня за Бог - едновременно създател и спасител. Памфлетът на
Бейтс подхранил антикатолическото движение на адвентистите, като католиците били обвинени, че са променили деня от събота на неделя.
Двете идеи - за влизането на Христос в небесното светилище и за поддържането на еврейския
сабат, били комбинирани от Елън Уайт (Ellen G. White, 1827-1915) от Калифорния, която твърдяла, че е имала
много видения, подкрепящи тази доктрина. Заедно с Хайръм Едсън и Джоузеф Бейтс тя формирала деноминацията на адвентистите, която официално получила днешното си име - Църквата на
адвентистите от седмия ден, през 1860 година.
Уайт се прочула като пророчица. За адвентистите написаното от нея е равносилно на закон. През живота си Елън Уайт успяла да напише над 50 книги не само по въпросите на вярата, но и за здравето, образованието, финансите...
За най-важни сред произведенията й се считат "Желанието на поколенията" и "Великото противопоставяне". Те са издавани непрекъснато, често пъти под други имена, или пък със съзнателно пропуснато име на авторката, за да се заблудят хората, че не им се предоставя литература на адвентистите, за които се чували не особено ласкави отзиви. Много евангелиски лидери водели не особено коректна пропаганда срещу адвентистите, че не са християни.
Самата Адвентистка църква (която в последно време по езиковедски съображения беше наречена адвентна) приема обаче много католически доктрини, включително за Светата троица, за божествеността на Христос, за раждането му от девица, за изкуплението, за второто пришествие...
Привържениците й вярват в първичния грях и отхвърлят общите евангелиски постулати, че човек не може да изгуби спасението, каквото и да направи през живота си. Смята се обаче, че те имат и много фалшиви и объркани доктрини. Сред тях са твърденията, че католическата църква е вавилонска блудница, папата е антихрист, в последните дни почитането на неделята ще бъде "животински белег".
Лансира се идеята за бъдещо хилядолетие, когато дяволът ще броди по земята, а християните ще бъдат с Христос на небето. Адвентистите се считат и за есхатологично учение. Най-крайните твърдят, че второто пришествие ще бъде предшествано от период, когато папството ще наложи със сила почитането на неделята от целия свят. Всеки, който не приеме това, ще бъде убит, но и всеки, който приеме това, ще бъде унищожен от самия Бог.
Днес адвентистката църква работи в 209 страни с 46 740 църкви и 11 млн. последователи, които говорят на 310 езика. От тях само в САЩ са около 800 000. В нашата страна адвентистите са 7300 в 100 селища. За първи път в България (Североизточна Добруджа) идеите на адвентизма са донесени от заселили се германски адвентисти, дошли от Кримския полуостров през 1891 г. Пет години по-късно в Русе е покръстен българският евреин Яков Гринберг, станал първият нашенски адвентист. Адвентистите имат една от най-големите образователни системи в света. Те поддържат глобална информационна мрежа, която включва сателитни програми, телевизия, радио (включително в България), печат и Интернет. Техните университети се славят с модерна апаратура и разполагат с много средства. Адвентистката църква помага на нуждаещи се чрез своите агенции за развитие и помощ. В доста страни се подпомагат онеправдани, бедни и инвалиди. Организират се младежки лагери, проекти за обслужване на населението.
Адвентистите са силни антикатолици и могат да бъдат много враждебни към католическата църква. Те очакват скорошното завръщане на Христос, както са обявили пророците, и както самият той е обещал, но не уточняват кога ще стане това. Според самата Елън Уайт папството е звярът със седем глави в морето, споменат в Откровение.
Повечето адвентисти са пълни вегетарианци, избягват земните забавления (игра на карти, танцуване, пушене, пиене, четене на нерелигиозни книги, слушане на нерелигиозна музика, гледане на филми и нерелигиозна телевизия и мн. др.).
Мнозина адвентисти твърдо вярват, че душата спи между смъртта и възкресението, и в последния ден слабите и грешните по-скоро ще изчезнат завинаги, отколкото да останат завинаги
проклети. Често пъти тяхната проповед на ценностите им не е лишена от психологическа агресия. Срещу тях има доста сериозни обвинения, че, налагайки собствените си идеи и вярвания,
често пъти са ставали причина за разбити семейства, развалени бракове или стари приятелства.
Вестник "Стандарт",
25 Март 2002 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com