Из "За Светото Причащение и за приготвителното към него покаяние", издадена през 1912 г. от Св. Българска обител "Достойно есть" - Св. Гора, Карея при настоятел иеросхимонах Иоан
Бог знаел от по-рано, че макар и повярвали в спасението, човеците ще грешат и след като приемат светото Кръщение, и така ще загубят спасението си. Затова, за да ги предпази от погибел, Той изнамерил за тази цел две чудни и дивни тайнства: Покаяние и Причащение, които, ако се употребяват както трябва — правилно, очистват всички грехове, сторени подир кръщението. Тайнството Покаяние прощава всички грехове на каещия се грешник, а светото Причащение усъвършенствува каещия се грешник и напълно го съединява с Бога.
Затова именно Господ наш Иисус Христос преди Своите спасителни страдания, на пасхалната вечеря с учениците Си предал Себе Си да Го приемем с любов и най-пълна готовност. "Вземете, яжте, казва Той, това е Моето тяло". И по думите на Всемогъщия, хлябът не бил вече хляб, но станал истинско тяло Христово, и ученицит взели и яли не хляб, но Божественото тяло на Господа Иисуса. Подир това Иисус взел чашата и, като въздал хвала, подал на учениците Си и казал: "Пийте от нея всички, защото тази е Моята кръв" (Мат. 28:27), и виното в чашата престанало да бъде вино, но станало истинска кръв Христова и учениците пили от чашата не вино, но Божествената кръв на Господа Иисуса Христа.
Господ Иисус и до сега вика всички ни да отидем при Него и да ядем от Неговото тяло и кръв, за да се осветим.
В светото Причащение Господ ни дава голям дар, за да ни облагодетелствува напълно, да обогати и душата и тялото ни със Своята Божествена слава, защото с този дар изобилно се изливат Божиите добрини върху всичките ни душевни и телесни сили. Той дава жизненост на тленното ни тяло, просвещава всичките ни душевни и телесни чувства, като обуздава в нас гръховните пожелания и възбужда в сърцето ни стремеж към добродетел и чистота.
В светото Причащение Господ Иисус ни е дал най-високото от всички блага, дал ни е Самия Себе си: Своето пречисто тяло и пречиста кръв, и с това ни е дал един несъмнен залог за нашето вечно спасение, според както Сам Той казва:
"Истина, истина ви казвам: Ако не ядете плътта на Сина человеческаго, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има живот вечен" (Иоан. 6:53-54).
Подир всичко това ще пожелаем ли да останем толкова неразумни да обичаме греховната нечистота и да стоим по стръмнините на погибелта, да не се грижим за спасението си и да отблъскваме бащинската любов на Господа към нас? ...
Св. Църква ни казва с любезен майчински глас: "Синко, чедо мое, въздържи се от страстите, които са завладели душата ти, помисли за себе си, погрижи се за спасението си, постарай се да се причастиш с небесното съкровище поне веднаж в годината заради любовта на небесния Отец към тебе и заради моето желание да видя твоето спасение, постарай се да се приближиш до свещената трапеза, която е приготвил за Теб Спасителя, за да укрепиш душата си, да просветиш ума си, да очистиш чувствата си!" И като чеда на Майка църква не трябва ли да я послушаме и то за свое добро, за свое спасение? ...
Като се храним с Божествената храна в Светото Причащение, ние се съединяваме с Христа, Източника на живота и благодатта и Раздавача на всички духовни дарове, които са за живот и благочестие.
Светото Причастие, според израза на Св. Църква, е огън. В онези, които пристъпват достойно до това най-свето тайнство, този огън изгаря тръните на греха, очиства душата, освещава помислите, утвърждава мислите, просвещава всички чувства, покрива, запазва от много душевредни думи и дела.
Светото Причащение е храна и лекарство; то лекува всички душевни недъзи, усмирява бурните страсти, възбужда свети помисли, укрепява душата и пази нейните сили.
Но трябва с прискърбие да кажем, че Причащението не за всички, които го приемат, е благодателно; на някои то служи не за спасение, а за осъждане и погибел. Това са онези, които дръзват да се причащават с нечиста и омърсена душа, без да са се приготвили да приемат този небесен дар както подобава. Причащението за такива е огън, който изгаря недостойните. Затова именно св. ап. Павел, като учил Коринтяните достойно да се причащават, им откривал, че ако те подир причащението не са се укрепявали, а са ослабвали по душа и тяло и боледували, ако някои от тях наскоро подир причащанието са умирали, това произлизало от това, че са се причащавали не с потребната чиста съвест, без да са размислили достатъчно за величието на благодатния дар в причастието и за своето душевно разположение:
"Защото който яде и пие недостойно, той яде и пие осъждение на себе си, като не отличават тялото Господне. От това има изпомежду ви мнозина немощни и болни, а доста и умират" (1 Кор. 11:29 - 30). ...
И тъй, да пристъпваме към светото Причащение със съвест, очистена чрез истинско покаяние, като напуснем всички онези грехове, които сме вършили, и сме петнили с тях душата си, като същевременно дадем вярно и свето обещание никога повече да не грешим. Само тогава може да се каже, че ние наистина сме обърнати и сме наистина благочестиви, без които неща никой не трябва да се осмелява да пристъпва до свето Причастие. Ето що трябва да помним и пазим, когато се готвим да се явим пред Самаия Господ в светото Причастие. Да се приготвим, прочее, достойно.
Когато отидем в църква да се причастим, като се отворят царските врата и се изнесе чашата на Завета, към която трябва да пристъпим, за да оживим, обновим и уякчим завета си с Иисуса Христа, нашият слух се огласява с последния поканителен глас на Св. църква: "Со страхом Божиим, верую и любовию приступите!" В тези свещени минути да млъкнат в душата ни всички други помисли, чувства и желания, освен онези свети помисли, онези небесни чувства, към които Св. църква желае да издигнем духа си. Със страх Божий, с вяра и любов да пристъпим, за да бъдем причастници на вечния живот! Да пристъпим със страх Божий, като размислим, или само си припомним, де сме ние, пред кого предстоим и към що пристъпваме. ...
Ние сме на свето място, осветено от Светия Дух, гдето се извършва страшно тайнство. ...
Ние предстоим пред Самия Бог на Славата, от Чието присъствие някога пламенеел и се клател Синай; пред всемогъщия Бог, Който рече и се сбъдна, заповяда и се създаде всичко видимо и невидимо; пред всесветия Бог, Който не търпи беззаконията, ненавижда греховете, отвръща се от неправдата; пред правосъдния Бог. ... Ние пристъпваме към велик Божий дар, който дава на достойните неизброими блага. ...
Да поразмислим, прочее, за всичко гореказано и с тези благочестиви мисли и с тези свети чувства да пристъпим към светото и велико тайнство причащение, за да се причастим със светите тайни не за съд или за осъждане, но за прощение на греховете и живот вечен.
Из книжката "За Светото Причащение и за приготвителното към него покаяние", издадена през 1912 г. от Св. Българска обител "Достойно есть" - Св. Гора, Карея при настоятел иеросхимонах Иоаннъ
Подготвено за електронна публикация от Pravoslavie.hit.bg.
Правописът и (частично) езикът са осъвременени от
Pravoslavieto.com.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com