Да предположим, че ти всякога пребъдваш с Бога, държейки ума си постоянно горе в Неговото царство, и някой внезапно те повика и поведе в град, където има много народ, къщи и просторни палати, където има големи и прекрасни църкви, архиереи, йереи и царят с целия си синклит от велможи и телохранители. После (като нямам предвид всички други способи, които ти можеш сам да употребиш за получаване на архиерейство и грижа за народа), после, казвам, всички тези, т. е. и цар, и велможи, и множеството народ, – започнат с много сълзи да те канят и умоляват да приемеш върху себе си попечение за техните души, за да ги пасеш и те да се ползват от твоята ученост; и ти, ако не си получил благословение от Бога, презреш Този, Който те е сподобил да царуваш с Него, отхвърляйки небесните и вечни блага, които ти са дарувани от Него и слезеш при непостоянните и временни блага, и се свържеш с тия, които са те поканили да ги пасеш, как мислиш, нима няма да бъде справедливо, ако Бог, когато ти постъпиш по този начин, те остави да се ползваш само от привременните блага, които ти си възжелал, като те лиши от духовните блага, както в сегашния живот, така и в другия? Разбира се, че ще бъде справедливо! Даже и Самият Бог, ако ти заповяда да приемеш върху себе си пасенето на човешки души, ти трябва да паднеш пред Него, да заплачеш и с велик страх и скръб да кажеш:

"Владико, Господи! Как да оставя сладостта от пребиваването с Тебе и да отида в този суетен и многотруден живот? Господи, не се гневи на мене, Твоя раб, и от висотата на Твоята слава не ме хвърляй в този бедствен хаос! Не, Господи мой, не ме лишавай от Твоята светлина и не ме сваляй мен бедния в такава тъмнина! Или аз съгреших в нещо пред Тебе, Господи, без да зная и Ти затова пак ме връщаш в този хаос, из който Самият Ти по великата Си милост и човеколюбие ме изведе? Не ме разстройвай така силно Ти, Който си взел върху раменете Си толкова много грехове и беззакония! Но ако аз съм съгрешил в нещо пред Тебе, накажи ме тук, където се намирам. Ако намираш за добре, отсечи всичките ми членове, само не ме изпращай там, в този хаос!"

Ако Бог започне да ти говори: "Иди и паси Моите овце, иди и обръщай към Мене своите братя", с твоето поучение пак би следвало да Му отговориш: "Горко ми, Господи! И как да се отделя от Тебе аз недостойният?" Дори и трети път Той да ти каже: "Не, ти не ще се отделиш от Мене, Аз и там ще бъда с тебе неразлъчно", то пак би следвало да паднеш, да заплачеш и, намокряйки мислено със сълзи Неговите нозе, да кажеш:

"Как можеш Ти да пребъдваш с мене, Господи, ако сляза там и се омрача? Как е възможно Ти да бъдеш с мене, ако моето сърце има наклонности към зло, лъст и човешки похвали? Как може да Ти е благоугодно и да пребъдваш с мене, ако аз се възгордея? Нима е възможно Ти да не се отда лечиш от мене, ако аз не започна с дръзновение, праведно да изобличавам силните на деня за техните беззакония и неправди? Как мога да изпълня това и всичко останало, което е дълг на пастира, което Ти искаш, за да бъдеш с мене и да ме укрепяваш, а не да ме обвиниш като престъпник и заради това да се отдалечиш от мене като от недостоен и ме оставиш отх върлен там долу?

Боя се, Господи, да не би да ме победи сребролюбието, боя се да не ме завладее плътската воля, да не ме съблазни греховната сласт, да не омрачи ума ми грижата за паството, да не ме възгордеят почестите от силните на деня, да не ме увлече величието на властта и да ме научи да презирам моите братя. Боя се да не отстъпя от чина, подобаващ на моето звание, като се предам на пиршества и пиянство; за да не стане пак охранена от сластите моята плът, която сега е отънена от въздържание; да не ме уплашат хорските заплахи и да не ме направят престъпник на Твоите заповеди; боя се от просбите на моите събратя – епископите и от тези на другарите ми, да не ме склонят да стана участник на техните грехове, и когато онеправдават другите или нещо недобро правят, да мълча или даже да им съдействам, без да ги изобличавам с дръзновение и без да им показвам съпротивление за Твоите заповеди, както подобава.

И как мога, Господи мой, да изложа всичките опасности на това звание, които са безчислени и които Ти, Боже, знаеш по-добре от мене? Умолявам Те, не допускай да падна в тях! Ти сам знаеш, Човеколюбче, колко е трудно да се угоди на хората; те често са тежки, присмехулни, осъждащи и клевете щи, особено от грамотните и учените, които са изучили само светската мъд рост. Пощади ме, Човеколюбче, и не ме изпращай там долу да бъда предстоятел на народа в такава среда и в толкова беди и злини!"

За всичко това и за много друго би трябвало да мислиш и да се уплашиш от трудностите и бедите, които ще има да те срещат. Умолявай Бога да не позволи да слезеш от небето, на което се намираш, на земята, пак в мирските дела.

Ако даже Бог, похвалявайки твоята любов и смирение, би ти казал: "Не бой се, няма да бъдеш победен от нищо вражеско, защото Аз ти обещавам, че всякога ще бъда с тебе и ти ще Ме имаш за свой Помощник във всичките си дела. Аз и там долу ще те прославя с изобилие и ти пак тук ще се върнеш с по-голяма слава и в по-голяма светлост, и ще царуваш с Мене в безкрай ните векове"; дори ако ти даде такова обещание Човеколюбивият и Всеблаг Цар, то и тогава не би следвало да дръзнеш да бъдеш напълно безгрижен, но трябва да пребиваваш в страх и велик трепет, мислейки, че ти сякаш слизаш от голяма височина в дъното на най-дълбокия кладенец, пълен с разни зверове и влечуги, и в такова настроение, с велик страх трябва да се възкачиш на Патриаршеския престол или на Митрополитския, или на Епископския, или на някакво друго предстоятелство над народа.

Ако ти осъзнаваш, че не си такъв, какъвто ние казахме по-горе, но напротив, струва ти се, че, като приемеш настоятелство над народа, ти се изкачваш от низината долу на велика височина, то горко ти, за такава дързост, горко ти, защото твоят ум е ослепял, горко ти поради голямото ти невежество! Защото такива мисли са несвойствени на мислещите и разумните, но на безсмислените езичници, или по-добре да се каже, на мъртвите, които не виждат, не чувстват, не живеят и съвсем не знаят, що е Бог и че ще има съд Божий, който има да ни срещне.

При Второто Пришествие Господ на грешните патриарси ще противопостави светите патриарси – св. Йоан Златоуст, св. Йоан Милостиви, св. Григорий Богослов, св. Игнатий и много други, които са били образ и подобие на истинския Бог не само с думи, но и с дела. И на грешните митрополити ще противопостави светите митрополити – св. Василий Велики, св. Григорий Нисийски, св. Григорий Чудотворец, св. Николай. И ще съпостави Той с всеки грешен патриарх, митрополит и епископ апостолите и светите отци, просияли преди тях в тези епархии. И, като постави всички едни срещу други, тоест праведните срещу грешните, или, както е казано: овците отдясно, а козите отляво, ще каже на последните:

"Не прекарахте ли живота си в същите места, където и тези, които Ми угодиха и служиха? Нали на същите катедри седяхте и вие? Защо не подражавахте на техните дела? Как не се побояхте да Ме държите и да се причастявате с Тялото Ми, Което е чисто и непорочно, с нечисти ръце и с още по-нечисти души? Как не се ужасявахте и не треперихте, вършейки това? Защо сте харчили достоянието на бедните за свои собствени удоволствия и за своите роднини? Защо Ме продавахте за злато и сребро, подобно на Иуда? Защо ме купувахте като някакъв непотребен раб и Ме ползвахте за удовлетворяване пожеланията на вашата плът? Както вие не ме почетохте, така и Аз няма да се опечаля за вас. Махнете се от Мене, вие, които вършите греха, махнете се!"

А кой може да узнае достойния свещеник, ако въобще има такива в тези времена? Узнава го този, който е просветен свише с благодатта на Светия Дух. Но който каже: "Аз не познавам такива, а приемам свидетелството на други и на тяхно основание ги ръкополагам", такъв да знае, че, ако по такъв начин пусне вълк в стадото Христово, то, макар това да бъде извършено несъзнателно, но все пак той е виновен за вредата, която е при чинил на Христовото стадо. Друг казва: "А кой го знае, че е вълк? И аз нали съм човек, и не мога да зная какво се крие в сърцето на човека". Но, ако някой не е сляп, той не може да не узнае такъв човек...