Какво е необходимо да знае съвременният православен християнин

архимандрит Лазар Абашидзе Съдържание (frames)

5. Защо толкова много обреди, чинодействия и правила в Църквата се почитат като дадени от Бога, макар че не са споменати в Свещеното Писание?

"Външните чинодействия на Църквата в главните и съществените си черти са установени от Апостолите, а са допълнени и приведени в настоящия им вид от Църквата чрез Светите отци по внушение на Духа Свети и под ръководството на Господа Спасителя, Който е глава на Църквата..." Светител Теофан Затворник (8, 280).

"Не всичко са предали Апостолите чрез Писанието, а много са предали без Писанието, но и едното, и другото са еднакво достойни за вярата, затова ние смятаме достойно за вярата и Преданието, ако има Предание - не търси нищо повече." Светител Иоан Златоуст (Беседа към 2 Сол.).

"От запазените в Църквата догмати и проповеди някои имаме от писмено наставление, а някои сме приели от Апостолското предание, по приемственост, тайно; и едното, и другото имат еднаква сила за благочестие... защото, ако решим да отхвърляме неписаните обичаи, като уж нямащи голяма сила, непременно ще повредим Евангелието в главните неща или нещо повече - от евангелската проповед ще оставим само едно празно име." Светител Василий Велики (1, 26).

"Бог е поверил на Църквата Своето откровение, съдържащо се в както в Свещеното Писание, така и в Свещеното Предание, затова за Божествени източници на християнското учение за вярата несъмнено се признават само онези, които тя приема. "Аз не бих повярвал в Евангелието - казва блаженият Августин, - ако не беше ме убедил гласът на съборната Църква." Приела от Господа Иисуса Христа и Светаго Духа откровението, Църквата го пази цяло и невредимо, на нея й е предаден смисълът му, тя е едновременно непогрешима негова тълкувателка от началото на своето установление и ще пребъде такава до края на вековете, защото вселенската църква никога не е говорила и не говори сама, а само от Духа Божи, Който тя непрестанно притежава, притежавала е и ще има за свой учител до края на вековете (Иоан 14:16-17, 26). Важността на Преданието се основава единствено на авторитета на Църквата" (VI Вселенски събор, пр. 12).

"Вярваме, пишат Източните патриарси, че Божественото и Свещено Писание е внушено от Бога, затова сме длъжни да му вярваме безпрекословно и при това не някак по своему, а именно така, както го е разяснила и предала Католичната Църква. Защото и суетното мъдруване на еретиците приема Божественото Писание, само че го тълкува превратно... Затова ние вярваме, че свидетелството на Католичната Църква има не по-малка сила от Божественото Писание. Понеже виновник за едното и за другото е единият и същ Свети Дух, все едно е дали да се учим от Писанието или от вселенската Църква. Човек, който говори сам от себе си, може да греши, да се лъже и да лъже другите, но вселенската Църква, понеже не е говорила и не говори от себе си, а от Духа Божи - когото непрестанно има и ще има за свой Учител до века, - никак не може да греши, нито да лъже, нито да се лъже, но подобно на Божественото Писание е непогрешима и е важна винаги" (1, 25).

"Самото Свето Писание внушава да пазим преданията: "И тъй, братя - пише Апостолът до солуняните, - стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание" (2 Сол. 2:15). "Пази онова, що ти е предадено - пише Апостолът до Тимотея, - и се отвръщай от скверното празнодумство и от възраженията на лъжовната наука" (1 Тим. 6:20). "Похвалявам ви, братя, - пише Апостолът до коринтяните, - че ме помните за всичко и държите преданията тъй, както съм ви ги предал" (1 Кор. 11:2). Преданията като източник и основание на истинското християнско учение постоянно посочват и творенията на Отците.

Свети Епифаний пише: "Трябва да държим и преданието, защото е невъзможно да се получи всичко в писанията: Светите Апостоли едно са оставили в писанието, друго - в Преданието." По такъв начин и от правилата и определенията на Светите поместни и Вселенски събори ясно може да се види, че те имат за основа Преданието на Църквата и на него се осланят относно истините на вярата и на християнския живот, и обредите и тайнствата, и относно самото Писание и разбирането на смисъла му и неизменното пазене отначало на Преданията са смятали са свое най-свято задължение. Следването на учението на Светите отци и Преданието на съборната Църква са почитали като шестване по царския път. Те направо са казвали на съборите: "Нека да пазим древните обичаи, древните Предания, да пазим древния закон и правила да не се въвеждат в Църквата новости пряко писанията и църковните Предания." "Пазим без нововъведения - са писали Отците на VII Вселенски събор - всичко чрез Писанието и без Писанието установените за нас църковни Предания" (1, 29).

Из книгата "Какво е необходимо да знае съвременният православен християнин" от архимандрит Лазар Абашидзе, Тавор прес, София