Вярвам в единия Бог Отец. Тези думи от Символ на вярата трябва да отнесем към тайната на Света Троица, защото Бог е един по същество, но троичен по лица: Отец, Син и Дух Свети, Троица единосъщна и неразделна. Тази тайна превишава човешкия разум. Никой не може да я обхване напълно, защото тя е безмерно висока, както безмерно високо е Божието същество, а човешкият ум е слаб и ограничен: той няма сили, за да разбере, и думи, за да изрази точно и съвършено Божието същество и Неговите свойства.
Указания за троичността на Бога има в Стария Завет, но те не са съвсем ясни и точни. Към тези указания можем да отнесем преди всичко ония места, в които се говори за множественост на лицата у Божа. Например:
"Да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие" (Бит. 1:26).
"Рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло" (Бит. 3:22).
Пророк Исаия слушал славословието на ангелите, които заобикаляли Божия престол:
"Свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава" (Ис. 6:3).
Тук трикратното повтаряне думата свет косвено свидетелствува за троичността на Бога.
Пророк Давид казва:
"Чрез словото на Господа са сътворени небесата, и чрез духа на устата Му - цялото им воинство" (Пс. 32:6).
Под Слово тук можем да разбираме второто Лице на Света Троица - Син Божи: думата Господ указва на първото Лице - Отец, от Когото предвечно се ражда Син; под Дух на устата Му се разбира третото Лице - Дух Свети, Който предвечно изхожда от Отца.
В Новия Завет свидетелствата за троичността на Бога са съвсем ясни. Първото от тях е при кръщението на Иисуса Христа в реката Йордан: Бог Отец свидетелствувал от небето за Спасителя на Света: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение" (Мат. 3:16-17). Син Божи се кръстил от Йоан, а Дух Свети слязъл върху Сина във вид на гълъб.
В прощалната Си беседа Спасителят говори на учениците Си:
"И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки... А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил" (Иоан 14:16, 26).
Тук ясно се посочват и трите лица на Света Троица, а също така се загатват и функциите на всяко от Тях.
Спасителят, когато изпращал Своите апостоли в света да проповядват Евангелието, им казал:
"Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа" (Мат. 28:19).
В този стих са споменати по име всичките лица на Света Троица и е посочено тяхното единство, защото е казано в името, а не: в имената.
Най-ясно новозаветно свидетелство за троичността на Бога ни дава св. апостол и евангелист Йоан Богослов:
"Трима са, Които свидетелствуват на небето: Отец, Слово и Свети Дух; и тия тримата са едно" (1 Иоан. 5:7)
Ние не можем да вникнем и разберем как единият по същност Бог е в три лица, но ние вярваме, уповавайки се на безпогрешното свидетелство на словото Божие:
"Божието никой не знае, освен Божият Дух" (1 Кор. 2:11).
Лицата на Света Троица се различават помежду си по това, че Бог Отец не се ражда и не изхожда от друго лице, затова Неговото лично свойство е отечество, нероденост; Син Божи предвечно се ражда от Отца и личното Му свойство е роденост, синовство; Дух Свети предвечно изхожда от Отца, личното Му свойство е изхождане. Трите лица на Света Троица имат равно божеско достойнство: както Отец е истински Бог, така също и Син е истински Бог, и Дух Свети е истински Бог, но тъй че трите лица не са три Бога, а един триличен и триипостасен Бог.
В светлината на църковното учение за троичността на Бога се разбира същността на християнството, именно любовта. Бог е любов (1 Иоан. 4:8, 16). Пълна изява тази любов намира в единството на трите лица. Светът и хората са плод на божествената любов. Изкуплението на човечеството от греха и смъртта е дело също на тази любов:
"Благ е Господ към всички, и Неговите щедрости са върху всичките Му дела" (Пс. 144:9).
"Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен" (Иоан 3:16).
Християнската любов има за основа любовта между лицата на Света Троица. В първосвещеническата Си молитва Господ Иисус Христос се моли за всички, които са повярвали в Него:
"Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно" (Иоан 17:21).
В първия член от Символа на вярата Бог е наречен Вседържител. Той държи всичко в Своята власт, всичко управлява, всичко ръководи. Със Своята всемогъща воля Той поддържа съществуването на света, действуването на природните закони и порядъка във вселената. Без Неговата света воля не става нищо в света. Тази истина Спасителят е изразил с думите:
"Ни едно врабче няма да падне на земята без волята на нашия Отец" (Мат. 10:29).
Бог държи в Своята крепка десница дори и злите сили. Те действуват само по Негово допущение. Но всичките им действия против Неговия закон и против верните Нему хора Той обръща в добро по Своята непостижима за нас премъдрост и сила.
"Вярвам, в единия Бог Отец, Вседържител,
Творец на небето и земята,
на всичко видимо и невидимо"
(Символ на вярата)
Под думата невидимо в първия член от Символа на вярата трябва да разбираме невидимия или духовния свят, към който принадлежат ангелите.
Ангелите са духове, същества безплътни, надарени с ум, воля и чувство. Те са служебни духове (Евр. 1:14), които по своя ум, сила и могъщество са по-съвършени от човека, но все пак са ограничени.
Думата ангел е гръцка и значи вестител. Така са наречени безплътните духове поради туй, че Бог ги праща да известяват на човеците Неговата воля. Например архангел Гавриил бил пратен от Бога при Света Дева Мария да й извести, че тя ще роди Спасителя на света (Лука 1:26-35).
Божественото Откровение посочва, че числото на ангелите е твърде голямо. Така, в едно от своите видения пророк Даниил забелязва:
"Бидоха поставени престоли, и седна Старият по дни... хиляда хиляди Му служеха, и десетки хиляди по десет хиляди предстояха пред Него; съдии седнаха, и книги се разтвориха" (Дан. 7:9-10)
При залавянето на Иисуса Христа, когато един от учениците Му извадил нож да Го защити, Той му казал:
"Върни ножа си на мястото му... или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели?" (Мат. 26:52-53).
Според учението на Православната църква всеки човек има свой ангел-пазител (Ангел-хранитель, Guardian angel), който невидимо пребъдва с него от люлката до гроба, помага му в доброто и го предпазва от злото. В тази истина можем да се уверим от думите на Самия Иисус Христос:
"Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен" (Мат. 18:10).
"Take heed that ye despise not one of these little ones; for I say unto you, That in heaven their angels do always behold the face of my Father which is in heaven" (KJV Mat 18:10).
"Смотрите, не презирайте ни одного из малых сих; ибо говорю вам, что Ангелы их на небесах всегда видят лице Отца Моего Небесного" (Мат. 18:10)
Под малки трябва да разбираме най-напред децата, а сетне всички истински християни, които по своето незлобие и смирение приличат на деца. Че Ангелите винаги гледат лицето на небесния Отец ще рече, че те са особено близо до Бога, а близостта им се обуславя от тяхната нравствена чистота.
Очевидно и вярващите в раннохристиянската Църква са вярвали в реалното съществуване на ангела-пазител. След като Ангел Господен избави св. ап. Петър от затвора, той се отправил към дома на Иоан Марко и неговата майка "дето бяха събрани мнозина и се молеха".
"Когато Петър почука на пътните врага, една слугиня, на име Рода, отиде да подслуша. И, като позна гласа на Петра, от радост не отвори вратата, а притърча и обади, че Петър стои пред вратата. А те й казаха: ти не си с ума си! Но тя твърдеше, че е тъй. А те думаха: това е неговият Ангел. В това време Петър все чукаше. А когато отвориха, видяха го и се смаяха" (Деян. 12:13-15).
Това, че те използваха притежателното местоимение "неговият", указва със сигурност вярата им, че св. Петър има свой личен ангел.
По Православен катехизис, Синодално издателство, София 1991
Pravoslavieto.com
Св. Писание, като разказва за произхода на първия човек, говори:
Рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие (Бит. 1:26).
За самия творчески акт битиеписателят повествува:
И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божи образ го вътвори: мъж и жена ги сътвори (Бит. 1:27).
Образът Божи в човека, по думите на св. апостол Павел, е "в правда и светост на истината" (Еф. 4:24), т.е. в действителното съвършенство на духовните сили на човека, насочени към Бога, както е било при Адам и Ева до грехопадението им. А когато те съгрешили, образът Божи у тях потъмнявал, макар че и след грехопадението в човека останали душевните сили, които Бог му дал при сътворяването, а именно: разумът, който всякога се стреми да познава истината, сърцето, което
жадува за любов, и волята, която желае доброто.Поради тясната връзка на душата с тялото Божият образ се отобразява и в тялото на човека. Тялото на първия човек съответствувало на неговата душа и било отражение на нейното богоподобие. В Новия Завет е казано, че телата на възродените християни са храмове на Светия Дух, Който живее в тях, и че ние трябва да прославяме Бога не само в душите си, но и в телата си (1Кор. 6:19-20).
Подобието Божие в човека се състои в съответното развитие и усъвършенстване на духовните сили на човека. Значи образът Божи ние получаваме от Бога заедно с нашето битие, а подобието в значителна степен трябва да придобиваме сами.
Оттук произлизат следните разлики между образа и подобието Божие в човека:
ското стъпало на човешкото падение, понеже и в това състояние у човека остават разум, свобода и чувство, макар те да добиват у него лъжовна насока. Подобие Божие у човека може съвсем да няма;а) образ Божи има във всеки човек, дори и в покварените от греха (Бит. 9:6), а подобието Божие принадлежи не на всички;
б) образът Боже не може да бъде унищожен дори на най-ни
в) н
ай-сетне, образът Божи е постоянна, неизменчива страна на човешката душа, а подобието може да се изменя, като ту възвишава, ту затъмнява в душата образа Божи. Безкрайната цел, указана на нашата душа, за да стане тя напълно подобна на Бога, ни е дал Спасителят с думите:Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец (Мат. 5:48).
Православен катехизис, Синодално издателство, София 1991
Pravoslavieto.com
Състоянието, в което се намирал Иисус Христос след Своята смърт до възкресението Си, ни разкрива следната църковна песен:
(Христе), Ти беше в гроба с тялото Си, в ада - с душата Си, в рая - с разбойника, и на престола - с Отца и Духа, изпълвайки всичко като неописуем.
Като пояснение на тази пасхална песен могат да служат думите на св. апостол Петър:
"Христос, за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни, Праведник за неправедните, бидейки умъртвен по плът, но оживял по дух, с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница" (1Петр. 3:18-19).
Тук "тъмница" означава царството на мъртвите - ада. "Ад", образно казано, е място, лишено от светлина. В християнството под "ад" се разбира особеното състояние на грешните души, лишени от общение с Бога, т.е. лишени от светлина и блаженство.
Иисус Христос слязъл в ада, за да проповядва и там победата над смъртта и дявола и да изведе оттам за царството небесно душите, които с вяра очаквали Неговото идване.
Православен катехизис, Синодално издателство, София 1991
Pravoslavieto.com
www.Pravoslavieto.com