Обозрение на духовната битка

8. За Божията благодат и свободната воля като производители на духовния живот

187.

Ние винаги трябва да бъдем твърдо уверени, че не можем да постигнем съвършенството само чрез своите усилия и подвизи дори ако се упражняваме неуморно във всяка добродетел. Сами по себе си човешките усилия не могат да имат такава цена и сила, че да издигат на висотата на светостта и блаженството, ако Сам Господ не ни съдействува и не насочва сърцето ни към онова, което е полезно за нас. Затова ние всеки миг трябва да възкликваме към Бога заедно с Давида: "Утвърди крачките ми по Твоите пътища, да не се поклатят стъпките ми" (Пс. 16:5), та Той, невидимият Управител на човешкия дух, да насочва нашето произволение към добродетелта, тъй като то е по-склонно към порока - било поради незнаене на доброто, било поради измама от страстите.

Това много ясно е изразено чрез Пророка в един псаломски стих: "Блъснаха ме силно, за да падна, ала Господ ме подкрепи" (Пс. 117:13). В първата половина на стиха е посочена колебливостта на нашата воля; а във втората - винаги готовата за нас помощ от Господа, Който всеки път, щом почнем да се поклащаме, простира към нас ръцете Си, поддържа ни и ни утвърдява, та да не би иначе, предоставени на своеволието си, да паднем окончателно. Така никой праведник няма в себе си достатъчно сили, за да придобие праведност; той непрестанно се клати и всеки миг може да падне. Затова Божията милост го подкрепя с ръката Си, та да не би иначе, подложен на падение поради слабостта на волята си, да загине напълно. (Събесед. 3,12).

И кой може да бъде толкова самонадеян и сляп, та да мисли, че няма нужда от непрестанното Божие съдействие, щом Сам Господ ни учи ясно в Евангелието: "Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене;.. защото без мене не можете да вършите нищо" (Иоан. 15:4-5)? Колко неразумно и дори светотатствено е да присвояваш някакви добри дела на собствените си усилия, а не на Божията благодат и съдействие, щом Господнето изречение свидетелствува, че без Неговото съдействие никой не може да принася духовни плодове! (Събесед. 3,16)

188.

Затова вярваме, че както началото на доброто разположение се полага у нас по особено Божие внушение, така също и извършването на добродетелите ни се дава пак от Него; а нашето дело се състои в това, щото с по-голяма или с по-малка готовност да се покоряваме на Божието внушение и да приемаме Неговата помощ. Ние заслужаваме награда или справедливо наказание според това дали нехаем или с благоговейна покорност се грижим да се съобразяваме с Божиите разпореждания и с Неговата промисъл, която е разпростряна над нас по Неговото благостно благоволение. Това е изразено съвсем ясно при изцеляването на Иерихонските слепци. Господ минал покрай тях с благодатта на Божествената си промисъл и снизхождение. Това, че те викали: "Помилвай ни, Господи, Сине Давидов" (Мат. 20:31) - е дело на тяхната вяра и упование; а пък самото им проглеждане е дар от Божието милосърдие. (Събес. 3,19)

189.

Земеделецът, макар и много да се труди над обработваната земя, не може да очаква изобилен плод, ако върху нея не падне благовременен дъжд и липсва благоприятно време. Както прочее на ленивите земеделци, които не се стараят да обработват земята си, Бог не дава плод, а и трудолюбивите не виждат полза от ежечасните си грижи, ако Божието милосърдие не ги подпомага, така и в делото на живота по Бога са нужни собствени усилия, но ако Божията благодат не помогне, в нищо не ще успеем. Признай прочее, че Бог е началният Причинител на само на добрите дела, но и на добрите помисли. Той и ни внушава Своята Свята воля, и ни дава сила и удобен случай да изпълним онова, което правилно желаем: "Защото всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде свише, като слиза от Отца на светлините" (Иак.1:17). (Събес. 13,3)

190.

Волята Божия винаги желае щото създаденият от Него човек да не загине, но да живее вечно. Ако Бог забележи в нашето сърце поне искра на разположение към доброто, Той по Своето добросърдечие не ще допусне тя да угасне. Като желае всички да се спасят и стигнат до познание на истината, Той всякак спомага тя да се превърне в пламък. Благодатта Божия е близка до всички: тя всички без изключение призовава към спасение, та да стигнат до познаване на истината; затова казва: "Дойдете при Мене, всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя" (Мат. 11:28). (Събесед. 13,7)

191.

За човешкия ум е непонятно как така това спасение зависи и от нашето желание (понеже е казано: "Ако поискате и Ме послушате, ще ядете земните блага" (Ис. 1:19), и заедно с това то е дело "Не на оногова, който желае, нито на оногова, който тича, а на Бога, Който милва" (Рим. 9:16)). Как така Бог ще въздаде всекиму според делата му и заедно с това Той е, Който ни прави да искаме и да действуваме по добра воля (Фил. 2:13)? Защо, като ни заповядва: "Направете си ново сърце и нов дух" (Иез. 18:31), заедно с това се казва: "Ще вложа в тях нов дух, ще взема каменото им сърце и ще им дам сърце от плът" (Иез. 11:19). Да се разрешат тези съмнения не ще бъде трудно, ако помним, че в делото на спасението участвуват както Божията благодат, така и нашата свободна воля, и че човек, при все че може да желае добродетелност, то за да изпълни това свое желание, винаги ще се нуждае от Божията помощ. Така и за болният не е достатъчно само да има желание да оздравее, а трябва и Бог - Подателят на живота - да му даде сили за възстановяване на здравето му. За да се уверим напълно в това, че добрите желания, възникващи от дадената ни от милосърдния Творец природна способност, могат да се изпълнят само при Божията помощ, достатъчно е да си спомним думите на Апостола: "Желание за добро има у мене, но да го върша, не намирам сили" (Рим. 7:18). (Събесед. 13,9)

192.

Мнозина питат кога действува у нас благодатта - тогава ли, когато се проявява у нас доброто желание, или пък доброто желание се проявява тогава, когато ни посети Божията благодат? Опитът оправдава и едното, и другото. Савел и митарят Матей не пожелали сами, а пожелали по призвание (т. е. след като били повикани от Господа). Закхей пък и разбойникът на кръста със своето желание изпреварили делото на благодатта. Така и трябва да предположим: когато Бог вижда, че ние искаме да се склоним към доброто или сме охладнели към него, тогава Той ни отправя спасителни внушения, чрез които се образува или възобновява доброто разположение. (Събесед. 13,11)

193.

Не бива да се мисли, че човешката природа е способна само на зло. Творецът е посял в душите ни семената на всички добродетели, но за да произрастат, нужни са въздействия от страна на Бога, обаче така, че у човека винаги остава свободната воля да приема или да не приема тези благодатни въздействия. Ако устройването на нашето спасение съвсем не зависеше от нас, Апостолът не би казал: "Със страх и трепет вършете вашето спасение"; но ако пък всичко зависеше само от нас, той не би прибавил: "Бог е, Който ви прави да искате и да действувате според благата воля" (Фил. 2:13). Благодатта Божия изпреварва, както казва Пророкът: "Моят Бог, Който ме милва, ще ме превари" (Пс. 58:11), но тя и следва нашата воля, поради което е казано: "И сутрин рано молитвата ми Те изпреварва" (Пс. 87:14). (Събес. 13,12)

194.

Благодатта Божия винаги насочва нашата воля към добрата страна, но така, че изисква или очаква и от нас съответни усилия. За да не даде своите дарове на безгрижни люде, тя търси случаи, с които да ни пробуди от хладното безгрижие; и за да не бъде безпричинно щедрото раздаване на дарове, тя ги дава едва след като ние ги пожелаем и се потрудим за тях. При всичко това обаче благодатта винаги се дава даром, защото и за малките наши усилия ни се въздава с безмерна щедрост. Затова, колкото и големи да са човешките трудове, всички те не могат да направят така, че тя да бъде получена по друг начин. Апостолът на езичниците при все че казва: "Повече от всички тях (Апостолите) се потрудих", обаче прибавя, че тези трудове принадлежат не на него, а на "Божията благодат, която е с мене" (1 Кор. 15:10). Така с думата "потрудих се" той изразява усилията на своята воля; с думите "не аз, а Божията благодат" изразява Божието съдействие, а с думата "която е с мене" показва, че благодатта му съдействувала, не тогава, когато стоял празен и безгрижен, а тогава, когато се трудел. (Събесед. 13,13)

195.

Бог урежда нашето спасение по най-различни и непостижими начини: у онези, които желаят и търсят спасението, Той засилва това желание, а у тези, които нямат желание, възбужда го; Той ни подпомага в изпълняването на спасителните ни желания, вдъхва ни такива или ги утвърждава. Затова в молитвите си ние Го наричаме и Покровител, и Спасител, и Помощник. Като най-нежен Отец и състрадащ лекар Той върши всичко у всички: у едни поражда началото на спасението и възпламенява усърдие към Себе Си, у други довежда до края делото и добродетелите - до съвършенство; едни Той удържа от близко падение, а на други дава случаи и удобства за спасение; на едни, които желаят и се стремят, Той помага, а други, които не желаят и се противят, привлича и скланя към добро разположение: навсякъде върши всичко - възбуждайки, съдействувайки и утвърждавайки, - но без да нарушава дадената ни от Самия Него свобода. (Събес. 13,18)