Светоотечески напътствия за
прелестта
Светоотечески напътствия за
прелесттаСъдържание (frames)
:: "БЪДИ СМИРЕН И ЩЕ БЪДЕШ СПОКОЕН"
:: САМОУКОРЕНИЕТО
:: СМИРЕНИЕТО НА СТАРЕЦА ПРОГОНИЛО ДЕМОНА ОТ БЕСНОВАТИЯ
:: ТЪРПЕНИЕТО НА УЧЕНИКА
:: ИЗЦЕЛЯВАЩОТО СМИРЕНИЕ
:: ПОНАСЯНЕ НА ЛЪЖЛИВИ ОБВИНЕНИЯ
:: АРХИМАНДРИТЪТ И ОТШЕЛНИКЪТ
:: ЛУКАВИЯТ ДУХ ОТСТЪПИЛ
:: МЪДРИЯТ ЕПИСКОП
:: СМИРЕНИЕТО НА ЕПИСКОПА
:: СМИРЕНИЕТО НА ПАТРИАРХА
:: ПРЕЛОДОБНИЯТ ГРИГОРИЙ СИНАИТ
:: КРОТОСТТА НА ПРЕП. ИОВ ПОЧАЕВСКИ
:: СМИРЕНИЕТО НА СТАРЕЦА, КОЕТО СПАСИЛО УЧЕНИКА
:: СТАРЕЦЪТ, КОЙТО ОБЪРНАЛ РАЗБОНИКА ПО ПЪТЯ НА СПАСЕНИЕТО
:: НЕЗЛОБЛИВИЯТ СТАРЕЦ
:: СВЕТИТЕЛЯТ СПИРИДОН ТРИМИФУНТСКИ
:: БОЖИЯТ СЪД
:: КОНЧИНАТА НА ПРАВЕДНИКА
:: ЛЮБОВТА КЪМ БОГА
:: ВИТАНСКИЯТ ИНОК АВЕЛ
:: ПРЕДСМЪРТНОТО ВИДЕНИЕ НА МОНАХА ИЗРАИЛ
:: СМИРЕНИТЕ СЕ ПОСРЕЩАТ ОТ АНГЕЛИ
:: ПРИЧАСТИЕТО
:: БОГ ДАВА БЛАГОДАТ НА СМИРЕНИТЕ
:: ДАРЪТ НА БЛАГОДАТТА
:: СВЕТА ОЛИМПИАДА
:: АРХИЕПИСКОП ТЕОДОТ
:: АВВА ТЕОДОСИЙ
:: ПОНАСЯНЕТО НА УКОРИ Е ПЪТ КЪМ КРОТОСТТА
:: КРОТОСТТА УКРОТИЛА ЗЕМЕДЕЛЕЦА
:: И ЗВЕРОВЕТЕ СЛУШАТ КРОТКИЯ
:: БОГОЛЮБИВИЯТ ДАВИД
:: ПРЕПОДОБНИЯТ КИР
:: СХИАРХИМАНДРИТ МОИСЕЙ ОПТИНСКИ
:: АВВА ИОАН
:: ПРЕПОДОБНИЯТ ОНУФРИЙ
:: ПОВЕСТ ЗА ЕВЛОГИЙ КАМЕНОДЕЛЕЦА
:: МЪДРИЯТ АВВА АНУВ
:: СМИРЕНОМЪДРИЕТО НА АВВА ПЕТЪР
:: АВВА ЗЕНОН
:: СВЕТИ СИМЕОН
:: СВЕТЦИТЕ ПРЕБИВАВАТ В САМОУКОРЯВАНЕ
:: ВРАГЪТ ОТСТЪПВА ПРЕД СМИРЕНИЕТО
:: СМИРЕНИЕТО НА ВЕЛИКИТЕ
:: В КАКВО Е СЪВЪРШЕНСТВОТО?
:: ИЗПИТАНИЕТО НА АВВА МОИСЕЙ
:: СТАРЕЦЪТ МЕТОДИЙ ПЕШНОШКИ
:: АВВА МАТОЙ ОТ РАИФ
:: ЧУДНОТО ПРИЗВАНИЕ НА СВЕТИ ГРИГОРИЙ ПАЛАМА КЪМ УЧИТЕЛСТВО
:: ПРИЗВАНИЕТО НА СВЕТИ ДАМИАН
:: СВИТЪКЪТ, ВРЪЧЕН ОТ АНГЕЛИТЕ
:: БЛАГОДАТНОТО УЧИТЕЛСТВО
:: УЧИТЕЛСТВО ЧРЕЗ ЖИВОТА
"БЪДИ СМИРЕН И ЩЕ БЪДЕШ СПОКОЕН"
Авва Пафнутий казвал: "Докато бяха живи старците, живеейки на разстояние дванадесет мили от тях, винаги ги посещавах два пъти месечно и им откривах всеки свой помисъл. Старците винаги ми казваха едно и също: "Където и да идеш, бъди смирен и ще бъдеш спокоен." (Достопаметни сказания)
САМОУКОРЯВАНЕТО
Един брат от скита паднал в прегрешения и бил отлъчен от Църквата от иеромонаха настоятел. Когато братът си тръгнал от храма, авва Висарион станал и го последвал с думите: "И аз съм грешник." (Отечник)
СМИРЕНИЕТО НА СТАРЕЦА ПРОГОНИЛО ДЕМОНА ОТ БЕСНОВАТИЯ
Веднъж в Тиваида довели при един старец за изцеление човек, обладан от демон. След много молитви, той казал на демона: "Излез от Божието творение!" Демонът отговорил на стареца: "Излизам, но кажи кои в Евангелието са козли, а кои - агнета?" Старецът казал: "Козлите - това съм аз, а агнетата знае Бог." Демонът, като чул това, силно се провикнал: "Ето, излизам заради твоето смирение" - и веднага излязъл. (Древен патерик)
ТЪРПЕНИЕТО НА УЧЕНИКА
Един старец имал добър ученик, но поради малодушието си го прогонил от килията и изхвърлил зад вратата горната му дреха. Ала ученикът не се отделял от килията и седял пред вратата.
Старецът след известно време отворил вратата и като го видял да седи там, поклонил му се и рекъл: "Отче! Дълготърпеливото ти смирение победи моето малодушие. Влез тук и отсега нататък ти ще бъдеш старецът и отецът, а аз - младшият и ученикът." (Достопаметни сказания)
ИЗЦЕЛЯВАЩОТО СМИРЕНИЕ
Авва Даниил разказвал: "Дъщерята на един идолопоклонник от Вавилон била обладана от демон. Баща й познавал един монах. Той му казвал: "Никой не ще може да изцели дъщеря ти освен известните ми отшелници. Но и те, ако ги замолиш, не ще поискат да направят това поради смирението си. Ще направим така. Когато дойдат на пазара, ще се престорим, че искаме да купим ръкоделието им. Когато дойдат в къщата, за да получат парите за купените неща, ще им кажем да сътворят молитва. И аз вярвам, че дъщеря ти ще оздравее."
Отишли на пазара. Там ученикът на един старец седял и продавал кошници. Те го поканили да иде в дома им, за да му платят за кошниците. Когато монахът влязъл в къщата, бесноватата изтичала насреща му и го ударила по страната. Той й обърнал другата си страна, както е заповедта. Демонът усетил мъка и викнал: "Беда! Заповедта на Иисуса Христа ме прогонва!"
Девицата незабавно се очистила. За случилото се разказали на старците. Те прославили Бога и казали: "Обичайно е гордостта на дявола да се побеждава от смирението на Христовата Заповед." (Отечник)
ПОНАСЯНЕТО НА ЛЪЖЛИВИ ОБВИНЕНИЯ
Един брат живеел в общежитие и всички обвинения, които отправяли срещу него братята, дори обвиненията в прелюбодеяние, приемал върху себе си. Някои от братята, понеже не знаели за подвига му, започнали до роптаят срещу него и да казват: "Колко злини е извършил и дори не иска да работи!"
Настоятелят, знаейки какъв е неговият подвиг, казвал на братята: "За мен е по-приятна дори една рогозка, направена от него със смирение, отколкото всички ваши, направени с гордост." За да покаже какъв е този брат, аввата заповядал да донесат рогозки, изработени от братята, и рогозка от обвинения брат. След това запалили огън и аввата сложил в него всички рогозки. Работата на братята изгоряла, а рогозката на смирения брат останала неповредена. Като видяли това, братята млъкнали, помолили брата за прошка и оттогава го смятали за свой отец. (Отечник)
АРХИМАНДРИТЪТ И ОТШЕЛНИКЪТ
Един старец живеел в пустинята като отшелник и смятал, че е съвършен в добродетелите. Той молел Бога така: "Покажи ми в какво се състои съвършенството на душата, и аз ще го изпълня." Богу било благоугодно да смири помислите му и затова на стареца било речено: "Иди при еди-кой си архимандрит и направи онова, което той ти заповяда."
Бог открил на архимандрита за идването на отшелника предварително и при това заповядал: "Ето! Един отшелник ще дойде при тебе, кажи му да вземе камшика и да иде да пасе свинете ти."
Отшелникът дошъл в манастира и почукал на портите. Въвели го при архимандрита. Като се поздравили, те седнали и отшелникът му рекъл: "Кажи какво да направя, за да се спася?" Архимандритът попитал: "Ще изпълниш ли това, което ти заповядам?" Отшелникът отговорил: "Ще го изпълня." Архимандритът казал: "Вземи един камшик и иди да пасеш свинете." Отшелникът незабавно изпълнил това.
Онези, които го познавали отпреди и били чували за него, когато видели, че пасе свинете, говорели помежду си: "Видяхте ли великия отшелник, когото мълвата превъзнасяше? Той е полудял! Той е побеснял! Той пасе свине!" Бог, виждайки смирението му и това, че търпеливо понася човешкото безчестие, му заповядал отново да се върне на своето място.
ЛУКАВИЯТ ДУХ ОТСТЪПИЛ
Имало двама монаси, родни братя по плът и по дух. Против тях правел козни лукавият дявол, за да ги раздели. Веднъж привечер, както обикновено, младият брат запалил кандилото и го поставил на свещника. По злонамереното действие на демона свещникът паднал и кандилото угаснало.
Така лукавият дявол дал повод за кавга между тях. По-големият брат скочил и в яростта си взел да бие по-малкия. Той пък паднал в краката му и взел да придумва родния си брат: "Успокой се, владико мой, аз отново ще запаля кандилото." Понеже не отговорил с гневни слова, лукавият дух посрамен веднага отстъпил от тях. (Отечник)
МЪДРИЯТ ЕПИСКОП
Двама епископи живеели недалеч един от друг и поради действието на лукавия помежду им имало вражда. Единият от тях бил богат и силен, а другият - смирен. Силният търсел повод да стори зло на смирения. Като чул за това, другият епископ казал на своя клир: "Ние ще го победим с Божията благодат." Казали му: "Владико! Кой може да се бори с него?" "Потърпете - казал той, - чеда, и ще видите Божията милост."
И когато при богатия имало празник на светите мъченици, смиреният събрал клира си и казал: "Следвайте ме и ме гледайте, правете това, което правя и аз - и ние ще го победим."
Те отишли при епископа, когато молебенът бил свършил и при него се събрал целият град. Тук смиреният епископ паднал в нозете на гордия заедно с клира си и казал: "Прости ни, владико, ние сме твои раби". Онзи бил поразен от постъпката на смирения епископ и Бог умилил и променил сърцето му. Той сам паднал на колене и казал: "Ти ще бъдеш мой владика и отец" - и оттогава между тях се възцарила голяма любов.
И смиреният епископ казал на клира си: "Не ви ли казах, чада, че ще победим с Христовата благодат? Така постъпвайте и вие. Когато имате вражда с някой, правете по същия начин - и ще победите с благодатта на нашия Господ Иисус Христос." (Древен патерик)
СМИРЕНИЕТО НА ЕПИСКОПА
Преподобният светител Иоан, чиято памет Светата Църква чества на 29 февруари, бил родом от Палестина. Той се покръстил на осемнадесет години и станал монах. Заради светия си живот бил поставен за архиепископ в град Дамаск. Но понеже не понасял човешката слава и бил в най-висша степен смирен, той оставил своята архииерейска катедра и тайно от всички отишъл първо в Александрия, а след това в Нитрийската планина, където се явил в просешки одежди и взел да моли единия от игумените да го приеме като обикновен работник в манастира, за да служи на братята. Архиерейския си сан той, разбира се, скрил.
Игуменът го приел и Иоан живял в манастира така: денем служел на братята, а нощта прекарвал в молитва без сън. На сутринта вземал от всички килии съдовете за вода, ходел до реката, напълвал ги и след това ги разнасял по килиите. В манастира един малоумен инок му правел много злини. Той го наричал с подигравателни прозвища, поливал го с помия и сквернил килията му с нечистотиите си, така че тя винаги била изпълнена със зловоние. Игуменът узнал за това и искал да накаже злия инок, но Божият архиерей облял със сълзи нозете на игумена измолил прошка за своя оскърбител.
Накрая един от нитрийските иноци, преподобният Теодор, узнал, че Иоан е архиепископ и разказал за това на другите... Понеже избягвал човешката слава, Иоан отишъл в Египет. Там по свидетелството на житиеписеца му получил дар за прозорливост, освободил Църквата от еретиците, написал много душеполезни книги и накрая смиром починал в Господа. (Пролог)
СМИРЕНИЕТО НА ПАТРИАРХА
Свети Нифонт, патриарх Константинополски, след като се оттеглил от Константинопол и Валахия, преоблечен като селянин тайно отишъл в Атонския манастир на свети Дионисий. Като неизвестен никому пришълец той станал мулетар и се грижел за работния добитък.
Но Бог открил тайната. Игуменът на манастира имал видение, че се намира в храма. Там се явил божественият Предтеча и му казал: "Събери братята и излезте да посрещнете патриарх Нифонт. Висотата на неговото смирение да ви бъде за образец. Той е патриарх, а се е принизил да бъде един от вашите работници."
Поразен, игуменът дълго не могъл да дойде на себе си. След това, когато мислите му се успокоили, заповядал да ударят клепалото. Събрали се братята и той им разказал за видението си на Предтечата Господен. Тогава всички разбрали, че техният работник е патриарх Нифонт. Докато ставало това, светият работник бил в гората за дърва. Когато го видели да се връща от послушанието си, всички излезли от църквата и му се поклонили почтително като на патриарх. Трогнат до сълзи от неочакваното тържество на своето смирение, Нифонт паднал пред всички на колене и плакал.
"Завърши изкушението на търпението ти, вселенски светилниче - казал му настоятелят, целувайки светителската му десница, - доста е смирението ти, за да смирим нашата собствена немощ."
Дълбоко потресен от това събитие, блаженият Нифонт плакал. Плакали и всички братя, особено онези, които поради неведението си го били огорчавали и молейки за прошка, лежали в нозете му.
"Отци и братя мои, Господ заради това ме скри от вашата любов - казал накрая свети Нифонт, - защото аз сам Го молех за това, за да ме помене Господ в моето смирение." (Атонски патерик)
ПРЕПОДОБНИЯТ ГРИГОРИЙ СИНАИТ
В манастира на преподобния Григорий било определено да служи в магерницата. Повече от три години се трудил той в това тежко послушание. Кой може достойно да възхвали голямото му смирение? Той винаги мислел, че служи не на човеци, а на Ангели и мястото на службата си почитал за Божие светилище и олтар. (Атонски патерик)
КРОТОСТТА НА ПРЕП. ИОВ ПОЧАЕВСКИ
В общуването си, другите преподобният Иов Почаевски бил извънредно братолюбив, смирен, послушен, кротък, милосърден и толкова мълчалив, че по думите на инока Доситей от него било трудно да се чуе и дума. При всяко свое занимание и движение той творял следната молитва: "Господи, Иисусе Христе, помилуй ме." Една нощ, минавайки покрай манастирското гумно, преподобният Иов видял някакъв човек да краде пшеница, натъкнал се на него неочаквано и онзи не можел да направи и крачка под тежестта на пълния с пшеница чувал. Уплашен, той паднал в нозете на преподобния, молейки го да не казва на никого за това.
Ала старецът не само не укорил крадеца с нито една дума, но дори сам му помогнал да вдигне крадения чувал, като само го наставил със смиреномъдри слова занапред да не върши нищо подобно. (Отечник)
СМИРЕНИЕТО НА СТАРЕЦА, КОЕТО СПАСИЛО УЧЕНИКА
Един брат бил оборван от блудна страст. Като станал през нощта, той отишъл при стареца, за да му изповяда помислите си. Старецът го утешил. Успокоен от това утешение, братът пак се върнал в килията си. И ето че отново духът на блудодеянието взел да го изкушава. Той отново отишъл при стареца. Това се повторило много пъти. Старецът не го огорчавал, но казвал полезното за душата му: "Не отстъпвай пред дявола и не се разслабвай душевно. Напротив, всеки път, когато те нападне демонът, идвай при мене. Изобличаван, той ще отстъпи. Нищо не огорчава и не отслабва демона на любодеянието така, както изповядването на внушаваните от него изкусителни помисли и мечтания. И нищо не го радва толкова, както скриването и утаяването на тия помисли."
Ободреният от стареца брат идвал при него единадесет пъти, откривайки помислите си. Накрая той казал на стареца: "Бъди добър, авва, кажи ми още слова на назидание." Старецът казал: "Повярвай, сине мой, ако Бог би допуснал помислите, които мъчат мен, да преминат при теб, то ти не би ги понесъл и непременно би паднал." Когато старецът казал това, изкушението от блудната страст отстъпило от брата поради смирението на стареца. (Отечник)
СТАРЕЦЪТ, КОЙТО ОБЪРНАЛ РАЗБОЙНИКА ПО ПЪТЯ НА СПАСЕНИЕТО
За авва Пафнутий разказвали, че не обичал вино. Веднъж по пътя си той срещнал банда разбойници и видял, че те пият вино. Главатарят им познавал стареца, знаел също, че той не пие вино. Но като видял, че Пафнутий е много изморен, напълнил чаша с вино и като взел в ръката си меч, казал на стареца: "Ако не го изпиеш, ще те убия." Старецът разбрал, че разбойникът иска да изпълни Божията заповед, и желаейки да го обърне по пътя на спасението, приел чашата и я изпил.
Тогава главатарят се разкаял пред аввата и казал: "Прости ми, авва! Аз те оскърбих." Старецът отговорил: "Вярвам, че заради тази чаша Бог ще сътвори с тебе Своята милост и в този, и в идещия век." "И аз се надявам на Бога - казал главатарят, - че от сега нататък никому не ще сторя зло." Така старецът, отказал се от своята воля заради Господа, обърнал към спасението цялата банда разбойници. (Достопаметни сказания)
НЕЗЛОБЛИВИЯТ СТАРЕЦ
Един брат подправил ключа, отворил килията на един от старците и взел парите му. Старецът пък написал бележка: "Брате, който и да си ти, бъди добър, остави половината от парите за мои нужди." И като разделил парите си на две части, оставил и бележката.
Ала онзи, като дошъл втори път, скъсал бележката и взел всичките пари. По-късно, след две години, той легнал на смъртен одър и душата му не го напускала. Тогава извикал стареца и му казал: "Помоли се за мене, отче, защото аз откраднах парите ти." И казал старецът: "Защо не каза това по-рано?" И когато почнал да се моли, онзи скоро починал. (Древен патерик)
СВЕТИТЕЛЯТ СПИРИДОН ТРИМИФУНТСКИ
Авва Спиридон, пастир на овце, бил толкова свят, че се удостоил да бъде пастир и на хората, защото в един от градовете на Кипър, а именно в Тримифунт, бил избран за епископ. Ала поради голямото си смирение той, бидейки епископ, пасял и овцете. Веднъж някакви хора дошли да крадат от кошарата му и били свързани там от невидима сила.
На разсъмване пастирът отишъл при овцете и като видял крадците с вързани ръце, разбрал какво се е случило. Като се помолил, авва Спиридон ги отвързал. След това дълго ги убеждавал и увещавал, че е по-добре да се стараят да живеят от честен труд, отколкото от кражби. После им подарил една овца и ги пуснал, изричайки с любов: "За да не помислите, че даром сте пазили кошарата." (Достопаметни сказания)
БОЖИЯТ СЪД
Когато дошло времето за кончината на авва Агатон, той три дни лежал, без да помръдне, гледайки в една посока. Братята го подбутнали и му казали: "Авва, къде си?" Той отговорил: "Предстоя пред Божия Съд." Братята рекли: "Отче! Нима и ти се боиш?" Той казал: "Макар и да се стараех с всички сили да изпълнявам заповедите Божии, но аз съм човек и не зная угодни ли са делата ми Богу."
Братята казали: "Нима не си уверен, че делата ти са благоугодни на Бога?" Старецът отговорил: "Невъзможно ми е да се уверя в това, преди да застана пред Бога, защото едно е съдът Божий, а друго - съдът човешки."
Когато братята искали да го питат още нещо, той им казал: "Бъдете добри, не приказвайте с мене, понеже съм зает." Като изрекъл това, веднага изпуснал дух с радост. Братята видели, че той починал, сякаш приветствайки свои възлюбени приятели. (Отечник)
КОНЧИНАТА НА ПРАВЕДНИКА
Когато авва Иоан Колов напускал този живот, той се радвал, сякаш се завръщал в родината си. Смутените братя окръжили одъра му. Те започнали убедително да го молят да им остави някое особено важно наставление като духовно наследство, което да им помага в достигането на християнското съвършенство. Той въздъхнал и казал:
"Никога не съм изпълнявал своята воля и никого не съм учил на нещо, което преди това сам не съм направил." (Отечник)
ЛЮБОВТА КЪМ БОГА
Когато приближавала кончината на Глинския старец схимонах Евтимий, той помолил да го изпратят със Светите тайнства. Молбата му била изпълнена. Над него извършили таинството Елеосвещение и Свето Причастие.
След като приел Тялото и Кръвта Христови, той седял на одъра си, спокойно очаквайки преселението в другия свят. Лицето му било озарено от светла усмивка, а от очите му капели сълзи. Един от братята поради простотата си попитал умиращия старец: "Отче, защо плачете! Нима и вие се страхувате от смъртта?"
С кротка усмивка старецът му отговорил: "От какво да се страхувам? Да отивам при небесния Отец и да се страхувам! Не, брате, поради Божията благост не се страхувам, а сълзите, които виждаш, са сълзи на радост. Толкова години душата ми се стремеше към Господа, а сега наближава желаното време и аз скоро ще застана пред Този, към Когото цял живот се е стремяла душата ми, и ще Го видя. Затова и текат сълзите ми."
Мирно пребивавайки в сърцето си със своя любим Господ, Пресладкия Иисус, той скоро изпуснал последната тиха въздишка, с която блажената му душа оставила земното му отрудено тяло и се устремила с радост към любимия Господ. (Глински патерик)
ВИТАНСКИЯТ ИНОК АВЕЛ
Сред братята във Витанския скит на Троицко-Сергиевата лавра живеел инокът Авел. По своята кротост той наистина бил подобен на своя небесен покровител - праведния Авел. Простотата му била като на дете, незлобливостта - като на гълъб. Живеел в голяма нищета. Никога не заключвал килията си, пък и нямало какво да се вземе оттам. На леглото наместо дюшек имал изпокъсана рогозка, а вместо одеяло - някакви дрипи. За възглавница му служела мръсна торба, натъпкана със слама. Нямал никакво бельо в запас. Даденото му от манастира бельо обикновено износвал до последно. Затова, бидейки звънар, нерядко ходел да звъни, както понякога изглеждало, без бельо, само в един скъсан ватен подрасник.
Господ явно пазел здравето му заради молитвите на светителя Божий митрополит Платон. Винаги било приятно да го види човек, защото самият му облик, благодатен и светъл, внасял в душата приятно усещане. Поради рядката си скромност той по наставлението на Иисуса, сина Сирахов, "не ходел често при приятеля си", понеже се боял да не му досади. Само в краен случай и при малцина братя ходел поради някоя особена необходимост.
Веднъж в началото на август 1826 година в килията на отец Авел влязъл иеромонахът отец Валериан. Посрещайки го, отец Авел с неописуема детска радост на висок глас запитал: "Отче Валериане! Не срещнахте ли току-що Владиката митрополит Платон? Преди малко той излезе от килията ми, като ми каза: "Авеле, потърпи още малко. И ти ще бъдеш с нас точно след две седмици." Владиката беше в лилаво расо с панагия на гърдите и шапка. Лицето му бе толкова милостиво и благо, че не е възможно да се опише с думи. Той ме благослови и напусна килията ми точно преди твоето идване."
Дванадесет дни след този разговор отец Авел се разболял. Причастили го със Светите Тайни и го изпратили в областната болница, където след два дни починал. Кончината на отец Авел последвала точно след две седмици от деня на посещението му от митрополит Платон. (Троицки листчета от Духовна Ливада)
ПРЕДСМЪРТНОТО ВИДЕНИЕ НА МОНАХА ИЗРАИЛ
Блаженият отец Израил, монах от Черниговския скит на Троицко-Сергиевата лавра, за своя истинно монашески живот се сподобил и с блажена кончина, както разказвали за това братята от скитската болница.
Преди самата си смърт той извикал при себе си болничния служител и с възторжен израз казал: "Ах, какво виждам, брате Василие! Ето, в стаята влизат светители, а с тях и много иноци. И колко светли и прекрасни са всички. Ето, те приближават към мене. О, каква радост! О, какво щастие!"
Брат Василий отговорил: "Отче, аз не виждам никого." Когато той и всички присъстващи погледнали отец Израил, той бил вече мъртъв. В момента на смъртта си отец Израил се сподобил да бъде посетен от всички ония светители и преподобни, към които се обръщал в молитвите през целия си живот и които винаги молитвено призовал за помощ. (Троицки листчета от Духовна Ливада)
СМИРЕНИТЕ СЕ ПОСРЕЩАТ ОТ АНГЕЛИ
Иеромонахът от Троицко-Сергиевата лавра отец Мануил, служещ в храма на Петроградското Троицко Подворие, разказвал: "Веднъж към десет часа вечерта ме извикаха да присъствам при кончината на един болен старец. Лицето му беше светло и приятно и целият той излъчваше благочестиво чувство на преданост на волята Божия. След изповедта аз побързах да го причастя, понеже беше доста слаб, а маслосветът бе извършен по-рано.
След като прие Христовите Тайни, той ми направи знак да се приближа. Лицето му сияеше с радостна светлина. Когато се наведох към устата му, той тихо ме запита: "Отче! Виждате ли светлия Ангел, блестящ като мълния?" Казах му,че нищо не виждам. Той с последни сили направи кръстно знамение и почина. (Троицки листчета от Духовна Ливада)
ПРИЧАСТИЕТО
В едно духовно списание от ХIХ век бил напечатан следният разказ на един странник.
"Веднъж през зимата спрях да пренощувам в една страноприемница. Стопанката ми даде да ям, постла ми да спя на полатите (висок одър в руската селска къща, почти под тавана - прев.), като ми каза, че там ще ми бъде спокойно. Когато легнах, видях, че над вратата към съседната стая има прозорец. През него се виждаше всичко, което става в другата стая. Скоро някой почука на вратата на къщата. Видях през прозореца, как в стаята влязоха един добре облечен възрастен мъж и юноша, очевидно негов син.
Пътниците вечеряха, след това застанаха на молитва и се молиха дълго и усърдно. Най-накрая легнаха да спят. Аз също заспах.
Изведнъж през нощта сякаш някой ме бутна силно, аз се събудих и видях в съседната стая да блести ярка светлина. Вгледах се и виждам, че в стаята има двама светоносни юноши. Единият е облечен в свещенически одежди, а другият - в дяконска стихара и е препасан с орар. Свещеникът държи в ръцете си потир и посочвайки спящия мъж, казва на другия светоносен юноша в дяконски одежди "Повдигни го, аз ще го приобщя." Светоносният свещеник причасти мъжа направо от потира.
Посочвайки момчето, което лежеше надолу с лицето, Ангелът каза: "Обърни го и него и също го повдигни" - и след това причасти и него. После видението изчезна. Щом светлината в стаята помръкна, аз изведнъж чух страшен трясък. Таванът на другата стая пропадна, понеже беше много вехт, и уби бащата и сина.
Описаната блажена кончина на двамата пътници вероятно се дължи на светия им земен живот. Така според живота на човека Господ нерядко приготвя и кончината с напътствие във вечния живот." (Троицки листчета от Духовна Ливада)
БОГ ДАВА БЛАГОДАТ НА СМИРЕНИТЕ
Един свещеник разказал на архиепископ Никон Вологодски следния случай от своята пастирска практика:
"Бях ръкоположен за свещеник в една енория близо до северната ни столица, където живеят много православни финландци. Спомням си, че вече се свечеряваше. През прозореца на къщата си видях, че пристига един млад финландец. Като влезе, той се помоли пред светите икони и ме поздрави. Запитах го какво го води при мен. Финландецът отговори: "На баща ми му се роди син, който трябва да бъде кръстен вкъщи. Нашата енорийска църква е далече, пък и баща ми не се чувства добре и моли да го причастите." Понеже настъпваше нощта, аз му казах: "Вече е късно. Разпрегни коня, остави го да си почине, а сам се подкрепи при мене с каквото Бог дал и си почини." Финландецът така и стори.
Минаха два часа. Колкото и да се опитвах да заспя, все не можех. Накрая, безсилен да се боря с преследващата ме мисъл за това, че болният ме чака и трябва да бързам при него, почнах да будя сина му с молба да се стягаме за път. Младият финландец започна да ме уверява, че баща му не е толкова слаб и можем да изчакаме до сутринта. Но натрапчивата мисъл упорито ми внушаваше, че трябва да тръгнем незабавно. Отстъпвайки пред настояването ми, финландецът неохотно впрегна коня и тръгнахме.
Благополучно изминахме шестнадесет версти. На хоризонта заблещукаха светлинките на селото, към което се бяхме запътили. Още няколко мига и конят ни спря пред къщата на финландеца, който имаше нужда от пастирска помощ. Като слязох от колата, в нощния полумрак видях в прозореца на дома високата фигура на този човек. Той търкаше запотените стъкла на прозореца, за да ме види по-добре. Тогава си помислих: "Напразно предприех това нощно пътуване от страх болният да не умре, без да се причасти със Светите Тайни."
Когато влязох в къщата и видях, че новороденото е доста слабо, побързах да го кръстя и след това пристъпих към изповядването на баща му. От изповедта му разбрах, че бил много благочестив. През целия си живот той ежедневно със сълзи молел Господа да му дарува християнска кончина и причастяване със Светите Тайни преди смъртта. След искрена изповед и умилено причастяване болният легна на наровете и помоли да си почине малко. Седнах редом с него и взех да записвам в книжката си новородения младенец. Изведнъж почувствах зад себе си конвулсиите на болния. Когато се обърнах към него, видях, че вече е починал."
(Троицки листчета от Духовна Ливада)
ДАРЪТ НА БЛАГОДАТТА
Един монах помолил авва Аполос да се помоли за него, за да се сподоби с някакъв благодатен дар. Когато аввата се помолил, на монаха бил даден благодатния дар на смиреномъдрието и кротостта, така че всички се учудвали как е придобил такава голяма кротост. (Лавсаик)
СВЕТА ОЛИМПИАДА
Кротостта на света Олимпиада била такава, че превъзхождала простотата и на децата. Никой от близките й никога не забелязал тази праведница да порицае някого, целият й тежък живот преминал в сърдечно съкрушение и изобилно проливане на сълзи. По-скоро в зной можел да се види извор без вода, отколкото очите й, които винаги съзерцавали Христа, без сълзи. И колкото повече се спираме мислено на разказа за подвизите и добродетелите на тази твърда като камък душа, толкова по-назад от делото й остават думите... Олимпиада цялата била скъпоценен съсъд на Светия Дух. (Лавсаик)
АРХИЕПИСКОП ТЕОДОТ
Един отец ни разказа, че в Теополис имало архиепископ на име Теодот, отличил се с кротост и добро сърце...
Веднъж той бил на път заедно с един клирик. Архиепископът бил в носилка, а клирикът яздел редом с него. Архиепископът му казал: "Да си поделим дължината на пътя и да си сменим местата." Клирикът не се съгласявал: "Ще бъде безчестие за архиерея - казал той, - ако аз седна на носилките, а светителят тръгне с кон." Но Теодот настоял на своето и убедил клирика, че в това няма безчестие за него. (Духовна Ливада)
АВВА ТЕОДОСИЙ
Авраамий, игуменът на киновията на Пресвета Богородица, разказвал, че авва Теодосий нямал зимна дреха и той му купил. Веднъж, наметнат с нея, старецът заспал, а той спял в храма. Дошли разбойници, свалили дрехата му и си отишли, а старецът не казал никому нищо за това. (Духовна Ливада)
ПОНАСЯНЕТО НА УКОРИ Е ПЪТ КЪМ КРОТОСТТА
Един от старците ни разказваше за някаква знатна особа от сенаторски род. Тя отишла на поклонение по светите места. Пристигайки в Кесария, тя предпочела да остане тук и да живее в уединение. "Дай ми девица - замолила тя епископа, - която да е възпитана за иночески живот и да ме научи на страх Божий."
Епископът избрал една смирена девица и я изпратил при нея. След известно време, когато се срещнали, епископът запитал: "Как е девицата, която ти служи?" "Тя се държи прекрасно - отговорила знатната жена, - само че е съвсем безполезна за душата ми, защото ми позволява да живея по своята воля. Тя е много скромна, а на мен ми е нужно някой да ме хока и да не позволява да изпълнявам прищевките си."
Тогава епископът избрал друга, с лош нрав, и я пратил при жената. Тя непрекъснато й повтаряла: "Богата глупачка" или я хокала с други подобни думи. Скоро епископът пак запитал: "Как е девицата?" "Тази наистина донася полза за душата ми" - отговорила мъдрата жена. По такъв начин тя придобила голяма кротост. (Духовна Ливада)
КРОТОСТТА УКРОТИЛА ЗЕМЕДЕЛЕЦА
Авва Сергий, игумен на манастира на авва Константин, ни разказа: "Веднъж пътешествахме с един свят старец. Объркахме пътя и против неговото желание, понеже не знаехме откъде да минем, попаднахме в засята нива и стъпкахме малко посеви. На нивата работеше земеделец. Като ни видя, той ни обсипа с ругатни: "Какви монаси сте вие? Имате ли страх Божий? Ако имахте, нямаше да постъпвате така."
"Заради Господа никой да не казва нищо!" - бързо ни рече светият старец. След това се обърна към селянина: "Право, чедо мое, каза ти. Ако имахме страх Божий, ни бихме постъпвали така." Но селянинът продължи гневно да ни се кара. "Истина казваш, чедо! - отново отговори старецът, - ако бяхме истински монаси, не бихме сторили това. Но за Бога прости ни, че съгрешихме против теб."
Трогнат от тия думи, селянинът се приближи и падна в нозете на стареца: "Аз съгреших! - възкликна той - Прости ми! И за Бога, вземете ме със себе си." "И наистина - добави блаженият Сергий - той ни последва и прие иночески чин." (Духовна Ливада)
И ЗВЕРОВЕТЕ СЛУШАТ КРОТКИЯ
Един от старците превъзхождаше с кротостта си всички хора. Братята, които живееха с него, уверяваха, че устата му никога не казвала нито клетва, нито лъжа и нито един човек не го бил виждал някога гневен. Той не произнасяше нито една излишна или празна дума. Целият му живот преминаваше в дълбоко безмълвие. Беше тих по нрав, уподобявайки се по всичко на Ангелите. В безкрайното си смирение смяташе себе си за нищожество. Само отстъпвайки пред усърдните ни молби да ни каже слово за назидание, той каза няколко думи за кротостта.
Един огромен хипопотам взел да опустошава селските ниви. Земеделците помолили светеца да им помогне. Като отишъл в тази местност и видял огромния звяр, старецът се обърнал към него с думите: "В името на Иисуса Христа, забранявам ти да опустошаваш тази земя!" Звярът побягнал, сякаш подгонен от Ангел, и никога повече не се появил там. Казаха ни, че по същия начин друг път той прогонил и крокодил... (Животът на отците пустинници)
БОГОЛЮБИВИЯТ ДАВИД
Блаженият Теодорит разказва: "След като живяхме при Боголюбивия Давид цяла седмица, ние не видяхме никаква промяна в лицето му. То не изразяваше нито радост, нито неприветливост, а погледът му постоянно беше еднакъв - нито строг, нито усмихнат, ала в очите му имаше една постоянна скромност. Това вече говори доста за спокойствието на душата му. Но някой може да си помисли, че сме го виждали такъв, когато не е имало никаква причина за смущение. Затова смятам за нужно да разкажа какво се случи в наше присъствие.
Веднъж дивният Давид беседваше с нас за любомъдрието и изследваше същността на евангелския живот. По време на тази беседа дойде Олимпий, римлянин по произход, а по начин на живот достоен за уважение и почетен със свещенически сан. Той взе да упреква дивния Давид, казвайки, че неговата кротост е вредна за всички. Олимпий нарече снизходителността му всеобщо зло, а възвишеното му любомъдрие не кротост, а безумие.
Давид пък, сякаш имаше елмазна душа, посрещна думите му, без ни най малко да се оскърби от тях, макар че те бяха остри. Праведникът не се измени в лице и не прекъсна разговора, а с кротък глас и слова, изразяващи спокойствие на душата, отпрати онзи старец, обещавайки му да поправи това, което той иска...
Как по друг начин може по-добре да се покаже кротостта на душата? (Историята на Боголюбците)
ПРЕПОДОБНИЯТ КИР
Свети Иоан Лествичник разказвал за преподобния Кир, че той бил толкова кротък, че оскърбяван ежедневно и от висшите и от нисшите, постоянно унижаван и всеки ден гонен от трапезата, търпял всичко и не само без ропот, но дори с благодарност.
В такова положение той живял в манастира петнадесет години и понасяйки оскърбления от всички, гонен дори от робите, никога никому не възразил нито дума. Когато свети Иоан го попитал как може всеки ден да понася и глад, и унижение, Кир отговорил: "Повярвай, брате, отците постъпват така с мен не от злоба, а само изпитват дали съм истински монах. Когато постъпвах тук, ми казаха, че тридесет години изкушават отреклите се от света. Пък и златото не свети без огън."
И ето, когато дошла кончината на този подвижник, прощавайки се с братята, той възкликнал: "Благодаря на Господа и на вас, отци, че поради вашето изкушение не бях изкушаван от бесове и всичко това послужи за моето спасение." (Пролог)
СХИАРХИМАНДРИТ МОИСЕЙ ОПТИНСКИ
По своята духовна мъдрост архимандрит Моисей имал всички за деца, на които дори не можел да се сърди, а в случай на нужда само бащински ги вразумявал. Разпорежданията на настоятеля се сторили неоснователни на един живеещ дълго време в манастира оптински монах. Той дълго се борел със себе си поради желанието си да обясни това на настоятеля, но се боял да не го разстрои. Накрая се решил да изкаже мислите си, а там, помислил си, да става каквото ще!
Отишъл при архимандрита и казал: "Отче, един помисъл много ме безпокои." "Какво ти подсказва помисълът, брате?" "Ето, отче, помисълът ми казва, че вие неправилно правите това и това."
Отец Моисей го изслушал мълчаливо и внимателно, а после с тиха усмивка отговорил: "Кажи, брате, на своя помисъл, че това не е негова работа."
Така отпратил той този монах, че той, обезоръжен от кротостта на настоятеля, си тръгнал напълно успокоен и после сам се смеел над себе си... (Оптински патерик)
АВВА ИОАН
За авва Иоан разказвали, че когато се връщал от жътва, ходел първо при старците за молитва и назидание; след това се упражнявал в пеене на псалми; а едва след това преминавал към молитва. Той намирал за нужна такава постепенност на занятията за привеждането на ума в онова състояние, в което се намирал на излизане от килията. (Отечник) Вниманието към молитвата Един ученик разказвал за своя старец: "Веднъж ние извършвахме правилото. Аз четях псалмите и неволно пропуснах едно слово в псалома, без да обърна внимание на това. Когато свършихме службата, старецът ми каза: "Извършвайки моето служение, аз си представям, че пред мене гори огън и затова умът ми не може да се отклони нито наляво, нито надясно. Къде беше твоят ум, когато четеше псалмите и пропусна слово от псалома? Нима не знаеш, че молейки се, стоиш пред Бога и говориш Нему?" (Отечник)
ПРЕПОДОБНИЯТ ОНУФРИЙ
Веднъж преп. Онуфрий, чиято памет се почита на 4 януари, се сподобил с Божествено видение, прославил Бога и почувствал в сърцето си Божественото действие на духовната топлота. Но през следващата нощ тази топлота го оставила и го обзел страх и трепет. Тогава той казал на ръководещия го старец Григорий: "Отче, Божественият огън угасна в сърцето ми. Защо аз, окаяният, претърпях това нещастие?"
"Питаш защо си претърпял това? - отговорил му старецът. Ти се възгордя и затова Божията благодат се скри от тебе и ето че ти е съдено да станеш посмешище и радост за демоните, печал за Ангелите и подигравка за хората." "Уви, бедният аз! - казал тогава Онуфрий. - Жал ми е за трудовете ми, жал ми е и за добрите надежди на братята... Нещастнико!.. Ще се върнеш ли пак към себе си?..."
И той паднал в нозете на стареца и плакал дълго, горко и неутешимо. След това застанал на молитва, проливайки сълзи, и се молел дотогава, докато не почувствал в сърцето си обичайната топлота. Тогава той смирено казал на своя старец: "Отче, благословен Бог, сега ми е добре!" (Атонски патерик)
ПОВЕСТ ЗА ЕВЛОГИЙ КАМЕНОДЕЛЕЦА
Един старец, като дошъл в селото, за да продаде ръкоделието си, срещнал там човек от простолюдието, който, заобиколен от нищи и убоги, се връщал от работа вкъщи. Старецът заедно с другите влязъл при него и човекът умил нозете на всички, нахранил ги, напоил ги и ги успокоил.
Като разбрал, че този нищелюбец бил каменоделецът Евлогий, който всеки ден делял заработените си пари с бедните, старецът помислил: ако този човек бе богат, колко добро би сторил! И почнал да моли Бога да даде на Евлогий богатство.
Молитвата на стареца била чута и Господ му казал: "За Евлогий е по-добре да остава такъв, какъвто е сега, но ако искаш, аз ще му дам богатство, само че ще поръчителстваш ли за него?" - "Господи - отговорил старецът, - от ръцете ми потърси душата му!"
На другия ден, като отишъл на работа, Евлогий почнал да удря с мотиката каменната скала и когато пробил дупка, видял в нея пещера, пълна със злато.
Той се замислил и решил тайно да пренесе златото в дома си. И ето че нищите били забравени, а през нощта Евлогий пренасял златото вкъщи. После заминал за Византия, купил дворци и станал велможа.
Изминали две години. Веднъж старецът видял насън, че Евлогий е прогонен от лицето Господне. Ужасил се отшелникът и отишъл в селото, където за пръв път срещнал Евлогий. Дълго го търсел и не го намерил. Накрая се обърнал към една старица: "Няма ли във вашето село някой нищелюбец?" Старицата му казала: "Уви, имахме един - каменоделец, но сега стана велможа и ни напусна." Старецът възкликнал: "Какво направих, та аз съм убиец!"
Той се качил на кораба и отишъл във Византия. Като намерил дома на Евлогий, седнал пред вратата и зачакал да се появи стопанинът. Дочакал го. Излязъл Евлогий, обкръжен от роби, горд и надменен. Старецът паднал пред него и възкликнал: "Помилвай ме, искам нещо да ти кажа!" Наместо отговор Евлогий заповядал да го пребият. И друг път срещнал Евлогий и отново бил бит. Срещнал го и трети път и пак му нанесли рани. В отчаянието си той поискал да се върне вкъщи и когато се качил на кораба, паднал в несвяст.
Насън той отново видял Господа с гневно лице, обкръжен от Ангели. Той заповядал на Ангелите да низвергнат стареца от лицето Му като виновник за гибелта на Евлогий, но се появила Божията Майка и умолявала Господа за прошка. Тогава Той казал на стареца: "Повече не искай онова, което не се полага, а Аз ще върна Евлогий в предишното му състояние."
Старецът се събудил радостен и благодарил на Господа и Пречистата Му Майка. Какво се случило? В Цариград умрял цар Юстин, който обичал Евлогий. Новият цар заповядал да отнемат имението му, а самия него да убият. Евлогий побягнал в селото си. Първом отишъл към скалата с надеждата да намери пак злато. Но злато нямало. Тогава той дошъл на себе си и отново станал нищелюбец и странолюбец. Като научил за това, старецът прославил Бога. (Пролог)
МЪДРИЯТ АВВА АНУВ
Паисий, брат при авва Пимен, намерил малък съд с жълтици. Той казал на по-възрастния брат Анув: "Ти знаеш, че словото на авва Пимен е много жестоко. Да идем и да си построим килия на друго място и да пребиваваме спокойно в безмълвие."
Авва Анув му отговорил: "Нямаме с какво да си построим килия." Тогава Паисий му открил за находката си. Това много огорчило авва Анув, който знаел, че съкровището може да стане причина за душевната гибел на Паисий. Обаче той казал: "Добре, да идем и да построим килия на другия бряг на реката."
Авва Анув взел от Паисий съда с жълтиците и го завил в дрехата си. Когато стигнали средата на реката, авва Анув уж без да иска, се спънал и изтървал съда с жълтиците в реката. Тогава той взел да скърби, а авва Паисий го утешавал: "Не скърби, авва, за жълтиците. Да идем пак при брата ни." Те се завърнали и живели в мир. (Отечник)
СМИРЕНОМЪДРИЕТО НА АВВА ПЕТЪР
Авва Петър и авва Епимах били двама приятели в Раифската пустиня. Веднъж, когато на обяд ги поканили да седнат на масата на старците, след много покани отишъл там само авва Петър.
Когато станали от масата, авва Епимах му казал: "Как посмя да се присъединиш към трапезата на старците?" Авва Петър отговорил: "Ако бях седнал с вас, братята щяха да ме молят като старец да благословя трапезата и щях да бъда между вас като старши. А когато отидох при старците, бях сред тях най-младши от всички и мислех за себе си смирено." (Достопаметни сказания)
АВВА ЗЕНОН
За авва Зенон разказвали, че отначало той нищо от никого не искал да приема. И затова онези, които му правели приношения, си тръгвали от него скърбейки, че той не ги взема. А пък други идвали при него, желаейки нещо да получат и си отивали в скръб.
Като виждал това, старецът казал: "Какво да правя? Скърбят и онези, които донасят, и онези, които искат да получат. Ето как ще е по-добре - ако някой донесе нещо, ще го взема, а ако някой поиска - ще му дам." Той правел така и сам бил спокоен, и всички били доволни от него. (Достопаметни сказания)
ТРЯБВА ДА СЕ БЯГА ОТ СЪБЛАЗЪНТА
За авва Амос разказвали, че веднъж приготвил петдесет мери пшеница и я изсипал на слънце. Но преди тя да изсъхне добре, той видял на онова място нещо вредно за душата и казал на учениците си: "Да си тръгваме оттук." Те много се натъжили. Виждайки тяхната тъга, той им казал: "Нима тъжите за хляба? Уверявам ви, виждал съм хора да бягат, оставили шкафове с пергаментни книги, и дори не си заключваха вратите, а си тръгваха и ги оставяха отворени." (Достопаметни сказания)
СВЕТИ СИМЕОН
Веднъж свети Симеон показал висотата на смирението на душата си. Някой от братята, за да го изпита, на шега му казал в църквата: "Колко са красиви косите ти, дяконе!" За да не съблазни брата, свети Симеон тогава си замълчал, ала като се върнал в килията, веднага остригал косите си и като срещнал после брата, му ги дал с думите: "Вземи, брате, косите ми - те толкова ти харесват." Братът се засрамил, понеже не очаквал това. А другите, виждайки тази постъпка на дякона, били учудени от смирението му. (Атонски патерик)
СВЕТЦИТЕ ПРЕБИВАВАТ В САМОУКОРЯВАНЕ
Почти стогодишният старец Марко, който вече нямал и зъби, пребивавайки в килията си се борел сам със себе си и с дявола и казвал: "Какво още искаш, старче? И вино пиеше, и масло употребяваше - какво още искаш от мене? Побелял лакомнико, чревоугоднико, ти позориш себе си." След това се обръщал към дявола: "Отстъпи най-после от мен, дяволе, ти остаря заедно с мен в безделие. Под предлог на телесна немощ ме накара да употребявам вино и масло и ме направи сластолюбец. Нима ти дължа още нещо? Няма какво повече да откраднеш от мене, махни се, човеконенавистнико." След това сякаш на шега казваше сам на себе си: "Е, приказливецо, побелял ненаситнико, алчно старче, дълго ли още ще бъда с тебе?" (Лавсаик)
ВРАГЪТ ОТСТЪПВА ПРЕД СМИРЕНИЕТО
Един старец разказал на Иоан Мосх следната случка: "Известно време живеех в лаврата на авва Герасим. Там имах един близък приятел. Веднъж седяхме заедно и разговаряхме за наша душевна полза. Спомних си думите на авва Пимен: "Всеки трябва да се укорява във всичко." "Аз, отче - каза онзи брат, - от опит узнах силата и душевната полза на тия думи. Имах искрен приятел - дяконът на лаврата. Не зная защо, но той започна да ме подозира в една простъпка, която му причини скръб, и започна мрачно да гледа на мене.
Виждайки мрачния му поглед, помолих го да ми обясни причината. "Ето какво направи ти!" - най-накрая ми каза той. Понеже не бях извършвал такава простъпка, започнах да го уверявам, че не съм вършил нищо подобно. "Прощавай, но твоите оправдания не ме удовлетворяват" - каза братът. Като се оттеглих в килията, започнах да изпитвам сърцето си дали пък не съм направил наистина нещо подобно? И не намерих нищо такова. Един ден, като видях, че братът държеше Светата чаша за подаване на Светото Причастие, аз се заклех пред него, че не съм виновен в онова, което ми приписва. Но и тогава той не повярва на думите ми.
Обръщайки се отново към себе си, аз започнах да си припомням изреченията на Светите отци и както и те, казвах на себе си: "Дяконът искрено ме обича и подтикван от любовта, прямодушно ми говори за това, което му е на сърцето, за да пребивавам в трезвение и бодърстване над себе си и да не извършвам занапред нищо подобно. Да кажем, бедна моя душо, че ти не си извършила това. Но не си ли извършила множество други лоши неща и всички те ли са ти известни? Къде е това, което ти върши вчера или завчера или пък преди десет дни? Помниш ли го? Дали не си извършила и онова, което ти приписват, а после да си забравила?"
Размишлявайки по този начин, аз предразположих сърцето си така, сякаш наистина бях извършил нещо, но бях го забравил, както и другите свои дела. И започнах да благодаря на Бога и дякона, че чрез него Бог ми даде да позная греха си и аз можах да се разкая за него.
След тия размисли станах и отидох при дякона да помоля за прошка и да му благодаря, че ми помогна да позная греха си. Но едва почуках на вратата му, той отвори и се хвърли в нозете ми с думите: "Прости ми, дяволът се погаври с мене и ми внуши подозрение към теб! Наистина Сам Бог ме вразуми, че си невинен." И каза, че не ще позволи да му поднеса своето извинение. В това нямало никаква необходимост.
Така получих голямо назидание и прославих Отца и Сина и Светия Дух. Томува сила и великолепие во веки веков! Амин." (Духовна Ливада)
СМИРЕНИЕТО НА ВЕЛИКИТЕ
Когато чул разказите за авва Моисей, управителят на областта отишъл веднъж в скита, за да го види. Казали за това на стареца. Той станал и побягнал към блатото. Идещите насреща го питали: "Кажи ни, старче, къде е килията на авва Моисей?" Аввата им отговорил: "Какво търсите от него? Глупав човек е той."
Когато отишъл в църквата, управителят казал на клириците: "Чувах за делата на авва Моисей и дойдох да го търся. По пътя за Египет срещнахме старец и го попитахме къде е килията на авва Моисей. А той ни рече: Какво търсите от него? Глупав човек е той."
Клириците се натъжили от тия думи: "Как изглеждаше старецът, който хулеше светеца?" Отговорили им: "Старецът бе с вехти дрехи, висок и черен." Тогава клириците казали: "Това е бил самият авва Моисей. Той е говорил така поради великото си смирение."
Управителят се тръгнал, като получил голяма полза. (Достопаметни сказания)
В КАКВО Е СЪВЪРШЕНСТВОТО?
Авва Иаков разказвал: "Веднъж посетих авва Матой и като си тръгвах, му казах, че искам да ида в килиите. Авва Матой рече: "Поклони се от мене на авва Иоан." Когато отидох при авва Иоан, казах му: "Авва Матой ти се покланя." Старецът отговори: "Да, авва Матой е истински израилтянин, у когото няма лукавство" (Иоан. 1:47).
След една година пак отидох при авва Матой и му предадох поклон от авва Иоан. Старецът ми каза: "Не съм достоен за поздрава на такъв старец. Ако чуеш, че някой старец почита ближния повече от себе си, знай, че той е достигнал вече велико съвършенство. Защото именно в това се състои съвършенството - да поставяш ближния над себе си." (Достопаметни сказания)
ИЗПИТАНИЕТО НА АВВА МОИСЕЙ
Когато авва Моисей станал клирик и го облекли в стихар, архиепископът му казал: "Ето, сега ти целият стана бял, авва Моисее!" Той отговорил: "О, владико, да можех отвътре да стана такъв, какъвто съм отвън!" Архиепископът, желаейки да изпита авва Моисей, казал на клириците: "Когато авва Моисей влезе в олтара, прогонете го и вървете след него, за да чуете какво ще говори."
Старецът влязъл. Клириците започнали да го хулят и го прогонили, казвайки: "Махай се, етиопецо!" Моисей си тръгнал и говорел сам на себе си: "Вярно постъпиха с тебе, чернокож етиопецо. Не си човек ти, защо ходиш сред хората?" (Достопаметни сказания)
СТАРЕЦЪТ МЕТОДИЙ ПЕШНОШКИ
В разговор с игумена на Пешношкия манастир отец Методий архимандрит Иаков го запитал: "Много овчици ли имате тук?" Онзи му отговорил - еди-колко си. Тогава отец Иаков заразпитвал: "Е, а козли имате ли?" "Има един, ето този" - отговорил старецът и опрял пръст в гърдите си. След този отговор архимандритът замълчал. (Цветник Пешношки)
АВВА МАТОЙ ОТ РАИВ
Веднъж авва Матой тръгнал от Раиф в страната на Магдолите. Съпровождал го един брат. Тамошният епископ задържал стареца и го ръкоположил за презвитер. Веднъж по време на беседа епископът казал на аввата: "Прости ме, авва! Зная, че ти не желаеше да бъдеш презвитер, но аз се осмелих да сторя това, за да получа благословия от теб."
Старецът му казал със смирение: "В сърцето си имах малко желание, ала ето какво ме затруднява: трябва да се разделя с брата си, а сам не ще мога да изпълнявам всички молитви." Епископът казал на стареца: "Ако знаеш, че е достоен, аз ще ръкоположа и него." Авва Матой отговорил: "Не зная дали е достоен. Зная едно - той е по-добър от мене."
Епископът ръкоположил и брата, но и двамата починали, без да престъпят към престола за извършване на Евхаристията. А старецът казвал: "Вярвам в Бога, че не ще бъда подложен на голямо осъждане за това, че след ръкоположението не съм извършвал литургия, защото ръкоположението е достояние на чисти хора." (Достопаметни сказания)
ЧУДНОТО ПРИЗВАНИЕ НА СВЕТИ ГРИГОРИЙ ПАЛАМА КЪМ УЧИТЕЛСТВО
На третата година от пребиваването му в безмълвие веднъж по време на молитва Григорий Палама усетил, че заспива, и насън видял, че в ръцете си държи съд с чисто мляко, който бил толкова препълнен, че млякото преливало през края. След това му се сторило, че млякото се превърнало в ароматно вино, което пак така, преливайки през края на съда, намокрило ръцете и дрехата му и после заструило навред, ухаейки с чуден аромат. Усещайки сладостта на аромата, Григорий се радвал. Но в това време му се явил светъл юноша и казал: "Защо да не дадеш и на другите от това чудно питие, което така щедро проливаш без всякаква полза? Или не знаеш, че това е несекващ дар на Божията благодат?" "Но ако сега никой няма нужда от това питие - отговорил Григорий, - на кого да го дам?" "Макар в днешно време наистина да няма жадни - възразил юношата, - но ти все пак си длъжен да изпълняваш своя дълг и да не пренебрегваш Божия дар, за който Владиката ще ти потърси отговор."
Видението свършило. Впоследствие свети Григорий обяснявал, че млякото било дар на обикновеното слово, за прости сърца, търсещи нравствено учение. На превръщането на млякото във вино той придавал много по-висш смисъл. С това се посочвало, че след време от него ще се изисква догматическо и духовно слово. Скоро след това богомъдрият Григорий бил избран за игумен на Естигменския манастир, където тогава имало 20 братя. Оттогава освен устно слово свети Григорий започнал да пише и духовните си произведения и да проявява дар да върши чудеса. (Атонски патерик)
ПРИЗВАНИЕТО НА СВЕТИ ДАМИАН
Преподобномъченик Дамиан, оставил света и онези, които са в света, се оттеглил в Светата Атонска гора и тук, в свещената обител на Филотей, възприел за себе си ангелския образ и започнал да се подвизава достойно за своето звание. Но желаейки още по-големи подвизи, той след известно време оставил манастира и се оттеглил за безмълвие при Дометий, знаменит по това време подвижник безмълвник, притежаващ дара да твори чудеса. Той живял три години под ръководството на безмълвника, напредвайки от сила в сила и преуспявайки във всички добродетели така, че заради неотслабващата си вяра и усърдие, ревност и точност в изпълнението на всички Божии заповеди, се сподобил да чуе Божествен глас, призоваващ го да служи на ближните.
"Дамиане - било Божественото възвещаване към него, - не само за себе си полза трябва да търсиш, но и за другите." Той веднага оставил Света Гора и отишъл в олимпийските предели и там навред с дръзновение и велегласно започнал да проповядва Словото Божие, призовавайки християните към покаяние и оставяне на неправдите и пороците, към опазване на Божиите заповеди и вършенето на добри и богоугодни дела. (Атонски патерик)
СВИТЪКЪТ, ВРЪЧЕН ОТ АНГЕЛИТЕ
Един светия видял във видение, че сонм Ангели слиза от небето по Божия заповед с книга, т. е. свитък, изписан отвън и отвътре. Ангелите си говорели един на друг: "На кого трябва да го връчим?" Едни посочвали един, други - друг. След това казали: "Наистина тия са свети и праведни, но не може да им дадем книгата." Мнозина пък назовавали и други имена на светци.
Накрая казали: "На никой не може да се даде тя освен на Ефрем." И във видението си старецът видял, че този свитък бил даден на Ефрем. Като станал сутринта, той чул, че Ефрем поучава така, като че извор се излива от устата му. И старецът разбрал че това, което излиза от устата на Ефрема, е от Светия Дух. (Древен патерик)
БЛАГОДАТНОТО УЧИТЕЛСТВО
Когато повели на екзекуция мъченика Аполоний, благодатен дар слово слязъл върху него и той започнал да наставлява във вярата войниците, изпълняващи заповедта на префекта, и те повярвали в Божието милосърдие с цялото си сърце.
Като пристигнали в Александрия, на съда те се нарекли християни заедно с тези, които довели в окови... Като видял тяхната твърдост и непоколебимост във вярата, префектът заповядал всички да бъдат удавени в морето. Нечестивецът не знаел що върши... За светите мъченици това не било смърт, а Кръщение. (Животът на отците пустинници)
УЧИТЕЛСТВО ЧРЕЗ ЖИВОТА
Авва Исаак разказвал: "Живял съм с авва Теодор Фермейски и той никога не ме караше да върша каквото и да било, а сам приготвяше трапезата и казваше: "Брате! Ако искаш, ела и яж." Аз му казвах: "Авва! Дойдох при тебе, за да получа полза, защо ти не ми заповядваш нищо да върша?" Но старецът винаги мълчеше. Аз отидох и казах за това на старците.
Те дойдоха при него и рекоха: "Авва! Братът е дошъл при твоята светост, за да получи полза за себе си. Защо не го караш да върши нищо?" Старецът им отговори: "Нима съм началник на общежитие, за да му заповядвам? Разбира се, аз нищо не му казвам, но ако иска, нека прави онова, което аз правя пред очите му".
Оттогава аз започнах да предварям стареца и правех това, което искаше да прави той. Той пък, ако вършеше нещо, вършеше го мълчешком и така научи и мен да върша всичко в мълчание. (Достопаметни сказания)
17 Св. Петър Дамаскин, За разсъждението.
18 С. И. Снесарева - духовно чедо на св. Игнатий през последните години от живота му.
Според изданието Православное братство во имя иконы Божей Матери "Неупалимая Купина" , "Елеон", Москва, 1994
www.Pravoslavieto.com