За новия и стария стил

Архиепископ Серафим (Соболев)
Архиеп. Серафим (Соболев)
(1881 — 1950)

Доклад, произнесен от Архиепископ Серафим (Соболев) на Московското Всеправославно Съвещание през 1948 г. Поместен тук със съкращения.

Един от учените - изследователи на въпроса за новия и стария стил, редовният член на Руското астрономическо общество Е. Предтеченски казва, че едва от епохата на Възраждането насам на Запад са започнали да се занимават между другите научни въпроси и с пасхалните изчисления. "За нещастие - продължава той, - едва разбрали устройството на Александрийския канон, и то може би съвсем не както трябва, западните пасхалисти твърде скоро пожелали да станат реформатори и самонадеяно се заловили да преправят този прекрасно изпълнен труд." По думите на Предтеченски, "ако епохата на Възраждането беше започнала едновременно както на Запад, така и в древния Изток на Европа, ако нещастните обстоятелства не бяха унищожили до край образоваността в древните християнски църкви на Византия..., ако александрийските традиции и образоваността на първите векове не бяха прекъснати на Изток, то едва ли щеше да бъде възможно преобразованието, извършено от папа Григорий XIII." [Е. Предтеченский. Церковное времяизчисление и критический обзор существующих правил определения Пасхи, СПб, 1892, стр. 4-5.]

Към тези думи на Предтеченски следва да добавим, че извършването на календарната реформа от папа Григорий XIII се дължало не само на липсата на необходимото разбиране и усвояване от западните пасхалисти на Александрийския канон с неговите пасхални изчисления и на западането на научността на Изток, но най-вече на тяхното неверие в св. Църква и по-точно на неверието им в това, че в нея живее и действува Светия Дух - изворът на всяка истина. Ако Римокатолическата църква би имала тази вяра, то тя, в лицето на папата и на своите учени - пасхалисти, не би започнала да подхвърля на изменение каноническите правила, положени в основата на нашата старостилна Пасхалия, чрез която Светият Дух е изразил една истина, неподлежаща на изменение. Имаме предвид преди всичко 7-то апостолско правило: "Ако епископ, презвитер или дякон празнува светия ден на Пасхата преди пролетното равноденствие заедно с юдеите, да бъде низвергнат от свещения чин." (Преводът на Апостолските правила и на правилата на Вселенските и Поместните събори навсякъде е направен според славянския текст, публикуван в двутомника "Правилата на св. Православна Църква съ тълкованията имъ", С., 1912 г. - бел. ред.]

За същото се отнася и първото правило на Антиохийския събор, което гласи:

"Всички, които дръзват да нарушават постановлението на светия велик Събор, станал в Никея в присъствието на преблагочестивия и боголюбезен цар Константин относно празника на спасителната Пасха, да бъдат отлъчени от общение и изключени от Църквата, ако продължават упорито да се противят на доброто постановление. Това се отнася за миряните. Ако пък някой от предстоятелите на Църквата, епископ, презвитер или дякон, след настоящото решение дръзне, за развращаване на хората и за смущение на Църквата, да се отдели и заедно с юдеите да празнува Пасхата, такъв св. Събор отсега още * осъжда да бъде чужд на Църквата, понеже е станал причина не само за своя грях, но и за разстройване и развращаване на мнозина. И не само тях Съборът изключва от свещенослужение, но и всички, които дръзнат да бъдат в общение с тях след тяхното низвергване от свещенство. При това низвергнатите се лишават и от онази външна чест, която им принадлежи по светото правило и по Божието свещенство."

[Относно този въпрос предлагаме извадка от студията на Людмила Перепьолкина "Юлианский календарь 1000-летняя икона времени на Руси", публикувана в "Православный путь" (Церковно-богословско-философский ежегодник за 1988 г., Джорданвиллъ, Н.I., 1989, стр. 138):

"Такава строга присъда, предвиждаща отлъчване от Църквата без предварително разглеждане на извършеното нарушение от местната църковна власт, се среща изключително рядко в каноните. Това свидетелствува за категоричността на решението (ороса) на Никейския Събор относно времето на празнуването на Св. Пасха - никога "заедно с юдеите".

Самият израз "да не се празнува Пасхата заедно с юдеите", въпреки голословните твърдения на някои съвременни богослови-модернисти, не се отнася за начина на празнуване, а изключително - за времето на празнуване." - бел. ред].

Приведеното от нас правило на Антиохийския събор е особено знаменателно за това, че то не само забранява да се празнува Пасхата заедно с юдеите, но посочва, че такова запрещение е било установено и с решение на I Вселенски Събор. Наистина, това съборно решение не е стигнало до нас, но за неговото съдържание се говори в известното послание на император Константин Велики до всички епископи, които не са присъствували на I Вселенски Събор в Никея...

Към тези канонически постановления на Православната Църква следва да добавим и 7-то правило на II Вселенски Събор, както и сродното с него 95-то правило на Трулския събор, определящи как трябва да се приемат еретиците в Православната Църква.

"Онези от еретиците - се казва в последното, - които се присъединяват към Православната Църква и към дела на спасяваните, приемаме по следния ред и чин: ариани, македоняни, новатиани..., четиринадесетници или тетрадити и аполинарияни, след като заявят писмено и прокълнат всяка ерес, която учи другояче, а не както св. Божия, Вселенска и Апостолска Църква, приемаме запечатвайки ги, т. е. като помазваме със св. миро най-напред челото, после очите, ноздрите, устата и ушите и, полагайки върху им печата, произнасяме думите: "Печать дара Духа Святаго."

Както се вижда от това правило, четиринадесетниците, т. е. онези християни, които са празнували Пасхата заедно с юдеите на 14 нисан, направо се наричат еретици и се поставят наравно с арианите и други големи еретици. Поради това, в случай на покаяние от тяхна страна, те се приемат в лоното на Църквата чрез помазване с миро.

Ето докъде води отстъплението от каноническите правила относно времето на празнуване на Св. Пасха. От посочените по-долу постановления на Св. Православна Църква се вижда ясно, че ние трябва свято да ги пазим, без да променяме нищо в тях. Затова 21 правило на Гангрския събор гласи:

"... всичко в Църквата да се извършва според Божествените писания и апостолските предания."

А във Второто правило на VI Вселенски Събор се казва:

"И никому да не бъде позволено гореозначените правила (на Апостолите, Вселенските и поместни събори и на св. Отци) да променя или да отменя, или пък вместо предложените правила да приема други, с подправени надписи, съставени от някои хора, които са дръзнали да търгуват с истината..."

Също такова твърдо и неизменно спазване на каноническите постановления ни заповядва и VII Вселенски Събор в своето I правило, което гласи:

"...с наслада приемаме Божествените правила и всецяло и непоколебимо пазим установеното от тези правила, изложени от всехвалните Апостоли - свещенни тръби на Духа, от шестте свети Вселенски Събора, от поместно събралите се за издаване на такива заповеди (събори) и от светите наши Отци. Защото всички те, просветени от един и същи Дух, са узаконили полезното. И които те предават на анатема, тях и ние анатемосваме, които предават на низвергване, тях и ние низвергваме, които на отлъчване, тях и ние отлъчваме..."

От всички приведени от нас канонически правила се вижда ясно и това, в какъв тежък грях са изпаднали католиците, потъпквайки св. канони, които ни забраняват да празнуваме нашата Пасха едновременно с юдейската. Това е грях на хула против Св. Дух, който не ще бъде простен от Бога нито в сегашния, нито в бъдещия живот. Нали чрез св. канони говори Сам Бог Дух Свети, тъй като каноническите постановления на Вселенските Събори, както и догматическите, са били произнасяни съгласно думите на Св. Писание: "Изволися Духу Святому и нам" (Деян. 15,28). И не за това Божественият Дух заедно със св.Апостоли, Вселенските Събори и св. Отци е установил каноническите истини, за да ги поправяме и отменяме след това като несъвършени и погрешни. Такова отношение към св. канони е напълно недопустимо и кощунствено.

Точно така греши Римокатолическата църква, която, нарушавайки и потъпквайки каноническите правила е празнувала Пасхата едновременно с юдеите през през 1805,1825,1853, 1854...1903, 1923, 1927 и много други години. [Православный Собеседникъ". Ч. I. 1859, с. 165; "Православная Богословская Энциклопедiя". Т. VIII. СПб., 1906, с. 880].

Но това не е всичко. Новият стил заставя Римокатолическата църква да отиде дори против светото Евангелие, чрез нарушаване хода на евангелската история. От Евангелието се вижда, че християнската Пасха се е извършила след юдейската. Но при новата Пасхалия у римокатолиците се случват не само години, когато тяхната Пасха съвпада с юдейската, но и години, в които тя се извършва преди нея, както това е станало през 1839, 1840, 1842, 1843, 1845, 1849, 1850, 1856, 1891, 1894 г. и мн. други.* През 1921 г. еврейската пасха беше на 10 април, докато римокатолическата бе отпразнувана на 11 март, т. е. почти цял месец по-рано от нея. [*Православный Собеседникъ". Ч. I. 1859, с. 165; "Православная Богословская Энциклопедiя". Т. VIII. СПб., 1906, с. 880].

Но ако по силата на каноническите основания, приемането на новия стил в цялата му пълнота е недопустимо за нас, то също толкова недопустимо за православните християни е и приемането на новия стил в неговата компромисна форма. Тази компромисна форма се практикува в наше време от някои Поместни Православни църкви и се състои в това, че Пасхата у тях се празнува по старата, православната пасхалия, а всички празници с постоянна дата - тъй наречените неподвижни празници, се чествуват по новия стил. Но такъв смесен календар също не може да бъде приет от православните, защото води до нарушаване на други църковни постановления, залегнали в църковния Устав *, които ние трябва свято и неизменно да спазваме, за да не изпаднем в непослушание към нашата Майка - Църквата. Новостилците грешат тъкмо с такова непослушание. Ние говорим така, имайки предвид извършваните от тях нарушения на църковния Устав относно неподвижните празници.

[* Устав (гр. typikon - Типикон) - църковно-богослужебна книга с древен произход, в която е изложен редът на църковното богослужение. Най-древният известен църковно-богослужебен устав е йерусалимският. Той отразява богослужебния живот на палестинските монастири от епохата на техния най-голям разцвет (IV - VI в.). Изготвянето му е свързано с името на преп. Сава Освещени († 532 г.), който не е съставил, а само е събрал и предал установената по негово време богослужебна традиция на Църквата - бел. ред].

Църквата е постановила в своя Типикон определени времеви граници, в рамките на които се празнуват неподвижните празници, попадащи в периода на светата Четиридесетница. Така например, празникът "Първо и второ намиране главата на св. Йоан Предтеча" според Типикона може да се случи от срядата на неделя Месопустна (най-ранната граница) до вторника на четвъртата седмица от Великия пост (най-късната граница) [Типиконъ. М., 1859, л. 187 об.]. Но тези положени граници се унищожават от новостилците, тъй като те празнуват всички неподвижни празници 13 дни по-рано. Същото може да се каже и за празника Благовещение (25 март ст. ст.). Според изискванията на Устава Благовещение попада в периода от четвъртъка на третата седмица на Великия пост до срядата на Светлата седмица [Пак там, л. 202 об.]. Но с въвеждането на новия стил празнуването на Благовещение може да започне от петъка на първата седмица от Великия пост и да стигне само до четвъртъка на шестата седмица.

С това обаче не се изчерпва грехът на новостилците по отношение изискванията на Църквата и на нейния Устав. Отрицателното отношение към посочените в него граници на времепразнуване въвлича новостилците в по-нататъшни нарушения при чествуването на големи църковни празници, въвлича ги в по-нататъшно нарушение на Типикона. Църквата е предвидила съвпадането на един или друг от големите неподвижни празници със съответни подвижни празници, а също така и с едни или други дни на Великия пост. За всички тези случаи на съвпадения тя е постановила свой точен богослужебен ред. Но с унищожаването на дадените граници, новостилците естествено унищожават и този установен от Православната Църква порядък. По тази причина при новостилците никога вече не може да има съединение на празника Благовещение с дните на Страстната седмица, а също така не може да има Кирио-Пасха - съвпадение на Благовещение с празника Пасха, с което явно се нарушава църковният Устав.

Но възмутителното нарушаване на Устава от страна на новостилците особено силно се проявява в отношението им към празника на светите първовърховни апостоли Петър и Павел. Светата Църква толкова почита тези велики апостоли, че е определила техният празник (29 юни ст. ст.) да бъде предшествуван от пост, който продължава от 8 до 42 дни. Обаче с въвеждането на новия стил този пост, въпреки изискванията на Устава, бива винаги съкращаван. А когато Пасха се празнува в периода от 20 до 25 април включително (ст. ст.), Петровият пост съвсем се унищожава: за него не остава време.

Някои могат да кажат, че нарушаването на Типикона не представлява тежък грях, защото в него няма отстъпление от догматите. Но нали и в думите на Христа: Ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар (Мат. 18:17), не се говори конкретно за нарушаване на едни или други догматически истини на нашата вяра. Въпреки това, както свидетелствуват тези Божествени слова, ако някой от нас не окаже послушание на Църквата, отсича се от нея и попада в числото на тежко съгрешилите, защото в дадения случай му се налага (съгласно Мат. 18:17) най-строгото наказание - отлъчване от Църквата. При това, чрез своето пренебрежение към църковния Устав, новостилците извършват своя грях на непослушание към Църквата открито, съзнателно и дръзко.

От гледна точка на православната вяра такова пренебрежително отношение на чедата на светата Църква към Типикона е недопустимо, както е недопустимо и отстъплението от догматите и каноните. И това е понятно. Защото както пренебрегването на догматическите и каноническите определения води до отстъпление от Православието, така и посоченото пренебрегване на Типикона води до такова отстъпление. Та нали Типиконът е за нас свещен закон, който ни ръководи по пътя на православното богоугождение чрез богослужения, празници и пости. Типиконът е свята книга, свързана с името на дивния съсъд на Божията благодат преп. Сава Освещени, и приета от Православната Църква като една от основоположните ù книги. Типиконът не е нищо друго освен гласът на нашата Майка - Църквата. И към този глас ние трябва да се отнасяме не с пренебрежение, а с безусловно и неизменно послушание, ако желаем да бъдем верни и предани на светата Църква и на всички нейни православни постановления.

Какъв е резултатът от нарушенията срещу тази свещена книга, които се извършват чрез въвеждането на новия стил? Ако решим да приемем последния и постановим нови времена за нашите празници, пости и богослужения, то със самия този факт ние все едно ще засвидетелствуваме, че новият стил правилно показва църковното времеизчисление, а Типиконът - неправилно. И ще сторим това, след като добре знаем, че Типиконът е създаден от Православната Църква, Църквата, в която като в богата съкровищница апостолите са вложили всичко, което принадлежи на истината; ще сторим това, след като добре ни е известно, че посочените нарушения на Устава произхождат от римокатолиците, потънали в тъмнината на всякакви ереси и заблуждения! Новият стил, като рожба на римокатолицизма и като противоцърковно явление, не може да донесе нищо друго на Православната Църква освен смутове. Така е бил изтълкуван той още от самото начало на появяването му от неговите първи противници - Константинополския патриарх йеремия II и свикания от него през 1583 г. поместен Константинополски събор. Но и до днес новият стил продължава да бъде такова разложително начало и твърде вредна за живота на Православните църкви римокатолическа пропаганда. Затова приемането му от нас, против волята на светата Църква, та макар и в компромисната му форма, може да ни доведе само до това - сами да съдействуваме за възникването в нашия църковен живот на смутове и неуредици, чрез което със собствените си ръце ще разрушаваме авторитета на светата Православна Църква.

Следователно ние ще застанем на пътя на тежкия грях на непослушание към Църквата, както в случай, че приемем изцяло новия стил чрез отхвърляне на светите канони, така и ако частично приемем новия стил - при смесен календар, чрез отхвърляне изискванията на Типикона.

Оттук става ясно защо Православната Църква така решително и ревностно се е противопоставяла на това противоцърковно нововъведение от самото начало на календарната реформа до най-ново време. Веднага щом папа Григорий XIII въвел новия стил, още през същата 1582 г., Вселенският патриарх йеремия II заедно със своя Синод, осъдил новото римско времеизчисление, като противно на преданието на Православната Църква. През следващата, 1583 г. патриарх йеремия, с участието на Александрийския патриарх Силвестър и на йерусалимския патриарх Софроний VI, свикал църковен събор, който осъдил въвеждането на григорианския календар от Римската църква като нещо противно на каноните на цялата Вселенска Църква и нарушаващо постановлението на Първия Вселенски събор относно изчисляването деня на светата Пасха. Този събор, в своето постановление - Сигилион [Официален синодален декрет със законодателен характер, носещ патриаршеския печат] от 20 ноември 1583 г., призовава православните твърдо и неизменно, дори до проливане на кръвта си, да се придържат към православния месецослов и юлианската Пасхалия и налага на всички нарушители на това постановление анатема - отлъчване от Православната Църква. За това свое решение Константинополският събор съобщил на всички Източни църкви, на Московския митрополит Дионисий, на Църквата на Йонийските острови, на прочутия поборник на Православието в Западна Русия - княз Константин Острожки, на венецианския дож Н. Дапонте и на папа Григорий XIII, виновникът за църковния смут.

Напълно отрицателно към въвеждането на новия стил са се отнасяли и през следващите столетия Вселенските патриарси заедно с цялата съборна Църква. Например Константинополският патриарх Калиник XI, ведно с Антиохийския патриарх Атанасий (1686-1728), свидетелствува, че празнуването на Пасхата заедно с римокатолиците, отричането от установените правила на Православната Църква относно постите и приемането на устава на Римската църква представлява измяна на Православието и отстъпление от светоотеческите завети, гибелно за чедата на Православната Църква; затова всеки християнин е длъжен да празнува Пасхата и свързаните с нея празнични дни и църковни времена съгласно с практиката на Православния Изток, а не на инославния Запад, чужд нам по вяра.

Вселенският патриарх Кирил V в своето Окръжно послание от 1756 г. налага на всички християни, приели новия стил, страшни проклятия във временния и във вечния живот.

За да бъдат предпазени православните от приемането на новия стил, като от най-тежък грях, Вселенският патриарх Антим VI и другите Източни патриарси - Александрийският йеротей, Антиохийският Методий и йерусалимският Кирил, заедно с техните синоди, през 1848 г. в Окръжно послание от името на едната съборна и апостолска Църква, са заявили такова изповядване на вярата:

"При нас ни патриарси, ни събори никога не са могли да въведат нещо ново, защото пазител на благочестието у нас е самото Тяло на Църквата, т.е. народът който винаги желае да запази своята вяра неизменна и съгласна с вярата на неговите отци... Нека държим изповеданието, което сме приели от такива мъже - св. Отци, нека да отхвърляме всяко нововъведение като дяволско внушение, та ако някой би дръзнал или с дело, или с дума или с помисъл на такова нововъведение - такъв вече се е отрекъл от вярата Христова и доброволно се е подхвърлил на вечно проклятие заради хулата против Духа Святаго, Който (според него) сякаш е говорил несъвършено в Свещеното Писание и на Вселенските Събори. И така всички, внасящи в Църквата нововъведения - били те еретици или разколници, облекли се доброволно в проклятие като в риза (Пс. 108, 9), макар да са папи, макар да са патриарси, макар да са миряни, или дори ангел от небето - анатема да бъде!"

През 1902-1904 г. по инициатива на видния Константинополски патриарх Йоаким III, автокефалните църкви: Константинополска, Йерусалимска, Еладска, Руска, Сръбска, Румънска и Черногорска, в лицето на свои представители, са се изказали против календарната реформа на папа Григорий XIII.

В същия смисъл се е изказал и Всерусийският Църковен събор през 1917-1918 г., като е издал постановление строго да се придържаме към стария стил при църковното времеизчисление. В това свое постановление Московският събор, наред с другите основания, е взел под внимание и мнението на професора от Московската Духовна академия о. Дмитрий Александрович Лебедев, който, подкрепвайки становището си с научно-астрономически и църковно-канонически данни, е засвидетелствувал пагубността на всякакво сближаване с григорианския стил и е дал безусловно предимство на стария, юлианския календар. [Глубоковски, проф. Н. Н. За реформата на календаря. - "Православен мисионер" № 5-6, Пловдив, 1943, с. 262.]

За съжаление, Всеправославният конгрес*, свикан от Константинополския патриарх Мелетий** през 1923 г., отстъпи от свещените традиции, които така ревностно и свято пазеха Вселенските патриарси в течение на много столетия. На този конгрес бе решено да се премине към новия стил. Но православният народ на Константинопол се отнесе към това противоканонично нововъведение със страшно възмущение и патриарх Мелетий бе принуден да се оттегли от тази катедра.

[* Каноничността и авторитетът на този самозван "Всеправославен конгрес" подлежат на пълно съмнение, като се има предвид, че в него не са взели участие трима от Източните православни патриарси - Александрийският, Антиохийският и йерусалимският (които впоследствие справедливо са осъдили неговите решения), както и упълномощени представители на най-многочислената Поместна Православна църква - Руската. До каква степен този "Всеправославен конгрес" има противоправославен и неканоничен характер, може да се съди по разглежданите от него въпроси: реформа на календара, второбрачие на свещениците, брак на епископите, съкращаване на постите и богослуженията с възможност за премахване на подвижните празници и дори на седмичната последователност на дните, разширяване на икуменическите връзки и др. под. За щастие, все още будното тогава православно съзнание категорично отхвърлило приемането на такива противоканонични решения. На практика било приложено единствено, и то с намесата на външни сили, неговото решение за въвеждане].

[** Председателят на "Всеправославния конгрес" Мелетий Метаксакис (1871-1935 г.) е известен като масон, икуменист, върл привърженик на църковните нововъведения и рушител на Църквата. С помощта на своите всесилни "другари" - масоните, той прави безпрецедентно стремителна църковна кариера, заемайки последователно престолите на Атинската архиепископия (1918-1920 г.), Константинополската патриаршия (1921-1923) и Александрийската патриаршия (1926-1935 г.). Малко преди смъртта си той поставя своята кандидатура и за йерусалимския престол, но не е избран].

Въпреки това, през 1924 г. следващият Константинополски патриарх Григорий VII въведе новия стил за неподвижните празници, оставяйки временно, до свикването на Вселенски събор, празнуването на Пасхата и свързаните с нея църковни празници по старата пасхалия. В официалния орган на Гръцката Църква сп. "Еклисия" и в някои руски вестници, той публикува от свое име и от името на своя Синод грамота за преминаването на Православната Църква на Константинополската патриаршия към новия стил.

Под влиянието на Константинополската патриаршия Румънската Църква също въведе новия стил за неподвижните празници. Но Източните патриарси на Александрийската, Антиохийската и йерусалимската Църква, в съгласие със свещените събори на своите патриаршии, решително отклониха въпроса за промяна на съществуващото църковно времеизчисление*. Също така отрицателно се отнесоха към грамотата на патриарх Григорий и всички останали Православни църкви.

[* Привеждаме откъси от посланието на Александрийския патриарх Фотий (1853-1925) до един от инициаторите на календарната реформа - Атинския архиепископ Хризостом (Пападопулос), по повод едностранното въвеждане на новия стил в Еладската Църква:

"Няма да скрием, Блаженнейши брате, голямата скръб и удивление, които предизвика в Синода ни това неочаквано съобщение... че без никаква действителна нужда, противно на свидетелството и уверенията на Ваше Блаженство, без догматически и канонически причини, бе отхвърлена братската препоръка и молба на четири Апостолски престола (Александрийски, Антиохийски, йерусалимски и на Кипърската Православна Църква - ск. н.), от векове държащи за истината, и едностранно се предлага "поправянето" на една практика, която е използувана не само от Гръцката, но и от цялата Православна Църква...

В заключение на всичко гореказано... довеждаме до знанието на Ваше Блаженство, че... "поправянето" (на календара - ск. н.), за което ни съобщавате, като за вече постановено, нашият Синод отхвърля и... остава на своето предишно становище, като предлага отново свикването на Събор - или голям Поместен, или Вселенски, без който, според общоустановения в цялата Църква ред, нито дадено мнение, нито едностранно решение може да бъде... канонически валидно и да притежава необходимата сила." (Писмо № 226 от 20.04.1924 г.) - бел. ред.]

В отговор на тази грамота Светейшият патриарх Московски и на цяла Русия Тихон съобщи на Вселенския патриарх, че макар и да е получил от него грамотата за въвеждане на новия стил от 10 март, да се въведе този стил в Руската Църква е невъзможно, като се вземе предвид решителната съпротива на народа.

Напълно отрицателно се отнесоха към въвеждането на новия стил в църковното времеизчисление и Съборите на Руските задгранични архиереи, състояли се през 1923, 1924 и 1925 година.

На нас подобава да бъдем с тези Православни църкви, които строго, без всякакви компромиси се придържат към стария стил в църковния си живот, следвайки каноническите постановления, които трябва да пребъдват непоклатни, защото тези постановления са една от основите на битието на нашата Православна Църква.

Освен всичко друго, новият стил, както свидетелствуват научните данни, съдържа в себе си големи недостатъци и във всички случаи е по-далеч от истината, отколкото старият*. Затова и научната комисия, учредена на 18 февруари 1899 г. от Руското астрономическо общество ** за обсъждане въпроса за календарната реформа, заяви, че "няма основания за въвеждане в гражданския живот на Русия (а още по-малко в църковния живот) на явно неправилния григориански календар" ***.

[* "Учените, съставители на Пасхалията, прекрасно знаели, че юлианският календар, който те съгласували с лунния - еврейския, не е точен; но те знаели също така, че не е точен и лунният календар и че грешката на юлианския календар толкова точно поправя грешката на лунния, че според свидетелството на астронома Предтеченски, грешката на нашата Пасхалия в таблиците на лунното изчисление не надминава три часа за 1900 години.

С това се обяснява поразителният факт, че нашата Пасхалия, съставена в IV век, без нито веднъж да е поправяна оттогава досега, безпогрешно показва фазите на луната и времето на празнуването на юдейската пасха. Затова на всеки опит да се "поправи" или замени нашата Пасхалия трябва да се гледа като на опит да се отнеме от църковната съкровищница една от големите нейни ценности, с които тя справедливо може да се похвали даже пред учените на нашето време." (Из писмото на Пекинския архиепископ Инокентий. Цитирано по "Открытое письмо всем верным чадам Церкви Христовой, держащимся Православного календаря и преданий св. Кафолической Церкви". - В: "Учение Православной Церкви о Священном Преданий и отношение ея к новому стилю", составлено Афонскими ревнителями православного благочестия. Изд. Афонского русского Свято-Ильинского скита. 1989 г., с. 49-50.) - бел. ред].

[** Именно тогава се разглеждал въпросът от 1900 г. в Русия да бъде въведен новият стил].

[*** "Новое время", № 702 от 1923 г].

Необходимо е също да се отбележи, че и до днес астрономията използува не григорианския, а юлианския календар*. Американският астроном Нюкомб дори се е изказал за връщане към юлианския календар, като към по-прост и по-удобен за астрономически изчисления**.

[* Глаголев, проф. С. С. Суеверия въ науке. - "Богословскiй вестникъ"; Глубоковскiй, проф. Н. Н. Пос. съч., с. 266-267].

[** Не е излишно да се отбележи и изключителното място, което юлианският календар заема в науката хронология. Видният учен енциклопедист и хронолог Жозеф Скалигер (1540-1609), опирайки се на трудовете на византийските хронолози, наследници на александрийската образованост, е установил, че единствено юлианската календарно-хронологическа система, с характерната за нея пълна цикличност, може да се осигури едно непрекъсваемо изчисление на дните в световната хронология за неограничени периоди от историческо време. "Именно затова пресмятанията, направени по юлианския календар, лежат в основата на всички хронологически и астрономически изчисления, независимо от това, дали те се отнасят за минали или бъдещи събития... В този смисъл достоен за удивление е фактът, че точно тази периодичност (на летоброенето по юлианския календар - б. пр.), без която не могат да минат астрономията и хронологията в наши дни, е била обявена от папа Григорий XIII за непригодна в календара". - А. Н. Зелинский. Конструктивные принципи древнерус].

За нас е твърде интересно и полезно да знаем и мнението за новия и стария стил на знаменития учен, професора на Петербургската духовна академия Василий Василиевич Болотов. През последната година на своя живот той е назначен от Св. Синод на Руската Църква за представител на духовното ведомство в току-що учредената при Руското астрономическо общество Комисия по въпроса за стария и новия календар. Проф. В. В. Болотов изучава този въпрос съвсем детайлно не само от църковно-каноническа и научно-историческа гледна точка, но и от всяка друга възможна.

Притежавайки всички тези научни знания, той взема участие в астрономическото събрание на тази научна Комисия при обсъждането на въпроса за въвеждането на новия стил в Русия. И ето, когато събранието не може да вземе определено решение и мнозинството негови членове започват да се скланят в полза на новия стил, председателят на събранието предлага на В. В. Болотов да изкаже своето мнение. Проф. Болотов цели два часа говори своята историческа реч, имайки пред себе си съставени от него астрономически таблици*. Той изцяло се обявява за стария стил. Неговите доводи в полза на този стил са толкова научни и неопровержими, че събранието единодушно решава да бъде запазен юлианският стил.

[* Тези таблици са били унищожени в Българския Синод по време на пожара, станал вследствие на бомбардировките през 1944 година]

Нека помним това и нека не забравяме завещанието, оставено ни от нашия гениален учен Болотов, относно новия и стария календарен стил.

"Самият аз - казва той - намирам за съвсем нежелателно отменянето на стария стил в Русия. Оставам, както преди, твърд привърженик на юлианския календар. Необикновената му простота е негово голямо научно предимство пред всякакви "поправени" календари. Мисля, че културната мисия на Русия в тази област се състои в това, тя да задържи още няколко столетия юлианския календар в своя живот и така да облекчи възвръщането на западните народи от никому ненужната григорианска реформа към неповредения стар стил." ["Журналъ заседанiй Комисiй по вопросу о реформе календаря при Русскомъ астрономическомъ обществе", с. 34; "Церковныя ведомости", № 7-8 от 1926, с. 100].

Виж също:

Православната читалня: През вековете: Единство на Православието: За стария и новия стил