|
Сред десетките православни храмове в Несебър църквата "Св. Възнесение Христово" единствена е издигната по време на турското робство.
Съгласно изискванията на турците, архитектурно тя по нищо не се отличавала от другите сгради. Била скромна по размери (ок. 12x6 метра) еднокорабна сграда с една апсида. Построена е през 1609 г. от камък и кал, с дървен покрив без камбанария и купол, с малки прозорчета (мазгали); източната й фасада била наполовина вкопана в земята.
Църквата
"Св. Възнесение" ("Св. Спас") в Несебър.
Изглед от северозапад. Източник: ald-bg.narod.ru
Скромният на вид храм несебърските зографи изрисували почти изцяло със стенописи - реставрирани и сравнително добре запазени до днес.
Възпоменателен надпис над южната врата на храма гласи:
"През архийерействуването на всесветия митрополит на пресветата митрополия Месемврия господин Киприян и през свещенослужителството на пренабожния всред свещениците господин Агапий, свещенник и сакеларий, бе изписан този божествен храм на пресветата господарка наша, Богородица и вседева Мария, наречена на името на Възнесение, чрез разходите на ….. преблагороден началник господин Теодокий Кападука за полза и душевно спасение на собствената му душа и за утешение на благочестивите и христолюбиви спомагателни мъже и жени... 1609."
В църквата дълги години е била съхранявана надгробната плоча на византийската принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина, погребана след смъртта си в църквата "Св. София" (Старата митрополия).
Опасявайки се, че турците ще я използват за строеж, архиепископът преместил плочата в църквата "Св. Възнесение". По-късно плочата е преместена в Археологическия музей на Несебър. Надписът върху плочата гласи: "Упокои се рабиня божия Матаиса Кантакузина Палеологина в година 1441, месец ноември, индикт V".
В храмовата абсида е изписана сцената: "Богородица ширшая небес с Младенеца".
Стенописи в
олтара на църквата "Свето Възнесение" в Несебър
Стените на храма са изписани с евангелски сцени и ликове на светии на два пояса.
На южната стена са изобразени Кръщението и Преображението Господне, Възкресяването на тридневния Лазар, Тържественото влизане на Господ Иисус Христос в Йерусалим и сцената в която Той измива краката на учениците Си по време на Тайната вечеря на Велики четвъртък.
Под този пояс са изобразени в цял ръст свети Спиридон и свети Йоан Кръстител, светите равноапостоли Константин и Елена, Христос Емануил, св. Анастасия, св. великомъченица Екатерина, св. Матрона и св. Марина.
Кръщение Господне, Спас Неръкотворни.
Стенописи от храма "Св. Възнесение" в Несебър.
Вход
Господен в Йерусалим. Умиване на краката на Велики четвъртък. Св. Анастасия,
св. великомъченица Екатерина, св. Матрона и
св. Марина.
Стенописи от храма "Св. Възнесение" в Несебър.
Виж също: Св. великомъченица Анастасия († 290, 22 декември), Св. мъченица Атанасия и дъщерите й Теоктиста, Теодотия и Евдоксия († 311, 28 юни), Св. преподобномъченица Анастасия Римлянка (III век, 29 октомври)
Възнесение Господне.
Стенопис от храма "Св. Възнесение Христово" в Несебър.
На северната страна на горния ред са запазени сцените Възкресение Христово, Тома Неверни, Възнесение Господне и Слизане на Светия Дух над апостолите, Успение Богородично, Рождество Богородично, Въведение Богородично и св. Антоний.
На долния пояс са изобразени св. апостол Яков, брат Господен, св. великомъченик Мина, св. Евстатий, св. мъченик Нестор, св. Артемий, св. Прокопий, свв. великомъченици Теодор Тирон и Теодор Стратилат, св. Архангел Михаил.
Възкресение Христово, Тома
Неверни, Възнесение Господне и Слизане на Светия Дух над апостолите. В долния пояс са изобразени
св. апостол Яков, брат Господен, св. великомъченик Мина,
св. Евстатий, св. мъченик Нестор, св. Артемий, св. Прокопий, свв.
великомъченици Теодор Тирон и Теодор Стратилат.
Св. Архангел
Михаил.
Стенописи от храма "Св. Възнесение" в Несебър.
Фотографиите са заети от сайта на Национална комисия за ЮНЕСКО.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com