Под "истинско" познание тайните общества разбират търсенето на начин за обезсмъртяване и обожествяване на човека
Мълвина Господинова
Трима израелци, сред които и две деца, бяха убити при атентат в хотел в кенийския град Момбаса в четвъртък. Няколко минути преди това израелски самолет бе обстрелван с ракети. Четирима израелци са загинали при безразборна стрелба на автобусна спирка в Бейт Шеан, Северен Израел. "Хамас" призовава привържениците си да започнат "електронен джихад" срещу израелски интернет страници. И всичко това в рамките на 24 часа. На какво се дължи тази "опасна ескалация на терора срещу еврейската държава" според думите на външния министър на Израел Бенямин Нетаняху? Защо от друга страна, израелците с танкове и ракети рушат палестински селища и събарят джамии в Ерусалим, като отказват да изпълняват резолюциите на ООН, отнасящи се до омиротворяването на Близкия изток? Каква е основата на съвременното израелско самочувствие на "недосегаемост" в световната политика и откога датира то?
По времето на Вавилонския плен на старозаветните евреи се появява една изключително богоборческа секта - на фарисеите-отцепници (евр."прушим"). Нейното учение съчетава халдейския култ към обожествения човек, чиято същност вавилонските мъдреци така определено и ясно формулират преди 3000 г. (през ХVIII в. това прави и видният масон Луи - Клод дьо Сен - Мартен), и някои левитски тълкувания за расовата избраност. Новото учение обаче не е нищо друго освен грубо извращение на Авраамовата мисия и Божиите завети, дадени на древните евреи. Заветът вече се разбира като договор, гарантиращ им материално господство. А от тази идея до високомерното презрение към останалите народи пътят е кратък. Така вместо Божий народ, евреите започват да се възприемат като народ - божество.
|
| Вавилонската кула остава символ на богоборческия стремеж на хората да бъдат равни с Бога. Репродукция на Брьогел "Вавилонската кула" |
До Вавилонския плен нито в свещените текстове, нито в еврейските летописи се споменава за фарисеи. Те се появяват като следствие от влиянието на халдейския култ, оказано върху някои иудейски учени, главно левити, и свързаните с този култ египетски и древногръцки езотерични общества. За разлика от останалите еврейски духовници и мислители фарисеите най-успешно усвояват същността на халдейския пантеизъм и дуализъм, като го преработват чрез съчетаване с расовата гордост на избрания народ. От това своеобразно сливане се ражда Кабалата или "преданието" на "отцепниците". Дълго време то се предава само устно от учител на ученик, а 800 години по-късно става основа на Талмуда, чийто пълен израз е "Зохара" ("Книга на великолепието").
Всички тайни общества примамват своите адепти именно с това - да превърнат човека в бог чрез посвещаването в някакво висше, специално познание. Традицията на тези херметични (затворени) общности се развива изключително в Египет, Халдея и Елада, при което между религията, науката и философията се слага знак за равенство. Красноречив факт, разкриващ скритата същност на посвещенията, е това, че поклонниците на Митра и Орфей, египетските жреци, питагорейците, платониците отдават огромно значение на магията, окултизма и астролгията, които приемат за най-преките пътища към прозрението на тайното познание.
Да направим паралел между начините, по които Бог, от една страна, и тайните общества, от друга, дават познание на човека. Господ дарява познанието явно, открито и то касае всички хора, а не обособена част от тях, която да е облагодетелствана със специално посвещаване. Неговите слова са предназначени за всички. Светото Писание свидетелства, че всички Божии послания завършват с думите: "Иди и кажи...". В по-късно време Иисус Христос повелява: "Идете и научете всички народи" (Мат. 28:19). Не напразно Синайското законодателство започва с повелята, съдържаща познание за Бога: "Аз съм Господ, Бог твой" (Втор. 5:6). В свое време то се допълва със словата на Спасителя: "Аз съм пътят и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене" (Иоан, 14:6). Явността, откритостта на познанието, дадено от Бога, е характерен и съществен негов белег. Най-ярката му проява пък е самото Боговъплъщение, при което Бог явно, в осезаем, човешки вид се открива пред човешкия род и дарява богопознанието на света. Той категорично определя отношението Си към тайните и скрити неща, показвайки тяхната несъстоятелност: "Няма нищо тайно, което да не стане явно; и нищо не е станало, за да бъде скрито, но за да излезе наяве" (Марк. 4:22); Че тайните и скрити неща произлизат от злото, а явните са богоугодни, свидетелстват и следните Христови слова: "Всякой, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши. А тоя, който постъпва по истината, отива към светлината, за да станат делата му явни, понеже са по Бога извършени" (Иоан. 3:20 - 2).
Изначално създадени с ум, разум и свободна воля, направлявани от духа, хората априори са носители на познание, заложено в тях от Твореца - висшето познание за Бога. Тайните затворени общества обаче не приемат това познание и се основават на идеята, че Бог е скрил от човека истинската същност на познанието, чиято тайна е изключително важна, не само за битието и всемира, но най-вече за обезсмъртяването и обожествяването на човека. Подходът за въвличане на човека в напразното търсене на някакви скрити истини е разпалването на гордостта му чрез внушаването на мисълта, че е избран, че е по-висш от останалите, че е съвършен и с това е заслужил да бъде посветен във "висшите тайни". Характерен белег на езотеричните общества - от създаването им до днес, е грубото разделение между гордите и "съвършени" посветени, и останалите "нисши" същества, които не са "достойни" да получат познанието. Подобно на другата основна характеристика на тези общности - да бъдат тайни, и тази влиза в остро противоречие с Божествените норми. Бог не разделя хората на висши и нисши, макар да ги създава различни помежду им. Това, което внася различие и разделение е тяхната вяра, смирение и добродетелен живот в помощ на другите. Затова именно според тях някои хора се удостояват с особено Божие благоволение, а други се лишават частично или напълно от Неговата всеопращаваща милост и благодат. Дори към съгрешилите и престъпилите законите обаче отношението не е като към "нисши", "непригодни" или "недостойни", а като към болни, слаби и нещастни, които се нуждаят от помощ, съпричастие и милосърдие: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние" (Марк. 2:17);
В тайните общества липсва дори и подобие на такова отношение, тъй като гордостта съзижда тези съюзи, а тя е лишена от любов и милосърдие. В търсене на химерното "висше" познание "посветените", подчинили се изцяло на гордостта си, закономерно се отдалечават от извора на всяка мъдрост - богопознанието, даряващо благодат само на смирено търсещите Бога. Лишени от нея, т. нар. посветени не могат вече да възприемат Бога като живо и вечно Съществуващ, а Го принизяват до някаква човешка фикция - разум, познание, власт или сила. Сатанинската същност на "тайното познание" - цел на всяко затворено общество, е добре прикрита зад фасадата на висши духовни търсения, които обаче съвсем логично се осъществяват и със сатанински средства - магия, гадателство, общуване с духове.
Фарисеите започват да подменят същността на вярата и все повече се домогват до пълна духовна и политическа власт над еврейския народ. Упорито се внушава идеята за световно еврейско господство. Какви са методите, с които те постигат своите цели и как се оформя прословутият "фарисейски квас"?
Поредната брънка в богоборческата верига на древните езотерични общества е и еврейската фарисейска секта, която в огромна степен усвоява и синтезира зловещите постижения на езическите посветителски традиции. Преди обаче гордо да провъзгласи себе си за изпълнение на еврейските въжделения фарисейската общност трябва да преодолее силата на възраждащата се в пленените евреи вяра в Единия Бог, тъй като откритото й противопоставяне на този духовен процес би я лишило от всякакво бъдещо влияние сред народа. Лукавият прийом, използван в началото на всеобхватната им разрушителна дейност, в бъдеще се превръща в тяхна постоянна практика. Това е прийомът на подмяната и имитацията - винаги подмолни и обвити в безброй трудно обясними аргументи и мотиви, целящи да прикрият истинските цели.
Така, стремейки се всъщност към унищожаването на вярата в Бога, фарисеите лицемерно застават начело на религиозния подем, обхванал еврейския народ по време на Вавилонския плен. Те го трансформират в сложна обредност и нелепи изисквания за стриктно изпълнение на иначе нищожните и по-скоро технически предписания на Мойсеевия закон. Така започва постепенната подмяна на истинската същност на вярата, която се превръща в нещо второстепенно, а на преден план се извежда нейната формална изява при лукавото внушение, че тя всъщност е истинското почитане на Бога. Едновременно с въвеждането на формализма във вярата, наречен по-късно от Спасителя "фарисейския квас, койте е лицемерие" (Лук. 12:1), новите богоборци насочват своите усилия и към завоюване на ръководни позиции сред еврейския народ. Започва разработването на една особена националистично - религиозна програма, която в бъдеще им осигурява пълна власт в обществото. Всичко това, разбира се, става на тайни заседания на сектата, в която по време на вавилонския плен участват само няколко левити и книжовници. Впрочем според свидетелството на римския историк от еврейски произход - Йосиф Флавий, числеността на сектата, дори по времето на нейния открит апогей, не надвишава 6 хил. души.
Днес наследниците на фарисеите чакат идването на "свой" месия, различен от Христос. Според публикации те се готвят да разрушат джамия в Ерусалим, за да разчистят пътя му. Международните организации за защита на вероизповеданията обаче не се месят както у нас.
Monitor, 30 Ноември 2002 година
За "свободните зидари" обединена Европа е първата крачка към създаване на световни съединени щати и наднационална власт. А тържествуването на човека може да стане чрез "Война против Бога".
Мълвина Господинова, историк
Преди седмица се състоя годишната конференция на Великата ложа на Старите Свободни и Приети зидари на България. Масонският форум отбеляза тържествено 10-годишнината от възстановяването на откритата си дейност след края на комунистическата власт.
Франкмасонството се разпространява в България в началото на ХIX век. Според повечето изследователи, първият българин, посветен в масонството е архимандрит Ефрем, който през 1820 г. в Кишинев е въведен във френско-руската ложа "Овидий". След завръщането си в България, духовникът се опитва да основе ложа в Русе. Това обаче, става факт едва след Освобождението, през 1880 г., когато с патент на Великия Изток на Португалия е провъзгласено създаването на първата българска регулярна ложа-"Балканска звезда", със седалище в Русе. За неин Първомайстор е въведен Иван Ведър (1827-1898), масон от 33-та степен на Стария и приет шотландски обред. Преди Освобождението, Ведър е в много тесни контакти с БРЦК и въвежда в масонството много от най-именитите революционери, някои от които заемат важни ръководни постове в третата българска държава.
 |
| Великият майстор на Великия Ориент Ален Боер, сниман на фона на масонски символи.
Снимка: Архив: "Монитор" |
Родното масонство навлиза в нов етап от своето съществуване през 1992 г. Тогава, през май, група български граждани са приети в немската ложа "Лесинг" (Мюнхен) и стават основоположници на новото регулярно българско франкмасонство. След завръщането си в България те основават през 1994 г. ложите "Светлина", "Зора" и "Сердика", със седалище в София. През 1996 г., също в столицата е инсталирана и ложата "Заря", както и "Черноморски приятели" във Варна. Всички тези ложи се легитимират с патент на Обединените Велики ложи на Германия.
На 20 септември 1997 г., в свой собствен храм в София, петте ложи провъзгласяват обединяването си в съюза на Великата ложа на Старите, Свободни и Приети зидари на България. За неин пръв Велик майстор е въведен Иван Ставрев. До началото на 2000 г. българското масонство влиза в официални контакти с над сто Велики ложи и Велики Ориенти от цял свят.
Каква обаче е същността на масонското братство, какъв е неговият произход и към какво се стреми то? В енциклопедия "Ларус" е дадено следното определение:
"Франкмасонството е филантропска институция, която се стреми да осъществи определен идеал на обществен живот. То представлява орден или братство, "присадено" на старите мистични сдружения, но организирано през ХVIII век в един по-широк смисъл… Масонството не е тайно дружество, а по-скоро затворено общество."
Съвременното франкмасонство се ражда през 1717 г., когато се създава Великата лондонска ложа. През 1723 г. тя кодифицира своите стари харти в т.нар. "Андерсенова конституция". Според нейния създател - шотландският пастор Джеймс Андерсън, франкмасонството е "обновена" институция, чиито корени стигат до времето на Адам. Той уточнява, че първото си признание масоните получават едва през 926 г. в Йорк от принц Едуин, син на крал Ателстан.
Всъщност франкмасонството се основава на т.нар. "посветителска традиция". В този смисъл особено значение за изграждането и утвърждаването на масонството имат древноезическите тайни общества на Халдея, Египет и Елада - митраисти, гностици, орфици, питагорейци. Особено ярък е приносът на фарисеите (и донякъде на есеите) в идейното оформяне на новото тайно общество. Едва ли са случайни приумици или съвпадения, юдейските символи и думи, използвани за разпознаване от масоните. Употребата на Кабалата и талмудическите инструкции е общоприета практика. Сред основните масонски символи е петолъчката и шестлъчната звезда, а зидарската терминология и ритуали, използвани в ложите, се обясняват с тезата, че масоните са наследници на строителите на Вавилонската кула и Соломоновия Храм
На това се дължи както особеното, едва ли не мистично значение, което масоните придават на тези антични строежи, така и вековния им стремеж да ги възстановят.
Подобно на фарисейската секта, и нейният идеен последовател -франкмасонството умело успява да си осигури необходимото влияние сред политическите и църковни среди на Западна Европа. За това говори и самото название на тайното общество (от френски - "свободен зидар"). През Средновековието с думата "франк" се обозначават лица или собственост, освободени от феодални данъци и повинности. С правото на такова освобождаване се ползват определени професии, сред които е и строителството. Представителите на тези освободени професии имат право на свободно придвижване и създаване на свои общности. Поради нарастващата необходимост от нови храмове и манастири Църквата осигурява на тази професия освобождаване от феодална зависимост и от закрепостяване към дадено феодално имение. Като следствие от тези близки отношения се появяват т.нар. монашески сдружения, строящи храмове и манастири. През XI и XII в. те постепенно придобиват светски характер и дават началото на занаятчийските братства и задруги. За разлика от другите професионални групи обаче, единствено строителите се ползват с изключителното покровителство на Църквата. Затова свободните зидари осъществяват най-тясно взаимодействие с монашеските братства и особено с тамплиерите, чието значение за развитието и разпространението на масонството е неоспоримо.
По времето на кръстоносните походи и пребиваването си на изток, тамплиерите се запознават с ученията на гностическите и херметическите езотерически школи. Особено силно е влиянието, което оказват върху тях фарисеите - кабалисти и талмудисти, и арабските алхимици. Усвоявайки тяхната идеология и организационна структура, монасите-храмовници учредяват подобни строителни общности, които разпространяват и в Западна Европа. След разпускането на тамплиерския орден през 1312 г., бягащите от Франция рицари-монаси намират радушен прием във Фландрия и особено в Шотландия, където крал Робърт Брус им дава пълна свобода на действие. Именно тогава се осъществява своеобразното сливане между масоните и ордена. До XVIII век обаче, масонството е в период на идейно оформяне, като търпи многобройни влияния най-вече от средите на различни езотерични школи - алхимията, ренесансовите общества, розенкройцерството.
През XVIII и XIX век франкмасонството окончателно се изгражда и утвърждава като синкретична окултно-политическа система, имаща вече конкретни цели в обществото. Най-общо, те са свързани с отношението му към християнството и държавността. Крайната цел на "свободното зидарство", прокламирана във всички негови конституции и харти, е човешкото обединение, основано на принципите на "свободата, братството и равенството", без разлика на религия, раса, етнос и култура; обединение в един световен съюз, който да доведе до изграждането на земен рай, на нова Вавилонска кула! Естествената преграда пред осъществяването на масонския идеал са именно религията и националните държави. Затова основната дейност на масонството, особено през последните два века, е насочена най-вече към унищожаването на тези два фундамента на човешкото общество.
Антихристиянската същност на масонството е заложена още в неговия зародиш, в който са синтезирани всевъзможни езически учения и фарисейски догми. Два са основните начина, по които се осъществява масонското богоборство - проповядване и възпитаване на безразличие към религията и Църквата, и прокламиране на открит атеизъм. Първият е дело предимно на английските масони, според които: "в наше време човек си избира свободно вяра" (Нова книга на Конституцията на Андерсън). По втория начин се развива романското масонство, което в даден етап разкрива истинското лице изобщо на масонството, тъй като открито обявява война на Бога и Неговата Църква
През 1863 г. се определя целта на масонството като тържествуване на човека над Бога чрез "война против Бога и ненавист към Бога." На масонски конгрес в Белфьоре през 1911 г. се декларира: "Ние като антицърква, ще вложим всички усилия в нашите ложи, за да разрушим религиозното влияние във всички форми." В борбата си срещу християнството новите богоборци използват както опитите за подмяна на Христовата вяра, така и откритите гонения срещу Църквата: "На тези, които не могат да се отклонят от християнската вяра, ние ще докажем, че Христос също е проповядвал религията на природата и разума. Ние ще добавим, че тази несложна религия е била извратена, и ние сме единствените последователи на истинското християнство. Тогава остава да прибавим само няколко думи против духовенството и монарсите". В "Конвенция на Великия изток на Франция" от 1903 г. четем: "Напомняме, че християнството и масонството са абсолютно непримирими - дотолкова, че ако се приобщим към едното, това означава, че скъсваме с другото. В такъв случай дългът на масона е един - да излезе смело на арената на борбата и да се сражава."
В началото на ХХ в. отново се определя политическия идеал на "свободните зидари": "Целта, към която ще се стремят всички масони, е атеистичната република, основана на всеобщото масонско братство на народите и страните". Според масонските идеолози това може да се постигне "само в социализма и комунизма, приложени в цялата им широта". В "Конвенция на Великия изток на Франция" от 1912 г. четем: "Ние сме длъжни да обединим всички републиканци и в съюз с комунистите да изобретим програма за действие." А в Бюлетин на Великата ложа на Англия от 1922 г. се декларира, че "масонството, благодарение на което са станали националните революции, ще съумее в съюз с левите да произведе и интернационалната революция". Целта на тази революция е "подготвяне съединените щати на Европа, като първа крачка към съединените щати на света, и създаване на свръхнационална власт." (из Решения на световен масонски конгрес, Париж, 1917г)
Историческите събития през ХХ век доказват изпълнението на масонската политика. ХХ век изобилства с революции и преврати; това е времето на световните военни конфликти, отнели живота на милиони хора и довели до тотално прекрояване на световната политическа карта. Това е векът на разрушението на държавническите устои и морални ценности. Това е времето на повсеместно отричане на Бога и Църквата.
На този фон абсурдно звучат думите на г-н Сарандев, българският Велик майстор, че очаква скоро времето, когато хората ще казват - "добър като масон".
Monitor, 5 Декември 2002
www.Pravoslavieto.com