Анелия Иванчева, Кристина Патрашкова
Норвежката кралица Соня (вляво) и нейният съпруг крал Харалд V поздравяват събралото се множество пред катедралата "Нидарос" в Тронхайм на 21 юни 1997 г. Кралската двойка покани тогава представители на 58 монархии от цял свят да се включат в 7-дневния круиз в чест на 60-годишнината на кралските особи.
Северното кралство Норвегия – страна на сьомгата, тундрата и фиордите, в класацията на ООН по стандарта на живот заема звездното второ място. Държавата с малобройно население и суров климат се е подредила между два световни мастодонта – Канада е преди нея, а САЩ - след нея.
В световните класации на Международния институт по управление на развитието и на Световния икономически форум в Женева по показателите: вътрешна икономическа мощ, интернационализация, финанси, управление, инфраструктура, образователна система, наука и технология, човешки ресурси, малката европейска монархия редовно намира място в челната десетка.
Не случайно Норвегия и досега счита за неизгодно членуването си в ЕС и не е член на Общността. И това е обяснимо от икономическите й показатели: брутен вътрешен продукт - $35 853, икономически растеж 2,2 %, инфлация 2,1 %.
Норвегия години наред е "член" на Клуба на най-богатите шест в света (по БВП на човек от населението) в компанията на още три посестрими-монархии - Люксембург-втора, Дания-трета, Швеция-пета.
Освен страна на ледниковите фиорди и на високия стандарт, скандинавското царство е и страна на викингите.
В древността Норвегия е заселена от германски и фински племена. През VІІІ-ІХ в. възникват племенни съюзи начело с военни вождове – конунги. Започват морски набези на норвежките викинги (нормани) на Британските острови, в Галия и Гренландия.
Периодът от края на VІІІ до средата на ХІ век е известен като ерата на викингите. Експерти в битките, воините от Скандинавия навлезли в цяла Европа. Точно по това време Скандинавия станала част от Европа.
Викингите пренесли християнството в Скандинавия.
През Х в. крал Олаф І Трингвесон въвежда християнството и обединява държавата. Норвежкото население нараснало. Кралете поели контрола над цялата страна, появили се първите градове.
ХІІІ век е известен като "Златна ера", когато властта на монарха била по-силна от всякога. През 1349 г. страната била покосена от черната смърт – 1/3 от населението умряло от чума.
Централизираната монархия завладява Исландия и Гренландия. През ХІV в. е сключена лична уния с Швеция, а после и с Дания. Калмарската уния от 1397 г. поставя Норвегия и Швеция под върховенството на Дания.
Между 1536 и 1814 г. Дания и Норвегия имали 10 крале с имена или Кристиан, или Фредерик. Кристиан ІV изпъква сред останалите. Управлявал е цели 60 г. и е известен с поредица от бракове и многобройни деца. Той бил запален по кръшкането и пиенето, но и управлявал държавата си успешно. Направил държавата си богата, "внесъл" миньори от Германия, за да се експлоатират норвежките полезни изкопаеми – желязо, сребро, дори и злато. Главен враг по това време е Швеция и целта на Кристиан ІV била да утвърди Норвегия и Дания като велика сила на Севера. Кралят основал норвежката армия през 1628 г. По-голямата част от войниците били норвежци.
През ХVІ в. Дания налага на Норвегия лутерантството, а от 1537 г. Норвегия е датска провинция. Според Килския мирен договор Дания отстъпва Норвегия на Швеция. Започва борба за независимост и на 17 май (днес национален празник на страната) е приета норвежката конституция.
След неуспешна война с Швеция обаче на Норвегия е натрапена Шведско-норвежката уния за периода от 1814 до 1905 г. Националната асамблея и конституцията на Норвегия са зависими от шведския крал. През 1884 г. е възстановен независимият парламент. Започва икономически възход на странатапрез 1905 г. Норвегия прекъсва унията и става независима държава начело с Хакон VІІ. Обединението с Швеция приключило и хората от Норвегия избрали принц Карл от Дания за техен крал. Той бил женен за английската принцеса Мот. Принцът приел името крал Хакон VІІ, а престолонаследникът, техният син - името Олаф. Кралят възприел мотото "Всичко за Норвегия".
И през Първата, и през Втората световна война Норвегия обявява неутралитет, но през 1940 г. въпреки това е окупирана от германските войски. Норвежкото правителство емигрира в Лондон.
През 1957 г. крал Олаф V наследява властта. Синът му - сегашният крал на Норвегия Харалд V, се качва на престола през 1991 г.
Норвегия днес е конституционна монархия. Глава на държавата е кралят, а висш законодателен орган е парламентът – Стортинг. Изпълнителната власт се осъществява от назначено от краля правителство.
Норвегия е малка, но богата индустриална държава. Населението е 4,25 млн. души. В края на 1980 г. ООН публикува доклад, който включва 130 страни. Докладът е за това в коя държава е най-добре да се живее. Норвегия е на шесто място в света. Доклада казва още, че Норвегия се различава по няколко основни качества от останалите държави : По-голяма част от населението е градско. Норвегия внася повече хранителни стоки, от която и да е европейска държава.
Голямa част от политиците са жени..
Днешният владетел на Норвегия - Крал Харалд V, e роден на 21 февруари 1937 г. в дома на своите родители близо до Осло. Той е единственият син на престолонаследника принц Олаф, който по-късно става крал Олаф V, и на принцеса Мерта.
Харалд всъщност е първият принц, роден в Норвегия за последните 567 години. Преди него семейството му е ощастливено с две дъщери – Рагхилд и Астрид, но според законите само мъж можел да се възкачи на трона. След като германците атакуват Норвегия на 9 април 1940 г., семейството му заминава за Щатите и Харалд се връща в родината си през 1945 г.
След като завършва университета в Осло, престолонаследникът се записва във Военната академия в специален колеж за кадети и офицери-кавалеристи. По-късно специализира наука, икономика и история в Оксфорд.
Харалд е обявен за престолонаследник на 21 септември 1957 г., когато баща му става крал и дори го замества, когато той отсъства от страната. По това време вече пътува в чужбина, за да представя интересите на Норвегия, присъства на всички официални церемонии. През 1968 г. се сгодява за Соня Харалдсен, която няма благородническа титла. Баща му дава благословията си за брака, едва след като се консултира с парламента на Норвегия и парламентарните лидери. Сватбата се запомня с пищната церемония в катедралата в Осло на 29 август 1968 г.
Харалд става крал на 17 януари 1991 г. Тогава се заклева пред конституцията и също възприема мотото: "Всичко за Норвегия". Веднага се впуска в обиколки из цялата страна, а всяка седмица събира Държавния съвет в двореца и се среща с новите посланици. Освен това, той е главнокомандващ на въоръжените сили и глава на църквата. В задълженията му на конституционен монарх влизат още откриването на международни събития, посещенията на райони, поразени от бедствия, дори обиколки из заводите.
Крал Харалд V е запален рибар, обича лова, карането на ски и мореплаването. Голямата му страст са яхтите, където папараците често го фотографират.
Норвежката кралица Соня е родена през 1937 г., дъщеря на Карл и Дагни Харалдсен. Завършва професионални курсове по дизайн и девическо училище в Швейцария, а по-късно следва и в Университета в Осло. Приятелството й с Харалд, преди да мине под венчило, продължава цели 9 години.
Кралица Соня отделя много време за благотворителност и е ангажирана с фонд за осакатени деца. През 1987-1990 г. е вицепрезидент на норвежкия Червен кръст и посещава рехабилитационните центрове за деца с недъзи в Ботсвана и Зимбабве. Много често кралицата прави дискретни визити в центрове, които се занимават със сексуален тормоз над деца или болници за наркомани.
Откакто става кралица през 1991 г., редовно присъства на официалното откриване на парламента, освен това тя е патрон и президент на куп организации и институции.
Подобно на съпруга си и тя е запалена по спорта, обожава да кара ски и да се разхожда в планината. Освен това кралица Соня има сертификат за ски инструктор, била е в екипажа на различни регати. Всеизвестни са интересите й в областта на изкуството и модата.
Дъщерята на кралското семейство Мерта Луиз, която е родена през 1971 г. в Осло, е кръстена с първото има на баба си по бащина линия и с второто в чест на пра-пра баба си, кралица Луиз от Дания, дъщеря на Карл XV на Швеция и майка на Хакон VII от Норвегия. Тъй като преди поправката на конституцията наследникът на короната е можел да бъде само мъж, за престолонаследник е обявен 2 години по-младият от нея брат принц Хакон Магнус.
Мерта Луис посещава обикновена детска градина и обикновено училище. По-късно заминава за Оксфорд да следва литература и да усъвършенства ездата, по която се увлича отдавна. По-късно в университета в Осло завършва и курсове за психотерапевти.
Принцесата често участва в официалните прояви на двореца и подкрепя различни хуманитарни организации. Като доброволка във Върховния комисариат по бежанците през 1992 г. отива в лагери за бежанци на териториите между Брега на слоновата кост и Либерия. Принцесата има пристрастия и към SOS-детски селища, каквото тя открива преди години във Виетнам, близо до Ханой.
Най-голямата й страст са конните състезания, в които тя често участва. Всички в Норвегия знаят, че музиката е другото й пристрастие и самата тя известно време участва в трупа за народни танци. Като малка дори е солистка на училищния хор, иначе чете както класика, така и съвременна литература.
Принц Хакон, който ще наследи баща си на трона, е роден през 1973 г. Също като сестра си като малък посещава училища за "простосмъртни". По-късно се записва във военноморски колеж за кадети и Военноморскатка академия. През 1995 г. прави първия си курс в морето на борда на специален плавателен съд, който изстрелва торпеда. През 1999 г. се дипломира в Университета в Калифорния по политически науки. Само няколко месеца по-късно започва да изучава право и социални науки в Университета в Осло и живее в самостоятелен апартамент в норвежката столица.
Престолонаследникът прави редовно официални посещения. През ноември миналата година е включен в официална делегация за сесия на Обединените нации, където изнася доклад за расовите различия в обществото.
Принц Хакон Магнус е тренирал най-различни спортове, любимите сред които са сърф, мореплаване, състезания с надуваеми лодки, каране на велосипед. Като останалите членове на семейството през зимата задължително кара ски, а често може да бъде видян на театрална постановка, особено ако спектакълът е по пиеса на любимия му драматург Ибсен.
Първият крал на Норвегия – Харалд І Хорфагер (872-930 г.)
През Х в. крал Олаф І Трингвесон въвежда християнството и обединява държавата. През ХІІІ век монархията става по-силна от всякога. Тогава на престола са Хакон ІV Хаконсон Стари, Магнус VІ Хаконсон, Ейрик ІІ Магнусон, Хакон V Магнусон. Централизирана монархия завладява Исландия и Гренландия. Между 1536 и 1814 г. в Норвегия управляват датските крале от Олденборгската династия. 10 владетеля с имена или Кристиан, или Фредерик. Кристиан ІV изпъква сред останалите. Управлявал е цели 60 г. и направил държавата богата. Кралят основал норвежката армия през 1628 г. По-голямата част от войниците били норвежци.
След Олдеборгите на трона е династията Августенборг с един единствен представител – Кристиан Фредерик Августенборг. С единствен крал – Карл ІІ е и следващата династия – Голщейн-Готорпов. Всъщност това е династия на шведските крале, които по това време управляват Норвегия и Карл ІІ е шведският Карл ХІІІ. От шведските крале произлиза и следващата династия Бернадот, чиито потомци са и съвременните норвежки монарси. Пръв от Бернадотите е Карл ІІІ Юхан (Карл ХІV в Швеция). Следват Оскар І, Карл ІV (Карл ХV в Швеция) и Оскар ІІ. Фредерик VІІІ – син на Кристиан ІХ от Глуксборгската датска династия е следващият крал на Норвегия. През 1905 г. Норвегия става независима държава начело със сина на Фредерик - Хакон VІІ. Това е датският принц Карл, избран за норвежки крал след края на унията с Швеция. Той бил женен за английската принцеса Мот. Техният син е крал Олаф V. Синът му е сегашният крал на Норвегия Харалд V.
Архипелагът Шпицберген – островната земя с хилядите издълбани от ледниците фиорди с норвежкото име Свалбард е задполярното завоевание на кралството. На север от него се простира Северният ледовит океан.
Коренното население на островната земя са нетите. Тук обаче живеят по 1000-2000 норвежци и руснаци, заети с добив на въглища. Тази комбинация е наследство от особения статут на Шпицберген през годините.
До 1920 г. архипелагът е "ничия земя". През февруари 1920 г. с международния Парижки договор – така нареченият Шпицбергенски трактат, островната страна се признава за неутрална територия. Много европейски страни, САЩ и Япония подписват този договор. С него се слага началото на суверенитета на Норвегия над "ничията земя". Но на страните, подписали документа, е предоставено равно с норвежците право да се занимават на архипелага със стопанска дейност и научни изследвания, като се забранява използването му за военни цели.
Официално Шпицберген (Свалбард)е обявен за част от Норвежкото кралство през 1925 г. като административна единица Свалбарт, управлявана от губернатор, назначаван от краля на Норвегия.
Интересите на Русия към архипелага никога не са преставали През 1935 г. Съветският съюз се присъединява към договора за Шпицберген. А през 1947 г. норвежкият парламент приема резолюция, отбелязваща особените руски икономически интереси на архипелага. На островната земя вече има консулство на Русия (СССР) и две селища – Баренцбург и Пирамида. Норвежкият губернатор пребивава в Лонгйербюен.
Норвегия и Русия добиват сравнително еднакви количества въглища – единствените полезни изкопаеми с промишлено значение тук.
Връзката по море с Шпицберген се осъществява само от юни до ноември от норвежкото пристанище Тромсьо и руското Мурманск. Но от 1974 г. между Норвегия и Свалбард е установен регулярен въздушен път, използван и от руснаците.
Вестник Монитор, Вторник, 24 Октомври 2000
www.Pravoslavieto.com